Целта е Западен и Източен Дунав да изравнят икономическия си ресурс и потенциал
Г-жо Неделчева, на 15 юли в Брюксел предстои среща, на която България ще представи своята позиция за Дунавската стратегия. Какви са вашите очаквания?
- Конференцията, която организираме, е ключова, защото отбелязва края на един етап и началото на нов – финалът на първата част от публичните консултации, лансирани от Европейската комисия с участието на всяка от държавите, попадащи в Дунавския регион. С изслушването през тази седмица стартират истинските преговори, чиято цел е да се представи финалният документ пред Европейската комисия с конкретните проекти и начинът на тяхното финансиране. Беше важно да отбележим присъствието на България като свързващо звено и, от друга страна, тези консултации доведоха до нашия девиз "Оключване на потенциала".
По време на форумите и дискусиите направихме равносметка, че притежаваме потенциал, но той е или забравен, или неглижиран, т. е. не му е обръщано достатъчно внимание. Искаме да го заявим ясно пред Европейската комисия и да покажем какви са приоритетите на страната, за да ни даде тя най-правилните насоки какви ще бъдат следващите стъпки. Освен това България ще има възможност, представяйки своята позиция, да прецени много ясно още на този етап до каква степен се вместваме в Дунавскатата статегия и ако съществуват разминавания, ще разполагаме с достатъчно време и в срок от шест месеца да реагираме. Моето мнение е, че чисто стратегически диалогът между участниците в тази среща, които са както от страна на Европейската комисия, така и от всичките страни, пападащи в обхвата на стратегията, е от ключово значение. Към момента голяма активност има от страна на Германия, Австрия и Унгария, които се оформят като звеното на Дунавската стратегия в Централна Европа. Другото са държавите, намиращи се в т.нар. Долен Дунав – Сърбия, България и Румъния, като идеята е комуникацията между тези две тройки да се подобри.
Какви ще бъдат следващите стъпки?
- Следват двустранните преговори между Европейската комисия и всяка от страните, като целта е до края на годината да бъде оформен и представен крайният стратегически документ, който освен проектите ще съдържа и правилата, по които тази стратегия ще работи. Дунавската стратегия трябва да бъде приета по време на унгарското председателство на Европейския съюз. Важно е и нейното практическо приложение, защото всички сме заинтересувани тя да не остане само един документ, съдържащ хубави и добри намерения, които да нямат практическо приложение.
Идеята за Дунавската стратегия е инициирана по модела на стратегията за Балтийския регион, но смятам, че не трябва да се ръководим изцяло от него, защото той си има своята специфика. Идеята е по време на самото изпълнение на стратегията тя да бъде открита, т.е. когато се види, че изпълнението на дадени проекти не върви, няма смисъл да бъдат харчени и отделяни средства за тях, т.е. във всеки момент проект, който не се вписва в сроковете, ще бъде изваждан от Дунавската стратегия и проект, който е нов и е мобилизирал потенциал, притежава ясна визия какво и как ще се случва и докаже, че разполага с административен, финансов и човешки ресурс, ще бъде включван в документа, което е изключително окуражаващо. По този начин и ние имаме шанс да се включим във всеки етап. Това са част от проблемите на Структурните фондове в момента.
Интегрираният подход е от ключово значение за проектите, които ще бъдат одобрени и включени в Дунавската стратегия. Какво на практика означава това?
- На първо място, самата стратегия е идентифицирала три оси – свързаност с транспорт и енергетика, околна среда и социално-икономически потенциал, като тук попадат туризмът, административният капацитет, обменът на знания, т.е. интегрираният подход се опитва да накара всичките тези аспекти да си взаимодействат и да се намери общото между тях. На първо време това е най-важното – той обединява тези основни аспекти. Втората специфика е, че чрез него получаваме една комуникация на вертикално и хоризонтално ниво. На вертикално между различните институции от Европейската комисия, до националното правителство, общината и неправителствената организация, а на хоризонтално между страни и региони. Само чрез интегриран подход, когато се намери разумен подход между комуникацията, хоризонталните и вертикалните партньори, когато се намери общото между всички аспекти, смятаме, че имаме много по-големи шансове тя да се реализириа.
Каква е нашата проектна готовност и съществуват ли съвместни проекти с Румъния и Сърбия, тъй като по време на предишните срещи някои от страните представиха общи проекти?
