Господин Христов, кое беше най-важно за инвеститорите през 2009 г. и какво очаквате през тази?
- Професионално ориентираните компании в сектора на недвижимите имоти далеч не могат да говорят за излизане от кризата. За нас като държава беше важно, че тя закъсня, но нашият сектор, строителната индустрия и инвестиционният бизнес тепърва ще анализират щетите.
За наша радост всички дефекти на средата и на неразвитите пазари бяха за пръв път ефект за държавата. Най-малко бяхме засегнати най-вече заради липсата на развит финансов пазар и на горещи пари в икономиката. Практически пропуснахме финансовата криза въпреки паниката в обществото и в бизнеса. България като политически риск и публични финанси е в благоприятна позиция.
През 2009 г. се случиха и хубави неща като промяната на политическите условия. Започнахме да говорим за бизнес средата и правилата в нея. Заговори се за бъдещето на държавата.

Инвеститорите успяха ли да участват в този процес? Какво постигна секторът със събития като антикризисните конференции BalREAct в началото на миналата година?
- Съдадохме обществена нагласа за промяна на очакванията и на правилата. Публичното говорене по теми, които бяха табу и по които никой не смееше да изрази професионално становище, повлия много позитивно. Повишената обществена търпимост към реформите повлия положително развитието на процесите в държавата, в това число и на икономиката. Оттук нататък трябва да съберем смелостта тази година да говорим за бъдещето.

Как върви комуникацията между бизнеса и администрацията?
- В някои отношения много положително, в други не с добрия тон. Не може бизнесът да е виновен за лошите практики, защото по същество те се правят от държавните и общинските служители. Докато те създават условия за такива практики, бизнесът ще се съобразява по необходимост. 
Все още липсва прозрачност, защото не са наместени всички нива в държавното управление и има доста инерция. На средното оперативно равнище хората са същите, така че трябва при тях да се променят правилата на работа.
Най-важното е да се даде ясен знак за бъдещето, за това кое за тази политическа партия и правителство ще бъде приоритет в оставащия им мандат: дали земеделието и туризмът или регионалното развитие чрез инфраструктурните проекти; дали ще акцентираме само на проектите с пряка връзка с европейските транспортни коридори, или ще обърнем малко внимание и на селските райони; как ще намалим малко административните пречки пред достъпа до публични средства, съответно и до средствата от европейските програми; ще има ли ясен комуникационен канал между еврофондовете и обществото като техен потребител. Това е необходимо за бизнеса, за да се ориентира.
Най-важното за 2010 г. е, че тя е едно ново начало. Всичките ми партньори, с които говоря по света, всички хора, които познавам в деловите среди, твърдят, че България има златен шанс. Очаквам наистина да има държавна политика в тази посока.

Какви са рисковете?
- Основен риск е да се увлечем в държавен капитализъм чрез големите публични инвестиционни проекти. Опасността е да субсидираме чрез държавни инструменти и проекти определени бизнес среди, без да го осъзнаваме, и да затваряме възможностите за развитие на другите. Разбира се, шансът да си построим магистралите с чужди пари е много важен. Че трябва да приоритизираме и да се фокусираме върху тези проекти, които Европа иска да се случат, сме съгласни всички. Но икономиката на държавата не засяга само магистрала "Тракия", а и пристанищата в Бургас или Свищов, пътищата и железопътните линии до тях, връзките между Левски и Плевен, между Враца и Монтана. Трябва да се работи паралелно по всички европейски програми, включително тази за развитие на селските райони.  Не трябва да забравяме, че освен магистрали има и други пътища, че има и фабрики, които също имат нужда от обслужване.

Как ще се пренареди пазарът на имоти и какво ще стане с продукта, който няма да може да се продаде?
- Компаниите, които са инвестирали в такъв продукт, ще загубят пари. Но не сме прескочили критичната точка, след която започват да се събарят безполезни сгради, както е ставало в Испания.  Въпреки че най-прегрят е секторът на бизнес имотите, промяната на начина на живот е неизбежна и новите търговски центрове ще се реализират, защото са свързани с нова култура на потребление. Тоест част от бизнес имотите ще продължат да функционират и да се развиват, но няма да носят печалбите, на които бяхме свидетели досега.

Има ли аргументи, които да подкрепят по-позитивно развитие на жилищния пазар?
-  Все още пазарното предлагане не надхвърля търсенето с повече от 10%. Вече не можем да видим три поколения да живеят в едно жилище, а последните три години има бум на раждаемостта. Рано или късно ще стигнем до преструктурирането на жилищния фонд, най-вече на панелните апартаменти, които не след дълго ще бъдат невъзможни за обитаване.
А и недвижимата собственост, която е на правилната, справедлива стойност, остава най-сигурната форма на запазване на покупателната стойност на активите. Исторически средният ръст на стойността на недвижимия имот винаги е била два пъти инфлацията.

Защо мислите, че секторите на бизнес имотите са в по-тежко състояние?
- Потенциалът за ръст на бизнеса през следващите четири-пет години няма да е такъв, какъвто беше оценяван 2006-2007 г. В България тихомълком се случиха много фалити на малки и средни компании. И те ще продължават, защото българската икономика е базирана на износа. Не може Гърция да е зле, а България да е добре, защото Гърция изнася много икономически дейности тук. Същото го прави Германия, автомобилостроителният сектор, който има поддоставчици за тапицерии електроинсталации и др. Всички те свиват дейностите си.

Какво предстои за "България инвестмънт груп" през годината?
- Преструктурираме бизнеса си. Насочваме част от инвестициите в енергийния сектор и високите технологии и търсим подходящи партньори. Продължаваме да развиваме част от стратегическите си проекти, какъвто е "Велико Търново хилс", разбира се, не с досегашните темпове, но и без да спираме процесите. Отчитаме данните и очакванията и ще се стремим към балансиран растеж, не в пъти като 2007 и 2008 г.
Интервюто взе
Деян ТОДОРОВ