Какви са основанията за избора на темата на конференцията и какво очаквате от това събитие?
- Известно е, че в усвояването на средствата по оперативните програми е натрупано значително закъснение. Ето защо, сега българските общини се подготвят да кандидатстват с особена амбиция и обяснимо желание да успеят. В този свой стремеж някои от тях може да се изкушат да пренебрегнат дългосрочните си интереси в името на успеха на кандидатурите си "на всяка цена".
До това може да се стигне, ако местните власти кандидатстват пред оперативните програми за цялостно финансиране на най-ефективните си проекти за енергийна ефективност.
В краткосрочен план ускореното усвояване на структурните фондове несъмнено е първостепенна задача.
В средносрочен и дългосрочен обаче приоритет трябва да се отдава на рационалното използване на средствата от тези фондове. Предпочитането на високоефективни проекти за безвъзмездно финансиране от структурните фондове за сметка на по-малко ефективни проекти с относително по-продължителни срокове на откупуване е недалновиден подход независимо от възможните краткосрочни изгоди от него. Средствата от структурните фондове на ЕС, както и собствените средства на общините, включени в бюджетите им, трябва да се използват предимно за мобилизиране на допълнително финансиране от различни външни източници или за съфинансиране (каквото се изисква в много случаи).
Наличието на средства по оперативните програми не трябва да отклонява общините от тяхната постоянна задача да привличат допълнително финансиране от разнообразни външни източници, които да се съчетават с "мекото" финансиране по линия на оперативните програми.
Безвъзмездното (грантовото) финансиране от оперативните програми, трябва да се използва предимно в съчетание с други финансови източници. По този начин могат да се финансират инвестиционни пакети, които включват проекти както с много добри, така и такива с не дотам добри финансови параметри. По този начин общините ще могат в по-голяма степен да изчерпят съществуващия потенциал за енергийна ефективност, без да се излагат на риска по-малко изгодните в икономическо отношение проекти никога да не бъдат финансирани в бъдеще.
Усвояването на средствата от структурните фондове на ЕС, както и тези от различните двустранни програми за развитие, не трябва да се разглеждат като самостоятелна цел, а като част от разнообразните финансови възможности, с които българските общини могат да разполагат.
Тези средства трябва да се използват в разумна комбинация със собствените средства на общините, средствата от държавния бюджет и големия обем свободни средства, с които разполагат търговските банки и специализираните фондове. Само така общините могат да реализират огромния потенциал за повишаване на енергийната ефективност на своите територии, с който те все още разполагат.
Вярваме, че конференцията ще допринесе за изясняването на подходите на общините към проектите за енергийна ефективност и ВЕИ и особено към рационалните форми на тяхното финансиране в съзвучие с дългосрочните интереси на местните общности. Очаквам конференцията да приеме декларация-обръщение към централните власти за възприемането на значително по-високи и амбициозни цели в областта на енергийната ефективност и ВЕИ на местно равнище.

Тази година се навършиха 13 години от създаването на общинската мрежа за енергийна ефективност "ЕкоЕнергия". Кои според вас са нейните основни постижения?
- "ЕкоЕнергия" се утвърди като най-успешната организация от този вид в новите страни - членки на ЕС.
Ето защо тя често се сочи за пример от европейската мрежа "Енержи-сите", в която българската мрежа членува от 2003 г. Съществените постижения на мрежата започват още в края на миналия век. Далеч преди Закона за енергийна ефективност от 2004 г. да въведе общинското енергийно планиране като задължителна практика в България, в общините, членки на мрежата бяха разработени около 40 пилотни енергийни програми.
В съчетание с големия брой демонстрационни инвестиционни проекти в болници, училища, детски заведения, системи за улично осветление и за централно топлоснабдяване енергийното планиране стана основа за провеждане на местни (общински) енергийни политики, което бе съвършено нова практика както за България, така и за много европейски страни. На основата на най-добрия световен опит и в съответствие с резултатите от пилотните програми и демонстрационните проекти бе разработена оригинална методика за общинско енергийно планиране, която впоследствие получи развитие и бе приложена в над 10 европейски страни.
През тази година под егидата на Европейската комисия "ЕнЕфект" завърши и публикува Обща рамкова методика по общинско енергийно планиране, която е предназначена за прилагане в новите страни членки на ЕС. Понастоящем тази методика се прилага в 43 пилотни общини в 8 страни, а в Украйна по нея се провежда дългосрочно обучение на общински кадри.
Сериозен принос на ЕкоЕнергия е създаването на общински звена по енергийна ефективност, които са основата за учредяването на позицията "енергиен мениджър", въведена с новия Закон за енергийна ефективност от 2008 г. Стотици общински специалисти са преминали обучение по енергийна ефективност. По инициатива на мрежата са осъществени промени в нормативни документи, извърши се преструктуриране общинската собственост и се въведоха редица нови практики.

