Автомобилни предприятия прекратяват работа, летища затварят, стопирани планове за приватизация - това е обичайната картина в страните от Югоизточна Европа. Инфекцията беше регистрирана в региона за първи път на 25 февруари в Хърватия, и до 18 март регистрираните случаи са над 1000, а повечето държави обявиха извънредно положение. Ресторанти и магазини с изключение на аптеки и хранителни стоки вече не работят, а авиокомпаниите отмениха повечето от своите полети. Границите са затворени, а връзките с клиенти зад граница - прекратени, а спадът на поръчките води до намаляване на обема на производството и обявени предстоящи съкращения. Фондовите борси вървят надолу въпреки като цяло стабилният банков сектор. Румънската лея отбеляза рекордно ниски нива, а продължаващата в страната политическа криза се усложни. Големи инфраструктурни проекти като строителство на магистрали и електроцентрали бяха отложени. Това се казва в анализ на SEENews.

Страхове от рецесия

С първите случаи на вируса в Югоизточна Европа анализаторите бързо ревизираха прогнозите си за растеж. Австрийската Erste Bank понижи прогнозата си за региона до 2.6% за 2020 с клауза за възможни по-големи намаления. Холандката ING също намали прогнозите си до 1.2% за Хърватия, 2.1% за България, 3.9% за Сърбия и 2.1% за Румъния. Рисковете за Хърватия са особено големи предвид зависимостта от туристическия сектор и слабият индустриален сектор.

В България кризата вероятно ще отложи влизането в ERM II като първа стъпка към еврото.

В Сърбия инвестициите продължават да бъдат основният двигател на растеж, а сериозното вътрешно търсене дава възможност за компенсиране на търсенето от страна на Германия и Италия.

За Румъния - най-голямата икономика в региона, прогнозата на ING е за сериозно забавяне, за което спомага и намаляването на нейните финансови буфери в по-добри времена и увеличаване на фискалния дефицит до 4.64%/GDP през 2019.

С малко помощ от държавата

Над 70% от мениджърите в Румъния обмислят освобождаване на персонал, 40% от компаниите съобщават, че могат да работят още месец със собствени ресурси, 35% очакват да могат да работят още три до шест месеца, показва проучване на Romanian Business Club на 200 румънски фирми. Бизнесът очаква основно данъчни облекчени и отлагане на осигурителните вноски от работодателите за период от три месеца, държавно гарантирани кредитни схеми за МСП. Има очаквания и за специални мерки за търговския, транспортния и туристическия сектори, както и мерки за улесняване на работата от home office.

В България правителството планира мерки за възстановяване на 60% от заплатите на заплашените от освобождаване работници в продължение на три месеца, както и увеличаване на капитала на Българската банка за разивите с 500 млн. лв. за подкрепа на бизнеса.

В Хърватия правителството обеща удължаване на сроковете за плащане на данъците и вноските по кредитите, по-бързо възстановяване на данъчния кредит, замразяване на сроковете за вноските по кредитите на засегнати от епидемията компании благодарение на осигурени държавни гаранции.

Какво се случва с големите инфраструктурни проекти

Сръбското правителство взе решение за инвестиция на допълнителни 203 млрд. евро в инфраструктурни проекти като мярка за диверсификация на риска от въздействието на епидемията върху ръста на икономиката, а резултат от кризата е поне 20-30-дневно забавяне на работата по проектите.

В Черна гора строителството на магистралата Bar-Boljare от China Road and Bridge Corporation (CRBC) се забавя, защото над 800 работници все още са в Китай. Компанията изгражда 41-километрова отсечка от Smokovac до Matesevo, 83% от която са завършени.

В Сръбска република Босна подписването на договор за изграждане на 160 MW ВЕЦ е отложено. Стратегическият инвеститор на съоръжението за 307 млн. евро трябваше да бъде избран до края на февруари.

Големите губещи - автомобилната промишленост, туризъм, транспорт

Автомобилният сектор първи почувства удара от кризата за коронавируса. През февруари Fiat Chrysler Automobiles обяви, че прекратява производството в своя завод в Крагуевац поради липсата на доставка на електрически части от Китай.

Същото направиха през март и двама големи производители в Румъния - Ford Romania и Dacia. Временно е затворен заводът на Ford Motor Company в Крайова. Dacia съобщи, че заводът й в Миовени затваря до 5 април.

Ударът върху въздушния транспорт беше още по-сериозен - до средата на март повечето страни в региона бяха прекратили пътническите полети и редица летища дори затвориха. Хърватското министерство на транспорта обяви, че замразява търсенето на стратегически партньор за рекапитализация на Croatia Airlines.

Ситуацията с туризма е най-тежка в Хърватия. Компании като Adris Grupa и Valamar Riviera съобщават за голям брой отменени резервации за март-май, отказите за юни са по-малко. За същото съобщават редица компании в сектора с очаквания за годишен спад от над 30%.

… и кой печели

От епидемията има и някои положителни следствия все пак.

Затварянето на учебните заведения доведе до подем в платформите за дистанционно обучение. Извънредната ситуация принуди бизнеса бързо да намери гъвкави технолоични начини за функциониране по отношение на работно време и локиране, както и за алтернативно снабдяване. Правителствата са под натиск да ревизират трудовото законодателство в посока на гъвкавост, дистанционна работа, фискални стимули за МСП.

Очакванията са свързани с дългосрочно подобряване на ефективността и на условията за бизнес, завършва анализът на SEENews.