- Тук е моментът за отбележим, че ние наистина имаме 250 проекта, което е окуражаващо, но трябва да бъдем и откровени, че те са на идейно ниво. Европейската комисия ясно заяви, че ще финансира на първо време проектите, разполагащи с финансова готовност и административна инфраструктура. А ние знаем, че в страната ни има още над какво да работи. Факт е, че имаме своите партньорски проекти и аз призовавам от самото начало да не се концентрираме само върху Румъния и Сърбия, защото те са част от Трансграничното сътрудничество, а идеята на Европейската комисия е Дунавската стратегия да не възпроизвежда трансграничното сътрудничество. Целта е между другата част – Австрия и Германия, и България и Румъния да си сътрудничат и взаимодействат, а не да останем разделени, както сме в момента по отношение на социално-икономическото развитие. Целта е именно между тези два района – Западен и Източен, на Дунавския регион да има изравняване на стандарта на живот, на икономическия ресурс и потенциал. В това отношение България си взе своите поуки. Така например по време на първите разговори спонтанно търсехме партньорство с Румъния и Сърбия, но в течение на месеците видяхме, че наши естествени партньори са и Австрия, и Унгария, което е изцяло в духа на стратегията.
Вие застъпвате тезата, че инфраструктурата е най-важният компонент на стратегията за България, от тази гледна точка кои са конкретните проекти в тази сфера?
-Инфраструктурата и транспортните коридори в България притежават качеството да предизвикват верижна реакция за по-нататъшно развитие както в социално-икономически аспект, така и по отношение на човешките ресурси. Ако имаме хубави пътища, ще успеем да накараме туристите да дойдат и т.н. Това се отнася и до самото речно плаване, което е свързано с опазването на околната среда. Всички знаем, че в горната част на реката се пътува по един начин - спокойно от една столица до друга, но в момента в който искаме да пътуваме от Будапеща до България, ни посрещат замърсените води.
На какъв принцип ще става финансирането на всеки от одобрените проекти?
- Дунавската стратегия трябваше на отговаря на три не-та – не на нови иституции, не на нови регламенти и не на нов финансов механизъм. Това всъщнос е едно голямо "да", защото няма да има отделен финансов ресурс, но всички неусвоени средства от Структурните и Кохезионния фондове могат да бъдат пренасочвани към тези региони. В средата на всеки един бюджетен период на Европейския съюз се прави ревизия и когато някои от страните членки не са се справили с част от усвояването на средствата, те отиват при най-добрите членове. Този път Европейската комисия ни дава шанс средствата да си останат при нас, което означава, че от ключово значение е ние да направим анализ на досегашните оператвни програми, на средствата, които са усвоени, и на средствата, които могат да бъдат пренасочвани. Можем да отбележим, че освен вътрешните фондове за финансиране Дунавската стратегия дава шанс да се използват и фондовете, свързани с политиката на разширяване, от които в момента се възползва Сърбия. Но на първо място ни е необходим един много внимателен анализ и да идентифицираме ясно приоритета, че целта не е отново тези средства да бъдат пренасочени, а да имаме ясен отчет и представа какво ще се случва. Новината, която предстои да излезе през следващите месеци, е, че за Дунавската стратегия е предвиден мониторинг, което е една много добра практика.
Освен Дунавската стратегия кои са другите ви приоритети като евродепутат?
- Аз имам няколко основни приоритета и веднага след Дунавската стратегия идва бъдещето на земеделието и реформата на общата селскостопанска политика. Много е важно за България през следващия програмен период да отвоюваме позициите си, които са ключови по два основни въпроса – изравняването на субсидиите между новите и старите страни членки и запазването на директните плащания. Другата важна тема е свързана с Шенген и Шенгенската информационна система, борбата с корупцията и организираната престъпност, като на 13 юли ще бъде първото представяне на България пред комисията ЛИБЕ (Комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи). Равенството на половете и правата на жените също е много важна тема, а така също и европейската гражданска инициатива и правото на гражданите да участват при вземането на решения в Европейския съюз.
| Мария Неделчева е завършва бакалавърска степен "Българска и френска филология" (Пловдив) и магистратура "Сравнителна политика, международни отношения" в Бордо (Франция). Асистент-професор в Института по политически науки в Бордо. Има двойна докторантура по политически науки в Института по политически науки в Бордо и в Свободния брюкселски университет. Темата на докторската й дисертация е "Перспективите на европейската интеграция и тяхното влияние върху партийната политическа система в България, Румъния и Чехия". Мария Неделчева е експерт по политическите партии и анализ на режимите в Европа и света, европейско и национално законодателство и конституционно право. Неделчева е с опит в международни проекти и програми, свързани с европейските структурни фондове. Има мнoгoбройни публикации и участия в международни семинари и конференции. Притежава опит в изготвянето и реализирането на международни проекти и доклади по актуални европейски въпроси. На изборите на 7 юни 2009 г. е избрана за евродепутат от листата на парламентарна партия ГЕРБ. |