Г-н Петров, вашата фирма реализира една от първите нискоенергийни сгради в България. Какво съветвате бъдещите инвеститори - на какви компоненти трябва да акцентират, за да реализира подобен продукт?
- Инвеститорът трябва да наблегне най-вече на техническия проект. В България няма ясен стандарт, който да указва коя сграда е нискоенергийна. Като цяло за такава се приема сграда, която има разход за отопление, охлаждане и битова гореща вода под 40 кВтч/м²год. Единственият ясен стандарт за това колко енергийноефективна е една сграда е "пасивното строителство", тъй като подобен тип сгради отговарят на ясни правила и са стандартизирани преди повече от 10 години.

А какво съветвате потребителите да изискват, за да оптимизират разходите си за отопление и охлаждане?
- Последните анализи показват, че най-голям разход за енергия има при отопление и климатизация на дадена сграда. Над 40% от вредните въглеродни емисии се произвеждат от нуждата сградният фонд да бъда подсигурен. Тук трябва да се има предвид, че това са официални данни за Европа. В България процентът произведени вредни емисии е драстично по–голям поради лошото качество на съществуващия сграден фонд, както и на строителството на нови сгради.
Следователно потребителят трябва да изисква възможно най-качествен продукт и същевременно да е запознат със съвременните системи за отопление и охлаждане. Такава система например е геотермалната система за отопление, охлаждане и битово горещо водоснабдяване. С геотермия площ от 100 м² в най–студените зимни месеци може да бъде отоплявана за не- повече от 40-50 лева на месец, като тук влиза и сметката за битова гореща вода.

В такъв случай може ли да се постигне енергоефективна сграда само с частични подобрения – дограма, изолация или алтернативен топлоизточник?
- Това може да бъде постигнато само в случай че сградата бъде обследвана  и заснета професионално и бъдат направени подробни предписания за енергийна ефективност и технически проект. Още на проектен етап се виждат ясно ползите от подобренията на топлоизолацията и подмяната на съществуващата климатизация. Тук отново стигаме до цялостна концепция и идея за действие, а не както досегашната практика всичко да се прави на парче.

Какви спестявания могат да се реализират при различните типове сгради – жилищни и нежилищни, ако се приложат всички необходими енергоспестяващи мерки?
- От гледна точка на експлоатационните разходи тези сгради реазлизират по-големи спестявания от вноската по обслужване на ипотечния кредит, използван за изгражането на системите, необходими за постигането на нискоенергийна сграда. Разбира се, експлоатационните разходи за еднофамилна къща, хотел или административна сграда са много различни, но това е предмет на технико-икономическа обосновка. Опитът ми показва, че системите се рентират за абсолютно всякакъв тип строителство.

Доколко енергоефективното строителство намира приложние и на българския пазар? Има ли вече реализирани сгради, които могат да влязата в тази категория?
- В България съществуват вече такива сгради, които са изключение на фона на общия сграден фонд и строителните практики. В "Рехау" през последната година участвахме в проектирането и изграждането на подобен тип сгради, използващи енергийноефективни прозоречни и фасадни системи, ниско температурно отопление и охлаждане, геотермални източници на енергия и т.н. Като цяло обаче те са нищожно малко, което е обезпокояващо, имайки предвид развитието на ниско енергийното и пасивно строителство в другите държави от Европейския съюз, а и не само. Тук е моментът да изразя съжалението си за това, че в държави като Сърбия и Македония има много повече реализирани нискоенергийни сгради, отколкото в България.

Споменахте пасивното строителство. Какъв е приносът на пасивните мерки за пестене на енергия в цялостната енергийна ефективност на сградата?
Радикален. При пасивния стандарт потребителят е на практика независим. Пасивните сгради са и до голяма степен положително енергийни. Това означава, че те имат възможност да произведат повече енергия отколкото им е необходима да се обслужват сами себе си. Експлоатационните разходи за подобен тип сгради са абсолютно нищожни.

В кои сектори на сградното строителство очаквате да се инвестира най-много по отношение на енергийната ефективност в дългосрочен план? Кои биха били двигателите на тези инвестиции и какви са основните пречки пред тях?
- Като компания, опитваща се да развива нискоенергийното стрoителство, очакваме в бъдеще да се проектират и реализират много повече сгради, в които е заложена цялостна енергийноефективна концепция. Това включва както суперизолация на oбвивката на дадена сграда, така и климатизацията на сградата да бъде посредством ниско температурно отопение/охлаждане и възобновяеми енергийни източници. За пречки не бива да се говори. Може би много по–полезно би било, ако се съсредоточим върху това какво може да се направи, за да се развива нискоенергийният стандарт в строителството. Като двигател може да се приеме крайният клиент, който е крайно време да започне да изисква качествен продукт. Според мен това е най–бързият начин всички да променим мисленето си в посока на устойчивото развитие в строителството. Тук трябва да се подчертае, че под ниско енергийно строителство се разбира и пасивен стандарт къщи, които са все по–популярни в Европа.

А сградата на утрешния ден?
- Тази , която се изплаща в икономически изгоден период от време. Също така сградата на утрешния ден трябва да отговаря на всички условия за енергийна ефективност и не на последно място да бъде приятел на нейния обитател и цялата планета.