Публикуваният на 16.12.2014 г. доклад на Европейската сметна палата (ЕСП) сочи, че инвестициите в летища, финансирани от ЕС, не са дали очакваните резултати и нямат добра икономическа ефективност.
 
4.5 млрд. евро за летищна инфраструктура
е отпуснал ЕС за програмните периоди от 2000 до 2013 г. чрез ЕФРР, КФ и Трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T). ЕФРР и КФ са предоставили повече от 2.8 млрд. евро, 75% от които са инвестирани в Гърция, Италия, Полша и Испания. Одитът се фокусира върху 20 летища, финансирани от ЕС, в пет държави членки (две летища в Естония, три в Гърция, пет в Италия, две в Полша и осем в Испания). Тези летища са получили финансиране от ЕС в размер на общо 666 млн. евро за програмните периоди 2000 - 2006 г. и 2007 - 2013 г. от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) и Кохезионния фонд (КФ), от които са одитирани 460 млн. евро.
 
Докладът
прави анализ на финансираните от ЕС инвестиции в летищна инфраструктура,  дали е съществувала доказана нужда от извършване на тези инвестиции, дали строителните дейности са завършени навреме и в рамките на определения бюджет и дали се използва изцяло новопостроената (или модернизираната) инфраструктура. Проведеният от май 2013 г. до октомври 2014 г. одит проверява и дали инвестициите са довели до увеличаване на броя на пътниците и дали е подобрено обслужването на клиентите, както и дали получилите финансиране летища са финансово устойчиви.

Заключения
Одиторите установяват, че са финансирани прекалено много летища (които често са разположени близо едно до друго) и в много случаи финансираните инфраструктурни елементи са несъразмерно големи. Само половината от летищата могат да докажат необходимост от европейски инвестиции. Финансираната инфраструктура често не се използва в достатъчна степен, като съоръжения за около 38 млн. евро не се използват изобщо. Само половината от проверените летища са увеличили броя на пътниците си, докато за повече от половината от тях въздушното движение се е увеличило значително по-малко от прогнозираното. Повечето летища не са показали явно подобрение в обслужването на клиентите и не отчитат регионални социално-икономически ползи, като например създаване на допълнителни работни места. Седем от летищата, предимно тези с под 100 000 пътници годишно, нямат самостоятелна финансова устойчивост и трудно могат да продължат да функционират, ако не разчитат на публично подпомагане. В Гърция например приходите на летище Кастория за периода 2005 - 2012 г. са в размер на 176 000 евро, докато разходите за поддържането на летището в експлоатация през същия период са в размер на 7.7 млн. евро. При повечето проверени летища одиторите констатират закъснения в строителните дейности и пускането в експлоатация на инфраструктурните обекти, като средното закъснение е близо две години. При почти половината от летищата е отбелязан преразход на средства, което е довело до разходването на близо 100 млн. евро повече от първоначално предвиденото в съответните национални бюджети. Финансирането не е добре координирано на национално ниво. Например Естония, Гърция, Италия и Испания не са разполагали със стратегически дългосрочен план за развитие на летищата. Освен това комисията не осъществява достатъчен контрол над предоставянето на финансиране и в много случаи не разполага с информация кои летища получават финансиране и в какъв размер.
 
Препоръки
Очаква се европейският въздушен трафик да се удвои до 2030 г. За да може Европа да отговори на това увеличено търсене, комисията и държавите членки трябва да подобрят начина си на инвестиране в летищата, препоръчват одиторите.
През програмния период 2014 - 2020 г. комисията трябва да следи за това държавите членки да финансират летищна инфраструктура със средства на ЕС само за летища, които са финансово жизнеспособни и за които нуждата от инвестиции е надлежно оценена и аргументирана. Това трябва да бъде включено в процедурата за одобрение и мониторинг от страна на комисията на оперативните програми. Държавите членки трябва да разполагат с последователни регионални, национални и наднационални планове за развитие на летищата, за да се избегне изграждането на свръхкапацитет, припокриването и липсата на координация при извършването на инвестиции в летищна инфраструктура.