Кои са важните за гилдията промени в закона за кадастъра?
Действието на досегашния ЗКИР ясно определи наличието на "проблемни" зони. Необходимо е оптимизиране на реда за създаване на кадастрални карти и кадастрални регистри. Ясно да се посочи ред за поддръжка на кадастралната карта. Според нас Агенцията по кадастър трябва да администрира, да контролира и управлява дейностите. Тя създава и реализира държавната политика в областта на геодезията и кадастъра.
На АГКК не са й необходими "производствени" функции.  Геодезическото и кадастрално производство трябва да се осъществява от правоспособни лица. Това ще преустанови нелоялната конкуренция, която срещаме от страна на държавни и общински служители. 
Редно е час по-скоро картата на възстановената собственост върху земеделските земи, горите и земите от горския фонд да се предостави от Министерството на земеделието и храните на Агенцията по кадастъра. Всичко, което е кадастър, трябва да е на едно място – в АГКК. Картата на възстановената собственост не е 100% в подходящ вид за цифрова кадастрална карта. Това ще наложи преработката й, основно в т.нар. контактни зони. Но това е неизбежно – там съществуват проблеми, които не намират решение повече от 10 години. По този начин много бързо ще надхвърлим 80% покритие на страната с кадастрални карти и регистри.

Едва 18% от страната е покрита с кадастрални карти. Кои са причините?
Първа и основна - липсата на последователната държавна политика в областта на геодезията и кадастъра. Предходното правителство напълно абдикира от задълженията си да финансира и осъществява тези основополагащи държавни дейности. Кадастърът е ред и сигурност. Защита на конституционното право на собственост. Какви наши или чужди инвестиции да очакваме, ако държавата не гарантира собствеността върху недвижимите имоти?
Втора и най-важна – четири години нулево финансиране.Липсата на финансов ресурс за кадастъра се оправдава с икономическата криза. Да, криза има, но съществува и механизъм за самофинансиране, заложен в Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР). Според член от този закон 75% от приходите от дейността на Агенцията по геодезия и кадастър  "се начисляват и разходват за създаване на кадастъра и геодезически измервания…". Това не се случи през нито една от последните четири години. Дори в началото на 2012 г. този механизъм се премахна чрез закон. При пълна липса на финансиране кадастралната реформа в България спря. Никога след Освобождението на България в историята на държавните геодезически служби не е липсвало държавно финансиране за период от повече от три последователни години. В момента България е може би единствената държава в света, която не финансира развитието на геодезията и кадастъра си.
Същевременно навсякъде по света кадастърът е доходоносна дейност, т.е. държавата реализира сериозни приходи. У нас в последните години Агенцията по геодезия, картография и кадастър реализира приходи в размер на 18 млн. лева годишно.Приходите, които държавата получава в резултат от развитието на геодезията и кадастъра, ще нарастват с увеличаване на покритието на страната. Това е причината Кадастралната агенция на Чехия (по данни от 2010 г.) да разполага с бюджет от около 130 млн. евро. за геодезия и кадастър например, Македония годишно изразходва около 20 млн. евро, а Сърбия – около 100 млн. евро.
 
Как се отрази липсата на финансиране на кадастъра върху бизнеса на геодезическите фирми?
Катастрофално. Единствено, което успяхме да направим като Асоциация на геодезическите фирми (АГФ) през тези години, е разплащането на старите договори. Имаше значително изоставане в плащанията през 2009 и 2010 г. В този период геодезическите фирми финансираха кадастралната реформа в България с над 10 млн. лева. Многобройните ни опити да осветлим управляващите за ползите от кадастъра и вредите от липсата му останаха нечути. Кризата в нашия бранш принуди фирмите единствено да оцеляват. Някои отпаднаха от пазара, други освободиха голяма част от своите специалисти, трети станаха "човек–фирма", а някои преминаха в сивата икономика. В крайна сметка оцеляхме.
В АГФ членуват държавни, общински и частни фирми. В момента членовете ни са 48 на брой. Не съществуват проблеми между държавни и частни фирми в България. Проблемите ни са общи. Дори има случаи, в които държавните и общинските фирми изпитват по-големи трудности. Като цяло държавата абдикира напълно от геодезията и кадастъра и това спря кадастралната реформа. Един слабо видим, но сериозен проблем е кризата в доверието ни в държавата. Геодезическите фирми се убедиха, че държавата е некоректен партньор. Това е много сериозен проблем. Той прекрати желанието ни да търсим и планираме възможности за публично-частно партньорство в кадастъра и геодезията.  
 
