Господин Пехливанов, какво ще спечелят собствениците на етажната собственост от регистрацията по закона?
- Най-важното е да се проведат общите събрания и да е ясен регламентът на стопанисване на етажната собственост – собствениците да се съберат, да си създадат правила и да започнат да ги прилагат.
Ползите са, че ще се изчисти моделът на управление на етажната собственост. Най-големият проблем сега е, че тя не се стопанисва, че общите части на сградите се занемаряват заради липсата на такъв модел. Това е все едно в едно търговско дружество с много собственици да няма ясен регламент и всеки да държи само на собствения интерес. Законът за етажната собственост иска да даде единна визия за това как да се управляват тези сгради.

Той дава ли я?
- Да. Все пак имаме сериозна традиция в това отношение. За доста от сградите има проведени общи събрания и те имат някакви управители, които обаче са в известна степен неформални. Сега трябва да ги формализираме. Затова е този публичен регистър и книгата на собствениците. Когато те се попълнят, ще дадат всички изходящи данни на етажната собственост към съответната община. Когато вече имаме регистрацията на етажната собственост, ясна картина за това как се населяват сградите и кои са лицата за контакт в тях, можем да кандидатстваме за финансиране, включително тези 100 милиона лева от Европейския съюз.

В едно търговско дружество управителите вземат заплати и носят отговорност, интересът е ясно формулиран. Как в етажната собственост хората да се мотивират да поемат ангажиментите си?
- Това също е проблем в закона. Според него управителят е задължително един от съсобствениците. Един вид не може външна компания или друго физическо лице да бъде управител (на външно лице или професионална организация управителят може да възлага конкретни дейности – бел.ред.). Няма никакви условия тази дейност да се професионализира. Моделът, който е предложен в закона, е много аматьорски и може би заради това не е ефективен. Трябва да се търси друг модел за управление на етажната собственост за усвояване на средства от еврофондовете.
Основната задача е следната – до 30 юни гражданите да проведат общи събрания, да си изберат управители и да получат легитимност като цяло, за да се администрира процесът. През този период от време може да направим обществено обсъждане с всички заинтересувани страни, в което да се намери модел (а най-вероятно моделът трябва да се поправи, за да се използват средствата по различните програми), и вече той да започне да се лансира пред гражданите.

Това означава ли, че ще се пипа и законът?
- Задължително. Моята идея е строителните работи, свързани с поддържането на етажната собственост, и предприемането на мерки за повишаването на енергийната ефективност да се прехвърлят на общините. Самият управител на сградата ще има представителни функции и няма да има ангажименти да организира процеса по една реконструкция например. В подкрепа на горното е и че регистърът на етажната собственост е в общината, а кметовете имат отговорността да се грижат за облика на града и урбанизацията. Затова е логично съсобствениците да искат от общината изпълнението на определени строително-ремонтни работи. Управителят ще отива в общината и ще попълва заявление за ремонт на фасадата или градинката, неща, които могат да се финансират по европейски проекти или други фондове. Общината изготвя списък със сградите, които имат нужда от дадени дейности. Подават го за финансиране към Министерството на регионалното развитие или ведомството, през което минават ресурсите за определената дейност. Знае се, че има определени средства, които се заделят всяка година. Потребителят на сградата ще сигнализира за проблеми, а общината ще прави график за саниране. Общините ще разполагат с целеви средства за разлика от сега, когато имат разходи за администриране на етажната собственост и никакви приходи насреща. От друга страна, те имат ресурса да кандидатстват за усвояване на еврофондовете – и административен, и човешки, и финансов. Те в крайна сметка кандидатстват по всякакви програми и няма проблем това също да стане част от дейността им.

