Предлагаме създаването на единен орган за управление на водите
Проф. Арсов, какво е становището на Българската асоциация по водите по законодателството във ВиК сектора?
Нашето становище по този въпрос предоставихме през октомври миналата година на Министерството на околната среда и водите. Малко по-късно по искане на Комисията по регионално развитие към НС предоставихме и концепция за неотложни действия във ВиК сектора. Оттогава то е качено на сайта на Българската асоциация по водите и е достъпно за обществото.
Мнението на асоциацията е, че не е правилно в Закона за водите да бъде включен един от отрасловите инфраструктурни закони, какъвто е Законът за ВиК. Първоначално идеята беше да се направят отраслови закони за отделните водни инфраструктури и първият от тях, който бе завършен, беше законът за ВиК. Подготвяха се и закони за хидромелиорациите, хидроенергетиката и някои други. По политически причини обаче беше решено един от отрасловите закони – този за ВиК, да влезе в един рамков закон, какъвто е Законът за водите. Това е еклектика, която според нас не допринася за по-доброто управление на водите.
Този подход беше наложен, за да се реагира бързо в отговор на забележките от страна на Брюксел относно проблемите на страната ни във връзка с усвояване на европейските средства за развитие на водната инфраструктура. Предвид политическата ситуация по онова време - трипартийно правителство с различни интереси, беше приет този смесен вариант.
Поради изтичане на срокове за усвояване не европейските средства новото правителство беше принудено да продължи работата по този вариант на Закона за водите и да се опита да спаси страната от глоби, които произтичат от неизпълнение на договореностите.
Какво предлагате?
В последния му вариант Законът за водите (ЗВ) постановява активите на ВиК дружествата да бъдат прехвърлени към общините, защото само общините са легитимни да получават тези средства. В последните изменения и допълнения към Закона за водите това е регламентирано да се реализира чрез особени посреднически структури - асоциации по ВиК, в чиито състав е предвидено участието на представители на държавата (35%) и на общините (65%). Те трябва да организират процедурите по трансфера на инфраструктурните активи на ВиК дружествата към общините, след което да организират избора на ВиК оператори и изготвянето на генералните планове за развитие на ВиК инфраструктурата, които са основа за нейното изграждане. След това предстои съставянето на финансовите планове за осъществяване на тази дейност. Сроковете за изготвянето на генералните планове и на финансовите планове са съответно юни 2011 г. и юни 2012 г. От друга страна, срокът за усвояване на средствата от ЕС по оперативна програма "Околна среда" за изграждане на канализационни мрежи и пречиствателни станции за отпадъчни води за населени места с над 10 000 еквивалентни жители изтича в края на тази година. Налице е явно разминаване в сроковете за усвояване на определените средства от европейските фондове и тези за завършване на подготовката на страната за легитимно усвояване на тези средства.
Според нас има по-пряк начин за спазване на сроковете за усвояване на европейските средства. Предвидените в последните изменения и допълнения в ЗВ т.нар. асоциации по ВиК според нас са излишни междинни (посреднически) държавни структури с временни функции, които изземват пълномощията на централни държавни ведомства и юридически институции. В новата политическа обстановка процедурите по избора на ВиК оператори могат да бъдат извършени от ресорното Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) и подведомствените му общини, а тези по прехвърлянето на собствеността – също от МРРБ и общините чрез съдебната система по надлежен ред подобно на извършените от държавата процедури по приватизирането на държавни предприятия. Тези действия и отношения, както и някои други въпроси, свързани с управлението на ВиК инфраструктурата, трябва да бъдат регламентирани в проектозакона за ВиК чрез съответни изменения и допълнения, което е задача на ресорното министерство – МРРБ.
Освен това считаме за целесъобразно създаването чрез Закона за водите на единен орган за управление на водите в България, подпомаган от Център за изследвания и развитие на ВиК с аналитични и информационно-консултантски функции, обезпечаващ взимането на адекватни управленски решения относно развитието на ВиК сектора.
Считаме за необходимо също така чрез Закона за ВиК да бъде учредена Държавна комисия за водно регулиране, като се регламентира необходимият образователен ценз и професионална компетентност на лицата, назначавани за нейни служители.
Независимо от изразените от Българската асоциация по водите становища процедурите по изграждането на ВиК инфраструктурата продължават да се извършват съгласно постановките в последните изменения и допълнения към Закона за водите.
За да бъдат създадени асоциациите по ВиК, бе необходимо министърът на регионалното развитие и благоустройството да издаде заповед, с която да се оформят т.нар. обособени територии, в рамките на които асоциациите да оперират. Тази процедура вече е извършена с Решение № РД-02-14-2234 от 22 декември 2009 г. на министъра на МРРБ, което е публикувано в Държавен вестник, бр. 7 от тази година. Според този официален документ са обособени 51 територии. Първата асоциация по водите – тази в района на Бургас, беше създадена само преди около две седмици.