Върху какво е фокусирана дейността на геодезическите фирми предвид липсата на проекти за развитие на кадастъра?
- Геодезия е сред най-древните професии. Всеки проект стартира с част геодезия и свършва с нанасяне в кадастъра. За всеки инвестиционен план се създава подробен устройствен план, базиран  на кадастър и геодезия.Има задачи, по които работим, но те са несравнимо по-малко в сравнение с тези преди. Оцеляваме с малки проекти в областта на инвестционното проектиране, с поддръжка на кадастралната карта и поръчки на частни инвеститори.
-Проект за развитието на кадастъра има. Сегашните управляващи декларират волята си ускорено да реанимират кадастрална реформа, да нормализират геодезическото производство на България.
 
Защо липсват специализирани кадастрални карти за устройствено планиране?
  - Защото липсват пари. Преди 2001 г. практиката бе паралелно с изработването на кадастрални карти да се  правят и специализирани карти. Събираха се данни за вида, местоположението и размерите на подземната и надземната инфраструктура. Това бе правилен подход, защото когато си на терен, имаш възможност да заснемеш едновременноимоти,  сгради, ВиК, електро- и други инсталиции, дървета, пътища и т.н. 
Но след 2001 г., когато със заем от Световната банка се стартира създаването  на кадастралната  карта, се акцентира върху собствеността. Банката искаше час по-скоро да се създаде кадастър. Да се определи и защити собствеността върху недвижимите имоти, да се подкрепи събирането на данъци за тях. Да има сигурност за инвеститорите, защото без кадастър чуждите инвестиции в България са подложени на особено висок риск. 
Наличната информацията за всички обекти от подземния кадастър би трябвало да се съхранява в Агенцията по кадастър. Поддръжката в актуален вид на информацията за инфраструктурата следва да се върши от нейните собственици, но да се съхранява и в общините, защото обикновено те възлагат изработването на специализирани карти.
Според ЗКИР създаването на специализиране карти следва да се регламентира със специална наредба, която и до днес не е изработена.
 
Колко струва изпълнението на една специализирана карта?
-Реализирането на специализирана карта не увеличава съществено времето за заснемане на една територия. Удължава го може би с 20 до 30 %. Цената на една специализирана карта зависи от гъстотата на инфраструктурите обекти в нея. От съществена значение е наличието или липсата на данни – стари карти и проекти на мрежите, екзекутивни заснемания и т.н. Редно е първо да се създаде кадастрална карта, за да се установи собствеността. След това се заснема какво има в имотите – подземни и надземни съоръжения. Нанасят се и сервитутите.
Когато се възложи създаването на специализирана карта, геодезистите издирват стари проекти и екзекутиви, след което правят нови замервания на терена – за уточняване на старите данни и нанасяне на новите. Да не забравяме, че освен официалните проводи има редица незаконни инсталации. Използват се съвременни инструменти – скенери и георадари. Покупката им е скъпа инвестиция. Всичко това повишава стойността за изработка на специализираните карти, но ползите от наличието им са многократно по-високи от загубите, причинени от тяхната липса.
 