Все пак по програма "Регионално развитие" има предвидени едва 40 милиона евро в периода до 2013 г. за обновяване на жилищни сгради.
- Пари за сходни дейности идват от много и различни места. Успеем ли да създадем модел, с него може да се кандидатства по различни програми и няма да е проблем, ако го прави общината. Така или иначе те сега обикалят всички министерства и кандидатстват за най-различни проекти.
Разбира се, това е много сурова идея, но може да започнем да правим работни срещи и да изчистваме нещата.
Сега какво става – гражданите ходят на едно място, за да регистрират, на друго – за да обследват сградите, трети път – да кандидатстват. Те трябва да седнат, да си създадат управител, да се регистрират, после да направят проект, да отидат в Министерството на регионалното развитие, за да кандидатстват и да усвоят средства, след това да ги отчетат.  Процесът трябва да се окрупни.
Но един път хората трябва да се съберат и да изберат начин на управление, защото този процес трябва да се управлява. Трябва да е ясно какво и на какъв принцип ще се плаща.
Внесох в парламента и проект за изменение на закона, който да даде възможността на собствениците да си изберат как да се гласуват решенията в общото събрание и да имат вариант гласовете им да се определят според броя имоти, а не според процента общи части, тъй като там често има несъответствия – веднъж имотите са продавани с включени общи части, при препродажба - според застроена площ. Често сборът от процентите на отделните собственици е различен от 100 и започват кавги за това кой какво право на глас има. Искаме да дадем възможност, ако промяната мине на второ четене, собствениците да изберат да гласуват според броя обособени имоти.  
При условие че парите са там и няма кой да отиде да ги вземе, трябва да се намери по-ефективен модел, който да заработи.
 
Можем ли да кажем, че ЗУЕС в този си вид е проблемен?
- Да, и не е работещ. Той така или иначе не е заработил, но можем да го оправдаем и с това, че правителството се смени малко след като той влезе в сила през май.

Но какво ще спечелят собствениците от регистрацията?
- На първо място трябва да е самоинициативата да искат да живеят в по-добра среда, в която да има регламент. Трябва да провокираме тази инициатива у хората. Всеки от нас осъзнава, че има нужда от по-добра жилищна среда, всеки иска входът да се поддържа, да е чисто, покривът да не тече, да няма проблеми с фасадата. Трябва да направим кампания, да кажем защо го правим, да покажем примерите на хубавите и на лошите сгради. Хората ще си проведат общи събрания и ще се регистрират. Това не е толкова сложно. Оттам нататък финансирането е проблем. Трябва да се намери най-късият път към него.

Пълният комплект на законите помага ли, включително енергийната ефективност?
- Този закон също не е заработил. Законите трябва да се консолидират, да се види точно кой какво прави и да се създаде административният орган, който да поведе процеса.

Мнението ви съвпада ли със становището на Камарата на строителите, където също се смята, че липсва съгласуваност и координация между законите и институциите по отношение на санирането на старите жилищни сгради и прилагането на мерки за подобряването на енергийната им ефективност?
- Абсолютно съм съгласен. Затова трябва да се тръгне оттам да видим какви са целите и възможностите на обитателите на една сграда. Когато това се разпише, ще се тръгне по различните закони и изискванията им ще се консолидират.

Кое е най-голямата пречка собствениците сами да финансират ремонтите на сградите в момента?
- Администрирането на целия процес: подготовка на документацията, работа с институциите, кандидатстване за финансиране. Това е сериозен обем работа и някой трябва да задели голяма част от личното си време, за да го върши. Решението е този процес да се окрупни, преструктурира и преорганизира, за да се намери  къс, бърз и ефективен път.

Може ли да се увеличат стимулите за тези дейности?
- Най-напред трябва да се даде добър пример. Има около 30-ина такива проекта, но са твърде малко. Въпросът е да се видят ползите.  Преди се вървеше в посока да се плащат по-ниски данъци, но пък общините няма да са съгласни. Другият вариант е тези, които не са подобрили енергийната ефективност на имотите си, да плащат по-високи данъци.

Сега е точно обратното – на сгради, които имат по-добра дограма и топлоизолация, се присъждат по-високи данъчни оценки и собствениците им плащат повече и за данък сгради, и за такса смет, отколкото аналогични имоти с по-лоши характеристики.
- Точно така е. Трябва да се търсят такива механизми за стимулиране, тоест, който е добър стопанин, да плаща по-малко.