Арх. Стентън, какво привлече толкова известен специалист в областта на архитектурата и зеления дизайн като вас в малка страна като България?
- Имах честта да получа покана и очаквам с нетърпение възможността да вляза в контакт с Камарата на архитектите в България. От мой личен опит мога да кажа, че сътрудничеството и контактите винаги са от полза на архитектите по света. Има много какво да научим един от друг за зеленото проектиране, архитектурното образование, професионалната практика, както и по други теми от общ интерес.

Станахте носител на наградата за цялостен принос в архитектурата за 2010 г. на Калифорнийския съвет на Американския институт на архитектите. Бихте ли обяснили какво представлява тази награда и какво означава тя за вас?
- Искрено оценявам факта, че сте запознати с това мое скорошно постижение. Тази годишна награда се връчва от името на 8600 членове на Калифорнийския съвет на Американския институт на архитектите "за принос за подобряването на застроената среда, архитектурната професия и живота на клиентите и гражданите, на които тази професия служи". Аз възприемам това признание не като обобщение за кариерата ми, а по-скоро като форма на окуражаване да продължа с усилията си да ставам по-добър архитект и да осигурявам услуги с реална стойност за обществото. Предпочитам да вярвам, че имам още много дизайнерска работа за довършване. Това е, в което се надявам въпреки заключенията на 19-годишната ми дъщеря Брена, която, като разбра за наградата, заяви: "Господи, татко, това сигурно означава, че наистина остаряваш!"

Каква форма на обмен с вашите колеги от България ще бъде полезна за вас? Смятате ли, че Американският институт по архитектура може да научи нещо от българските архитектурни организации?
- Както вече споменах, аз вярвам, че архитектите винаги печелят от взаимодействието помежду си. Факт е, че всички архитекти по света споделят общи върховни принципи и че техническите ни умения са общи и подлежащи на трансфер. В същото време е и факт, че всички сме продукт на различни образователни системи, живеем в общества с различни ценности и практика под натиска на различни държавни регулации. Със задълбочаването на ефекта на глобализацията на световната икономика индивидуалните общества реагират на този натиск по различни начини. Тези различия осигуряват множество възможности за плодотворно взаимодействие. Очаквам с нетърпение да задълбочим този обмен на информация с тази визита в София.

Какво е най-важното нещо, което българските архитекти трябва да знаят за дизайна на зелени сгради? Какви техники, принципи и методи са най-важни и ще имат най-положително влияние за предпазването на планетата?
- Убеден съм, че българските архитекти имат на какво да ме научат за зеления дизайн. Би било прибързано да предлагам съвети, преди да съм се възползвал от професионалното ни взаимодействие. Предполагам, че ще постигнем съгласие, че традиционните основни принципи на добрия дизайн са разумно позициониране и ориентация на структурата, внимателно подбиране на материалите и предвиждане на използването им, както и селекцията на подходящите строителни системи. Това в крайна сметка си остават основните дейности, които архитектурната професия трябва да извършва, опитвайки се да предпази планетата.

Могат ли зелени сгради да се строят в икономически по-бедните държави? Има ли иновативни пътища за финансиране и осъществяване на подобни проекти?
- Независимо от нивото на развитие на страната си има много неща, които всеки архитект може да направи, за да подпомогне отговорното използване на все по-намаляващите световни ресурси. Дизайнът на зелени сгради е само един компонент от екологичното стопанисване на планетата. Позиционирането на човешките дейности има огромно екологично влияние. Архитектите могат например да поведат тенденцията към ефективно планиране на градската среда. В Америка с болка си научихме урока. Разпростирането на предградията, типично за САЩ, е безотговорно решение за задоволяване на нуждите на човечеството. Това често води до загуба на земеделски земи и зависимост от неефективното ползване на лични автомобили, както и изисква разточителни разширения на инфраструктурата, експлоатация на жизненоважни водни ресурси и, с други думи, изтощава околната среда. Още нещо, много градове по света са изключително важни паметници на културата и изкуството. Всяка възможност да ги развием чрез внимателно градско планиране трябва да бъде използвана.

Бихте ли разказали повече за любимите си проекти и причините, поради които се гордеете с тях?
- Аз изключително много ценя работата на много модерни архитекти. Има някои невероятно креативни дизайнери, които практикуват в днешно време, и резултатите от усилията им са впечатляващи. Колкото до моята лична работа, както и много други архитекти, ценя най-вече проектите, върху които работя в момента – дизайнерските проекти винаги предлагат безгранични възможности за сензация и успех. Един от настоящите проекти от специален интерес за нашата фирма е Camp Bay Resort на карибския остров Роатан. Чрез проекта на този крайморски комплекс се стараем да създадем прекрасна уютна атмосфера, но в същото време и да бъдем отговорни към природата. Обектът ни, по подобие на някои от черноморските комплекси у вас, които се реализират в момента, няма обществена инфраструктура. Така че се стараем да осигурим гаранции в нашето планиране, че развитието на района няма да навреди на природата на това красиво място. Вярвам, че компанията ни успя да предложи някои иновативни решения за екодизайн. Нямам търпение да видя резултатите от реализацията на проекта. Два други забележителни проекта, по които работим в момента, са нова книжарница на Държавния университет, както и хотел на Mission Street в Сан Франциско.
Колкото до строителната дейност на моята компания, специално се гордея с успешните адаптации на значими стари структури за нова употреба. В момента се сещам за превръщането на историческата сграда на Вашингтонската тарифна служба в луксозния хотел "Моноко" и реновирането на предишния армейски самолетен хангар San Francisco Presidio в LaPetite Baleen – училище по плуване за деца. Съществуващите сгради представят съхранени активи от минали поколения и аз се наслаждавам на това да ги вкарвам в продуктивна съвременна употреба. Това е основен принцип на екологично издържания дизайн.

Според вас кое е най-важното, което архитектите трябва да знаят за подобряването на застроената среда в глобалния свят?
- Вярвам, че все още е в сила великата мъдрост на предишните екологични движения "Мисли глобално, действай локално!". По мое мнение всеки архитект носи моралната отговорност да преценява екологичното влияние на всеки свой проект. Значителен глобален прогрес може да се осъществи само чрез малки и постоянни стъпки.