Какво е за вас добрата архитектурата днес? От 80-те години се твърди, че тя е в криза. Какво търси тя и кой има привилегията да търси, да открива, да реализира?
- В днешно време добрата архитектура на международно равнище е тази, която въпреки огромното медийно влияние от страна на архитектурните медии, преувеличените "звездни" очаквания на клиентите, "политически коректните" патенти, като например този за устойчивостта, нестабилните и неочаквани дизайнерски и строителни процеси, понякога нереално ограничените бюджети успява да създаде вечни, независими от времето сгради. Сгради, които обединяват всички тези противоречиви аспекти по спокоен, натурален и очевиден сам по себе си начин в синтетичен архитектурен стил.

Правите ли разлика между нововъзникващата архитектура и установените модели и "звездни" примери в глобалния свят? Къде е вашето място в нея и как намирате пътя към изпълнение на своите идеи? С кого трябва да се преборите и кои проекти считате за успешни?
- Днес виждаме света на архитектурата в много широк времеви обхват, да речем, последните 5000 хиляди, а не 500 години. Може да се забележи силна последователност в историята на архитектурата. Ако разсъждаваме в синхрон с тази времева последователност, тогава често споменаваните напоследък разлики между архитектите и техните идеологии губят важността си и дори изглеждат абсурдно.
Категории като "звездна" архитектура са много контрапродуктивни както за клиентите, така и за самите архитекти. Нашето място в архитектурния свят като цяло е сред културен цикъл, обществени клиенти, политически организации и жилищни корпорации. Голяма част от работата ни като архитекти се основава на открита конкуренция. Основните предизвикателства, с които трябва да се борим, са тясно свързани с гореизброените противоречиви архитектурни условия. Трябва да намерим решения, в които функционалността, стабилността и красотата са в пълен баланс, и да не допускаме, както често се случва, функционалността да бъде пренебрегната, само за да се постигне икономическа ефективност на сградата.

Лукс, икономичност, енергия - кои от тези понятия са и ваши житейски тези и как ги постигате? Имате ли специална технология? В кои проекти?
- Едно от най-големите предизвикателства на нашето общество, включително и по отношение на архитектурата, е да намерим начин да избягаме от неолиберализма и доминиращото схващане, че "всичко е допустимо". Това възприятие допринася за икономическия растеж, благосъстоянието и в крайна сметка до декадентски лукс на масово равнище, но също така може да причини екологична катастрофа или негативни ефекти като настоящата икономическа криза. Как може обществото да се премоделира в постоянно обновяваща се система без растеж? Възможно ли е да се постигне стабилна, но не в процес на постоянен растеж система без чувството за стагнация?
Изхождайки от тази мисъл, ние се стремим към последователност в архитектурата. Така че, ако трябва да избера кредо, икономичността и енергийната ефективност по-скоро ще надделеят над лукса в нашия обхват на дейност. Ние следваме определени дизайнерски стратегии. Правим сградите ни компактни, изграждаме ги по рационален и логичен начин, осигурявайки им щедро пространство. Освен това избираме гъвкави и пространствени планове и създаваме всички архитектурни елементи с щедри и подходящи пропорции. Архитектурата и технологията винаги са максимално интегрирани и неразделно свързани, не само технически, но и концептуално.
В работата си изключително много се интересуваме от технологичните постижения, но не търсим експеримента заради самия експеримент. Ако една архитектурна идея ни принуди да създадем нов тип прозорец или врата, или изисква създаването на нови материали, то тогава мобилизираме цялата си енергия, за да създадем този нов елемент. Това обаче се случва само ако идеята е много силна и изпълнена с чувство в редица отношения. Наши проекти, които смятаме за успешни, са концертната зала в Рединг, Австрия, проектите за редови къщи-градини, музеят във Веенхузен, Холандия, жилищната сграда в Зволе, информационният център към съда в Ротердам.

Какво означава архитектура в преход и в състояние на пренареждане? Каква е връзката й с градската археология? От кого зависи оценката за нея? Важи ли и за архитектурата сентенцията "панта рей" на древногръцкия философ Хераклит за бързо променящия се планински поток - всичко тече, нищо не остана непроменено по отношение на градския пейзаж?
- Архитектурата в своята природа е бавна. Ако всичко в света течеше, то архитектурата пак щеше да е най-бавното течение в сравнение с производството, висшата мода, медиите и т.н.

Днес част от архитектурата е и говоренето за нея? Необходимо ли е то и защо? Кой има право и къде в тази релация са човекът, клиентът на архитектурата и на градските пространства? Адекватен ли е езикът на архитектурата? Има ли политика в архитектурата и в чия полза трябва да бъде?
- Архитектурните качества на старите сгради, които оценяваме днес, са по дефиниция абстрактни и основни. Метафорничните и символични значения, както и политическите аспекти на периодите, в които тези сгради за строени, бързо губят влиянието си.