Какви са бъдещите задачи на "ЕкоЕнергия"?
- Когато през 1997 г. "ЕкоЕнергия" започна дейността си, България се подготвяше за членство в ЕС и нейните задачи бяха подчинени на целите на тази подготовка. Десет години по-късно България бе приета за редовен член на ЕС и мрежата преоцени своите цели, задачи и форми на работа. Сега тя работи в много по-тясно сътрудничество с европейската мрежа "Енержи-сите" и участва в много повече международни проекти.
Въпреки това днес ние отчитаме, че целите на мрежата трябва да са още по-високи и по-амбициозни.
Известно е, че в Европейския съюз се лансира инициативата "Споразумение на кметовете", към която вече са присъединени над 1700 европейски общини, сред които и 9 български. Обединяваща цел на присъединените съм споразумението общини е постигането и надвишаването на средните цели на ЕС по отношение на енергийната ефективност, намаляването на емисиите на парникови газове и увеличаването на дела на ВЕИ, известни като целта на трите 20%. Това е изключителна амбиция, която не може да се осъществи с познатите досега форми и темпове на въздействие. Ето защо днес пред общините стои задачата да станат водещи в политиката за енергийна ефективност, като по този начин дадат тон както на останалата част от обществения сектор, така и на частните енергопотребители.
Това изисква много по-голям интерес към проектите за енергийна ефективност и ВЕИ, както и значително повече знания и умения за тяхната подготовка, изпълнение и контрол. Критериите за оценяване на проектите, които ще се финансират чрез оперативните програми, би трябвало да отговарят не на днешните, а на утрешните норми за енергийна ефективност, които вече са въведени в някои европейски страни.
В областта на сградите например това означава, че понятията нискоенергийна, пасивна или зелена сграда не трябва да се възприемат като екзотични приумици на специалистите, а като ясна магистрала на бъдещото развитие, основите на която трябва да се положат още днес.
Общините трябва да имат ясното съзнание, че преходът към пасивни сгради означава десетократно намаляване на консумацията на енергия и на емисиите на парникови газове. Не може да има разумно основание този преход да се омаловажава и отлага, след като е известно, че сградите, които изграждаме днес, ще ни служат поне 100 години занапред.

Напоследък все по-често се говори за зелени и пасивни сгради. Имат ли място тези концепции в дейността на "ЕкоЕнергия"?
- Като професионално изкушен от тази тема, аз веднага бих отговорил положително – да, имат място. Мисля обаче, че това място не се определя от интереса към темата, а от острата нужда от решителни действия. Тази нужда произтича както от застрашителното нарастване на енергийните разходи във всички сфери на живота, така и от глобалната криза на ресурсите, която предсказва науката.
Ако някой ме попита дали зелената или пасивната сграда трябва да стане модел на нашето бъдеще, ще кажа, че това е безсмислен и дори глупав въпрос. Противопоставянето на пасивната и зелената сграда няма никакво разумно основание. Стратегическата посока на развитието на архитектурата и сградостроителството трябва неотклонно да сочи към устойчивостта, към "зеления проект".
Пътят към него минава преди всичко през енергийната ефективност – през нискоенергийния и пасивния стандарт. Нещо повече - днес зеленото проектиране и строителство се утвърждават като част от един по-широк възглед за зелено развитие, който е на път да установи нова парадигма за живота и поведението на човека и обществата, изградена върху уважението и ангажимента към околната среда и природата. Устойчивото развитие не е просто екологична, нито пък градоустройствена концепция.
Това е развитие, основано на високо качество на живота при минимални неблагоприятни влияния върху околната среда, уважение към природата, здравето и благоденствието.

Достатъчни ли са усилията на "ЕкоЕнергия" за извеждането на зелената сграда като висок приоритет в проектантската и строителната практика?
- На пръв поглед разсъжденията за зелени и пасивни сгради стоят встрани от ежедневните проблеми на общините, но това е само привидно. Ние остро се нуждаем от пилотни проекти и реализации на пасивни и зелени сгради и това може да стане най-вече в общините.
Откритите линии на оперативна програма "Регионално развитие" за обновяване на обществени сгради трябва да се използват като стимул за осъществяване на подобни проекти, които при качествено изпълнение могат да намалят десетократно консумацията на енергия. Едва след това ще можем да правим по-сериозни икономически сравнения и изводи.
В това отношение "ЕкоЕнергия" може да действа като силен активизиращ фактор. Очаквам конференцията да приеме декларация-обръщение към централните власти, която да стане основа за дейността на мрежата през следващите години.