Целта е да се окрупнят ВиК операторите, което ще позволи ВиК секторът да се модернизира и управлява по-рационално, по-професионално и с по-малки финансови и технологични рискове. Общините, които не желаят да влязат в асоциациите по водите, ще изпитват големи затруднения както да намерят финансови средства, така и да ги управляват адекватно. Но на този етап изглежда, че някои от тях не оценяват този проблем.
Как оценявате темповете на работа на администрацията?
ВиК дружествата трябва да опишат активите си до септември. Първоначалният срок беше 31 март, но той се оказа недостатъчен - някои от активите имат неуредена документация, което пречи за тяхното прехвърляне. След това общините трябва да впишат тази собственост в своите регистри до края на годината. В същото време сроковете за създаване на генералните планове изтичат до юни 2011 г., а за финансовото им обезпечаване - до юни 2012 г. В тези срокове асоциациите по ВиК трябва да осигурят изпълнението на тези задачи.
Както бе отбелязано, срокът за изграждане на канализационни мрежи и пречиствателни станции за отпадъчни води за селища с над 10 хил. еквивалентни жители изтича в края на тази година, докато страната ни ще бъде готова за легитимно усвояване на европейските средства далеч след като изтече срокът за реализиране на тази част от оперативната програма "Околна среда". Усвояването на средствата на ЕС по т.нар. техническа помощ за интегрираното проектиране на обекти от ВиК инфраструктурата бе прекъснато още при предишното правителство заради определени проблеми, посочени от Генерална дирекция "Регионална политика" към ЕС. С идване на новото правителство процесът с основание бе подложен на ревизия, която обаче се проточи твърде дълго.
Още през 1999 г. бяха изготвени и приети Национални програми за приоритетно изграждане на канализационни мрежи и пречиствателни станции за отпадъчни води, които се спазват само частично, а сега с новите законови регламенти фактически са подложени на актуализиране. С генералните планове се очаква да бъдат формулирани приоритетите и едва след това да се пристъпи към проектиране и изграждане на отделните елементи на ВиК инфраструктурата. Такава е логиката. Така че ние ще сме готови с приоритетите и оценката на активите не по-рано от средата на следващата година, когато е твърде късно. Ако не усвоим европейските средства, това не отменя ангажимента ни да построим съоръженията с бюджетни или други средства, защото трябва да спазваме европейските директиви и договореностите на страната с ЕС. Бюджетните средства за тази цел са твърде ограничени. Остава да бъдат използвани инструментите на публично-частното партньорство за финансиране на изграждането и експлоатацията на съответните инфраструктурни обекти. Засега у нас концесията се схваща едва ли не като единствено подходящата форма на публично-частно партньорство. В това отношение обаче съществуват много други възможности, които се прилагат успешно в Европа.
Какво смята асоциацията по отношение на активите на ВиК и вслушват ли се съответните министерства във вашите предложения?
Описването на активите е най-важната работа сега - става дума за огромни средства. На каква стойност са те, ще стане ясно през септември. Както отбелязахме, инфраструктурните активи на ВиК дружествата могат да бъдат прехвърлени на общините не чрез асоциациите по ВиК, а чрез съществуващата съдебна системи така, както беше прехвърлена собствеността и беше приватизирана индустрията. Тогава не бяха използвани междинни структури и сега за преобразуването на собствеността такива не са нужни.
По наша инициатива поискахме срещи с министъра на регионалното развитие и и благоустройството г-н Росен Плевнелиев и с министъра на околната среда и водите г-жа Нона Караджова. Във връзка с това представихме на министрите вижданията на Българската асоциация по водите относно проблемите във ВиК сектора и тези, свързани с управлението на водите в синтезиран писмен вид. Досега обаче официални срещи между министерствата и асоциацията по тези въпроси не са реализирани. Имаме впечатлението, че в МРРБ се отдава подчертано внимание само на пътната инфраструктура. Съзнаваме колко е важна пътната инфраструктура за икономиката и как по нея трябва много да се работи, и то бързо, но не за сметка на водния сектор, чието изоставане е свързано със значителни неустойки, които страната ще трябва да изплаща на ЕС още през следващата година.
Едно от предложенията ви е свързано с централизирано управление на водния сектор. Министър Росен Плевнелиев също лансира подобна идея. Може ли да разкажете подробности?
