Проф. Зобек, колко време имаме още, за да станат въпросите за устойчивото развитие спешни и неотложни?
- Става дума за хоризонт от 2-3 години - времето, което е необходимо за съвземане от кризата. Западните икономики вече се възстановяват. Следващият момент е повишаване цената на петрола. Увеличението на цената на енергията ще стане причина масовият потребител да не може да плаща сметките си и да разходва така, както досега. Това ще доведе до натиск отдолу, от избирателите - за въвеждане на нови технологии, за такива решения, които да намалят потреблението на енергия и в крайна сметка цената.

Какви са отношенията на Германския съвет за устойчиво развитие и на Българския съвет за устойчиво развитие?
- През миналата година подписахме договор за адаптиране на германската система на DGNB за България. Арх. Георги Коларов е единственият член от България на Германския съвет за устойчиво развитие и един от първите, които прозряха значението на тази тенденция и ролята на създаването на организации.
Преди седмица беше създаден международен борд с участието на редица европейски държави като Австрия, Дания плюс Китай и Бразилия. Той ще следи за правилното прилагане на системата на DGNB. Силата на нашата система е в уникалното качество.

Германският съвет за устойчиво развитие е основан само преди три години, а вече има такъв авторитет?
- В началото бяхме 3-4 души - архитекти, инженери, учени, после станахме 16 души, в момента са 830 членове, като сред тях са институции като Дойче банк, производители като "Ауди", "Сименс", градове като Мюнхен, Франкфурт.

Какви са възможностите за насърчаване на прилагането на принципите на устойчивото развитие в практиката, какъв е германският опит?
- В Германия имаше програма за насърчаване на използването на соларни инсталации в домакинствата. Тя се наричаше в началото "1000 соларни покрива", после стана "100 000 соларни покрива". Стимулът беше в задължението от държавата енергийните дружества да изкупуват на четворна цена енергията, генерирана от тези домакинства. Тази инициатива обаче доби такива размери, че средствата за изкупуване вече не са пренебрежимо малки и електроразпределителните дружества започват да настояват за повишаване на общата цена на тока. Това стана причина вече да се мисли на политическо ниво за намаляване на цената на изкупувания ток с фактор 3 или 2 вместо 4, както досега.
Ако има държавна политика в сектора, ще има евтини устойчиви сгради.

Кои са по-устойчиви - ниските или високи градове, съществува ли тази дилема във времето на все по-скъпи ресурси и земя?
- Ако китайците искат да живеят в ниски градове, това ще бъде истинска екологична катастрофа, защото ще бъде свързано с много голям разход на енергия за придвижване на получените големи разстояния.

Как оценявате ролята и мястото на тази кръгла маса в София?
- Правителството заяви много силна подкрепа за тази инициатива, която е на европейско ниво и в съответствие с най-новите европейски политики.

Какви са основните етапи и цели, през които трябва да премине Българският съвет за устойчиво развитие?
- На първо място - стабилизиране на структурата и на финансовата страна на дейността си. Трябва да се участва много активно на европейско ниво в различни дискусии и обсъждания в сектора.
В страната има много работа за разговори с лидерите на страната и на местните общности за важността на темата. Те трябва да разберат, че става дума за инвестиции, които, от една страна, са неотложни и неизбежни, но от друга - ще се изплатят многократно.

Какъв е бизнесът в този сектор?
- Многомилиарден. В Европа живеят 430 млн. души, които прекарват по-голяма част от времето си на закрито, в сграда. Става дума за всички нови сгради с техните елементи и инсталации, за съществуващия сграден фонд и възможностите той да влезе в някаква рамка. Например в момента германската индустрия, свързана с възобновяемите енергийни източници, формира 10% от промишлената продукция. След трансфер на ноу-хау е възможно български компании да се включат не само като изпълнители, строители, проектанти, но и като производители и подизпълнители.

Какво развитие очаквате?
- В един момент строителната индустрия ще има същия проблем като автомобилната - няма да има достатъчно капацитет. Ако търсенето на хибридни модели или електромобили нарасне бързо, те просто няма да могат да бъдат произведени.
Другият проблем е с финансирането - няма достатъчно финансиране, а проблемите стават все по-спешни.
Тъй като 85% от разходите в живота на една сграда идват от нейната експлоатация, а строителната част е само 15%, изплащането на устойчивата сграда от икономиите е факт.