Г-н Стоянов, една от приоритетните задачи на Министерството на регионалното развитие и благоустройство е работата за енергийната ефективност. На какво залагате в нея?
- Важни са няколко неща във връзка с енергийната ефективност. Тя помага на хората да живеят добре, да плащат по-малко пари, да опазват своето здраве и околната среда. Второто важно нещо е, че освен в жилищата енергийна ефективност има и в общините, за което е отговорно и Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
И тук е времето и мястото да се каже, че освен с енергийна ефективност в жилищната политика ще помагаме и ще работим тя да функционира по-добре и при управлението на общините. Това е задачата, която е поставена пред мен, и ще работя в тази насока.
Надявам се с Министерството на икономиката, енергетиката и туризма да можем да установим един много добър диалог и в тази посока, така както за момента успяваме да говорим и за жилищната политика. За момента имаме контакти с "Екоенергия", сдружението на общините, което се занимава с енергийната ефективност. Те имат над 60 общини членове.
През декември стартира и една инициатива на Асоциацията за корпоративна социална отговорност - "България преминава на нисковъглеродна  диета", която идва от бизнеса и от Американската стопанска камара. Ние направихме връзка с асоциацията и сдружението и се обединихме около идеята, че резултати има, когато има диалог между местната власт, държавата и бизнеса.

А каква ще бъде вашата стратегия по отношение на жилищната политика?
- Това е първата задача, която сме си поставили, след като работната група по въпросите за енергийна ефективност бъде учредена със заповед на министъра. Трябва да се актуализират националната жилищна стратегия и националната програма, които са от 2005 г., защото за тези четири години са се случили доста промени. България има най-голям процент частни жилища в Европа, над 95%, и от тази гледна точка първо трябва да е ясно какво е моментното състояние на националния жилищен фонд и какви са нуждите.
Друго важно нещо е нормативната уредба, която също е променена и влияе върху стратегията и програмата. И обратно - самата стратегия също може да даде предложения за промяна в нормативната уредба. И ако говорим за Закона за енергийна ефективност, Закона за устройство на територията, Закона за етажната собственост, там ще са необходими промени.
След това идва въпросът с финансирането, който е много важен. За тази година в бюджета на министерството няма отделени средства във връзка с жилищната политика, като изключим средствата за приключване на проекта на ПРООН, които трябва да бъдат изплатени.
Оттук нататък трябва да се види какви механизми работят и къде може да намерим допълнително финансиране. Дали може с успешно комуникиране с Европейската банка за възстановяване и развитие, с Европейската инвестиционна банка да стигнем до решение, с което те да помогнат финансово. Има голям интерес от страна на ЕБВР за отпускане на средства за инвестиции в енергийна ефективност. Те имат идеи и предложения за среща с Министерския съвет и с министър-председателя за обсъждане на тези теми и да дадат своите предложения и решения. Аз се надявам това да се случи.

По програма ПРООН за 5 години има реализирани много малък брой проекти. Защо така се получи? Къде се къса нишката?
- Къса се при финансирането. МРРБ не е имало достатъчно средства, които да бъдат отпуснати. Това са средства от републиканския бюджет, не са от оперативна програма. От друга гледна точка, това е един успешен проект поне по две причини. Първата е, че 30 сгради са били обновени по един добър начин, комуникацията със собствениците е била успешна и това може да го вземем катомодел, тъй като е голям проблем собствениците да се убедят колко важно е това за тях. Второто важно нещо е, че имаме изработен модел на работа, който казва какво и как да се направи. Освен това всички научени уроци могат да бъдат използвани и в бъдеще всички негативи да бъдат отстранени. Затова като пилотен проект това е нещо много добро и аз се надявам и тази година да успеем да стартираме други  проекти, ползвайки този опит, макар и да не са финансирани от републиканския бюджет.

От кого зависи да стартира процесът?
- От заинтересуваните страни. Държавата може да помогне чисто институциално, защото в момента не можем да помагаме с пари. Но може да помагаме с промени в законите, да създаваме среда и да създаваме политика. Т.е. ролята ни в такива проекти ще е такава поне за 2010 г., а след това зависи от бюджета. Но наистина се изисква сериозна подготовка, защото е решителна стъпка. И не бива на всеки няколко месеца да се сменят закони, за да се наместят нещата, а да има една наистина добре обмислена жилищна политика, която да се актуализира и в която да се казва точно и ясно как ще бъде приоритизирана енергийната ефективност, каква ще е националната жилищна политика, как държавата ще контролира процесите и ще помага на заинтересуваните страни. Това са хората, които са собственици, големите инвеститори, общините, международните партньори, защото има интерес и от страни като Германия и Холандия за участие  в такива проекти. Държавата трябва да застане на ясна позиция, с ясна политика и да съдейства след това оперативно. Т.е. да направим визия, да се изработи стратегията и след това да се стигне до оперативните политики. Но и да не забравяме организационната структура. Много важно е да се разбере дали ще имаме Национална агенция по жилищна политика, както е по примера на Агенция за енергийна ефективност, говорейки за енергийна ефективност, и каквито съществуват в други държави.

Но за момента все пак има финансиране по различни проекти и програми?
- Да, така е. В момента има финансиране и има различни финансови схеми, например ЕСКО договорите, които се използват в България и работят успешно. Фондът за енергийна ефективност, създаден по линия на Световната банка, е един  много добър модел. Има линии на ЕБВР, които работят, имаме средства по ОП "Конкурентоспособност" и ОП "Регионално развитие".
ОП "Регионално развитие" е програмата на общините и там говорим за общински обекти, не за частни, но това е един много важен аспект и голямо перо за тях, защото, от една страна, може да намали с 40% разходите за енергия, което не е малко, а от друга страна, се създава устойчива социална среда за хората. Затова, ако бъдат усвоени по един добър начин тези 40 млн. евро за 86 общини в агломерационните ареали и още 14 млн. евро, които са за останалите 178 малки и по-големи общини, това ще е страхотно.
По ОП "Конкурентоспособност" имаме 209 млн. евро , които могат да помогнат на бизнеса, защото в България най-много страдат малкият и средният бизнес. От една страна, поради кризата, от друга, поради това, че не са взети мерки за енергийна ефективност, защото няма достатъчно финансов ресурс. Това ще му помогне на него и да се позиционира като по-зелен, което е важна част от устойчивата политика на една държава. Това ще повлияе и на нашите ангажименти към изпълнение на целите на ЕС, които са все още  20-20-20, но след срещата в Копенхаген очакваме да  се променят.

Променя ли тази среща политиката на България за енергийната ефективност?
- Да, разбира се. Самият факт, че имаше такава среща, че се говори по такъв начин, означава, че никой не игнорира този проблем. И въпреки че не се стигна до глобално споразумение, което да е на високо ниво, се стигна до ангажираността на големите замърсители. Да не забравяме, че допреди година нито САЩ, нито Китай поемаха ангажименти за това.
 На ниво ЕС вероятно ще бъдат взети решения за промяна на квотата за намаления на въглеродните емисии с 30%. От друга страна, България може да се възползва още по-добре от всички инструменти, които ЕС предлага, като финанси, като експертни решения, като мрежи за споделяне на знания и опит по отношение на енергийна ефективност и устойчиво развитие. Страната има много възможности, има ресурси по отношение на биомаса, по отношение на слънцегреене. И тук се намесват отново общините, защото те генерират ресурси. Един голям инвеститор за тях е винаги добре дошъл и ако работим с тях в контакт по отношение на мрежи за енергийна ефективност, на зелени инвеститори, страната може да се позиционира съвсем различно в съюза.