Г-жо Хюсменова, вие сте един от евродепутатите с активна позиция по разработваната в момента Стратегия за развитие на Дунавския регион. Какво е вашето виждане, какви трябва да са приоритетните проекти в т.нар. Дунавска стратегия?
- България трябва да използва потенциала на стратегията за устойчиви транспортни връзки, икономическо развитие, опазване на природната среда, развитие на културата. Крайната цел е съществено да се подобри средата за живеене. Не само да постигнем по-чисти води на Дунава, но и да изградим по-добра инфраструктура, възможности за туризъм, по-добро образование. Аз защитавам интересите на страната ни и считам, че приоритетни проекти трябва да се тези, чрез които стандартът на живот на хората от по-бедните региони по Дунав ще се изравни с този на по-богатите, а макрорегионът като цяло да стане еднакво привлекателен в горното и в долното течение на реката.

В едно от изказванията си относно документа вие призовавате да се търси интегрираният подход. Какво точно имате предвид?
- Да, тук е особено важен интегрираният подход, към който съюзът се стреми във всичките си политики, за да могат те да станат по-свързани и по-ефективни. Дунавската стратегия ще дава преимущество на наднационални проекти, които имат принадена стойност към повече държави или решават общи проблеми. Другият аспект на този подход е свързаността между отделните цели на стратегията и тяхното взаимодействие. Това означава, че при реализирането на даден проект трябва да си даваме сметка как въздействаме върху изпълнението на другите цели, заложени в документа. Например, когато изграждаме инфраструктура, трябва да мислим как влияе това на проектите, свързани с развитието на бреговете и опазване чистотата на водата и речното дъно.

Според вас къде трябва да е акцентът в представените проекти – в сектора на околната среда, инфраструктурата или развитието на туризма и логистиката?
- Регионите по Дунав са с различно ниво на развитие и проблемите им са различни. Някои страни, като Унгария например, нямат нужда от мостове, защото там вече са изградени, а България, за да излезе по-лесно от кризата, следва да се съсредоточи през първите години върху инфраструктура, която ще създаде и работни места. Не бива да се толерират едни проекти за сметка на други и не трябва да се забавя решаването на общите ни проблеми като опазването на околната среда, търсенето на алтернативни енергийни източници, развитието на вътрешния пазар и конкурентоспособността, на иновациите.

Вие бяхте заместник областен управител и заместник-кмет на Силистра. От тази гледна точка и познавайки проблемите на този крайдунавски град, според вас кои са най-важните проекти за Силистра, които биха могли да намерят място в Дунавската стратегия?
- Познавайки ситуацията в Силистра и другите крайдунавски градове, си дадох сметка, че без да дадем гласност за проблемите на хората там, няма как да сме сигурни, че стратегията ще отговори на техните очаквания. Затова през април организирах публично обсъждане с представители на местната власт от България и Румъния, неправителствени организации, бизнеса, гражданското общество, медиите. За мен беше важно участниците да дадат своите предложения за проектите, които да залегнат в стратегията. Проведохме и анкета сред тях, от която стана ясно, че близо 80% от хората очакват проектите да са свързани с изграждането на водни и сухоземни пътища. Мостът Силистра - Кълъраш е най-значимият сред проектите, които силистренци открояват. Хората и от двата бряга на реката показаха, че се обединяват около проекти за подобряване на инфраструктурата, екологията, социално-икономически проекти.

Има ли яснота относно това какъв ще бъде финансовият ресурс по стратегияга и как той ще се разпредели между отделните държави? На какъв принцип ще става финансирането на всеки от одобрените проекти?
- Засега финансовият ресурс се обезпечава от средствата по структурните и Кохезионния фонд на Европейския съюз. Ще се използват парите по оперативните програми в държавите членки. Европейската инвестиционна банка е на разположение да предоставя кредити за по-големи инфраструктурни проекти, както и Европейската банка за възстановяване и развитие и други банки. Казвам засега, защото в Европарламента се чуват много гласове и за допълнително финансиране. Има време до края на годината, когато стратегията ще е готова. Проектите, които влязат в плана за изпълнение, ще разчитат както на тези средства, така и на трансграничните програми и на национално съфинансиране в зависимост от бюджета им и стопанската област, в която се реализират.

Вие сте заместник-председател на комисията по регионална политика в Европейския парламент. Освен Дунавската стратегия кои са приоритетите в регионалното развитие на Европейския съюз за следващия програмен период?
- Подходът, който се използва при Дунавската стратегия – да се планира и развива един макрорегион, ще бъде в основата и на бъдещи стратегии за макрорегионите като басейна на Средиземно море, Алпите. И през следващия период приоритет остава сближаването на регионите с различен стандарт на живот, което е добре за нашата страна. Договорът от Лисабон изрично добави и териториалното сближаване, което ще рече осигуряване на полицентрично развитие от градовете към по-малките населени места, синергия и избягване на секторното разпиляване на средствата. Във връзка с възстановяването от кризата ползите от регионалната политика ще се съсредоточават върху работни места и заетост.

15 и 16 юли в Брюксел
окончателно представяне на позиции на страните - участнички в Дунавската стратегия