 Кой страда от забавянето на дейностите по кадастъра?
На първо място, държавата. Кадастърът има изключителното значение за икономическия просперитет на една държава. Липсата на единна кадастрална система гони инвеститорите, подпомага измамите с недвижими имоти, улеснява криенето на данъци, стимулира сивата икономика. Кадастралната карта дава наНАП пълна информация за недвижимата собственост с точните й площи, предназначение и собственици. В редица държави кадастърът е подчинен на фиска и е в състава на финансовите структури. Геодезията и кадастърът са пряко свързани със сигурността на страната. Те са началото и края на всеки инвестиционен проект и гарантират недвижимата собственост. В световен мащаб всяка страна се грижи за своите граници. Ние все още не сме уточнили границите на България със съседните страни в цифров вид. В момента се работи по създаване на граничните карти с Македония.
 На второ място, забавянето на кадастралната реформа влияе върху инвестиционните процеси. Има проблем при нанасяне на новите магистрали в кадастъра. Например допълнително изградената лента на прохода Хаинбоаз все още няма разрешение за експлоатация. Магистрала "Люлин" все още не фигурира в кадастъра, въпреки че минаха две години от нейното пускане. Грешната геодезия и геология при строежа на терминал 2 на летище София значително оскъпи реализицията му. Донесе и съдебни обезщетения, които държавата плати на строителя.
 
Как оценявате работата на геодезическите фирми при създаването на кадастъра?
-При създаване на кадастъра съществуват редица грешки, които се дължат както на геодезическите фирми изпълнители, така и на липсата на достатъчно високо ниво на контрол от страна на АГКК. Така например от 2001 г. досега няма нито един отнет лиценз на геодезическа фирма или правоспособно лице. Това сочи само едно –  или че всички фирми са изключително добри професионалисти, или че контролът на дейността им е слаб. Проблемите с качеството на кадастралната карта не търпят отлагане. Те трябва да се решат при стриктно спазване на ЗКИР. Виновни за съществуването на непълноти и грешки в кадастралната карта са и двете страни – изпълнител и приемащ орган. Като изпълнители ние плащаме нашата вина с внесени гаранции и застраховки. Силният контрол на качеството ще минимализира грешките в кадастралната карта.

Каква е ролята  на технологиите?
- Техниката у насе на световно ниво. Ако преди 20 години наличието на тотална станция беше хит, то сега това е необходимост. Фирмите масово инвестираха в GPS устройства, въпреки че все така са скъпи. Сега е хит е фотограметрията. Инвестира се в софтуер и хардуер, в малки безмоторни самолети.
Някои фирми инвестират в 3D скенери, с помощта на които се заснемат обемно археологически обекти. В Сърбия например археологията върви ръка за ръка с геодезистите. Ако у нас разкрием поне 20% от археологическите обекти, картираме ги и ги визуализираме в интернет, приходите от посещенията им ще доближат тези от туризма, а и броят на желаещите да посетят България значително ще се увеличи.
Фирмите държат да са в крак с новостите. Изоставаме поради липсата на ясна и последователна държавна политика. Държавата трябва да финансира и контролира кадастъра и геодезията, а ние сме доказали волята си да инвестираме във върхови достижения на геодезическите инструменти и технологии.
 
Какво е развитието на кадастъра у нас спрямо другите балкански страни?
  - Ние сме най-зле. В Сърбия се води последователна държавна политика в областта на геодезията и кадастъра. Основните дейности се изпълняват от Републиканскиягеодезически завод.  В него работят над 2500 души. Независимо от икономическата криза тази мегаструктура не страда от липса на задачи и бюджет. В Сърбия има частни геодезически фирми, но не толкова много, както у нас. Ако на средно ниво сръбските фирми ни отстъпват по техническо оборудване, то големите притежават най-съвременни геодезически инструменти, работят с водещи геотехнологии и дори са собственици на самолети за аерозаснемане.
Хърватските геодезисти са много добре ориентирани в международно отношение. Най-често те са водещи изпълнители в геодезически проекти на Балканите. Дори в момента ръководят проект в Македония.
Румъния е пъти по-добре от нас. Там кадастърът и геодезията са към Министерството на вътрешните работи и има монопол на държавна геодезическа структура. Въпреки това пазарният дял на частните геодезически фирми, около 600 на брой, някои с персонал над 200 инженери по геодезия, е в размер на 22 млн. евро годишно.
Гърция няма единен цифров кадастър на цялата си територия, но за всяко населено място или обект със стопанско значение има кадастрални карти. Част от тях са в локална координатна система, но са пълни, верни и задоволяват всички потребности на потребителите им.
Албания, Македония и Косово непрестанно инвестират сериозни суми в кадастъра и геодезията си. Дори в Македония се роди следното благопожелание: "Да ти върви бизнесът като на геодезист."