Едно от нашите предложения в становището ни към Министерството на регионалното развитие и благоустройството беше свързано със създаването на единна структура за управление, проучване и координация на процесите във ВиК сектора. Според нас управлението на водите трябва да бъде централизирано. Ласкаем се, че министърът е обърнал внимание на тази идея, запознавайки се с изпратеното му наше становище. Тя не е нова, но от години не може да си пробие път. Дори и при старата тотално централизирана система усилията на Хидротехническия факултет при УАСГ да въздейства на тогавашните управници за създаване на единна институция за управление на водите се оказаха неуспешни.
През 90-те години беше създаден Национален съвет по водите, но той беше с ограничени регламентирани функции и бюджет и след водната криза в София през 1995 г. беше закрит. Оттогава се върнахме на стария режим на управлнение на водите чрез пет министерства. Създаването на единна структура за управление на водите ще засегне множество ведомствени интереси - всяко ведомство вероятно желае да има отношение към този скъп и ограничен ресурс.
Какви права трябва да има това централизирано звено според вас?
Нашето становище е централното ведомство за единно управление на водите да бъде подпомагано от център за изследвания и анализи. Център по ВиК с такива функции, обслужващ цялата национална ВиК структура, би било едно целесъобразно формирование. Сега управлението на водната инфраструктура е разпределено в пет централни ведомства и координацията между тях е трудна.
Другото ни предложение е Министерството по околната среда и водите да засили своите регулаторни и контролни функции относно управлението на водните ресурси за сметка на инвестиционните функции, с които сега е ангажирано. Радостното е, че за първи път от много години насам сме свидетели на разбирателство и съгласувани действия между МОСВ и МРРБ, което се посреща с удовлетворение от професионалната колегия.
Какво е мнението ви за евентуалния брой на ВиК операторите?
Броят на операторите като число едва ли е толкова важен. По-важен е принципът. В Чехия например бяха създадени хиляди малки общински ВиК дружества с много малък капацитет да управляват и обновяват инфраструктурата.
Нашето мнение е, че ВиК секторът трябва да се окрупнява, да има по-мощни структури, които да привличат средства и да се използват по-рационално. Намесват се обаче и фактори като традиции, регионални особености и др. Правилната посока според нас е сегашният брой на обособените сега 52 ВиК дружества да бъде намален или поне запазен. Малките формирования трудно могат да се справят.
Как ви се струва вариантът четирите басейнови дирекции - четири ВиК оператора?
Важното е да се отчитат следните две обстоятелства. Първо, собствеността на инфраструктурата се прехвърля на общините. Второ, големината на обособените територии, в които ще действат ВиК операторите, е определяща по отношение на разходите за управление на инфраструктурата. Когато един оператор покрива голяма територия, той е много мощен и би могъл да има по-ниски разходи за управление при по-големи технологични и експертни възможности. Формите на управление могат да бъдат най-разнообразни. В отделните райони може би те ще са различни.
Какво ще стане с останалата държавна собственост - довеждащите съоръжения от язовирите, външни водопроводи...?
Министър Нона Караджова изрази преди време идея държавната собственост във ВиК сектора да бъде приета за управление от нови структури, наречени агенции по водите, с териториално разпределение подобно на съществуващите басейнови дирекции. В случая е по-важно да се знае дали ще има единна структура за управление на водния сектор. Ако я има, тя ще може да поеме и държавната част от водната инфраструктура. Язовирите с национално значение обикновено не са само водоснабдителни. Има и деривации, външни водопроводи и други съоръжения, които обслужват няколко обособени територии, и тези структури би трябвало да се управляват от държавата.
Продължавате ли да настоявате за самостоятелен закон за ВиК?
Законът за ВиК е готов отдавна. Последният му вариант беше консултиран и с Българската асоциация по водите още при предишното правителство. Ние направихме сериозни бележки по него и те бяха приети по принцип, но от това нищо реално не произлезе. Законът беше спрян, а се появиха коментираните вече допълнения и изменения към Закона за водите. Българската асоциация по водите продължава да настоява за отделен Закон за ВиК.
| роф. д.н. инж. Румен Арсов е преподавател в Хидротехническия факултет на УАСГ, който е завършил преди 40 години. Има докторантура в областта на пречистването на отпадъчни води в периода 1973 – 1976 г., специализация в Технически университет в Делфт, Холандия, в областта на пречистването на отпадъчни води през 1981, специализация в Международен център по хидрология "Дино Тонини" към Университета в Падуа, Италия, в областта на компютърните анализи за управление на качеството на водите на естествени течения и басейни през 1986 г. През май 2000 г. защитава втора дисертация в областта на пречистването на отпадъчни води и получава научната степен доктор на техническите науки. Професор е от септември 2001 г., бил е декан за Хидротехническия университет, и досега е член на Академичния съвет на УАСГ. От 8 април е председател на Българската асоциация по водите. |