От дълбока древност пристанищата са били едни от основните врати на една държава към външния свят, през която се е извършвало движението на хора и товари.
През тях се е осъществявал и културният обмен, и опознаването между отделните народи и цивилизации. Това по естествен начин се е отразило и върху конструкциите на пристанищата и методите за тяхното проектиране, което изисква комплексни мултидисциплинарни знания в областта на земната механика и фундирането, хидродинамичните и литодинамичните процеси в крайбрежната зона, строителните конструкции, както и опазването на околната среда и културното наследство. Строителството и експлоатацията на пристанищата са свързани със задоволяване на определени нужди на обществото, което налага извършване на внимателен и задълбочен икономически анализ за тяхното устойчиво развитие във времето с отчитане на социалните аспекти и интересите на отделните групи на обществото.
От друга страна, това са съоръжения, които поради тяхното разположение на границата между водните пространства и сушата в много случаи създават конфликти между различните обществени групи и ползватели, които също трябва да бъдат отчетени в процеса на проектиране, като преди започване на строителството проектите се подлагат на широко обществено обсъждане.
 
Съвременните тенденции при проектиране на пристанищата
 най-общо следват тенденциите в развитието на водния транспорт. През последните десетилетия в световен мащаб се наблюдава насищане и забавяне процеса на строителство на нови товарни пристанища, като акцентът се измества към строителство и модернизиране на контейнерните терминали. Основният прогрес е в областта на внедряването на нови, много по-производителни претоварни устройства и подобряване на организацията на товаро-разтоварните дейности чрез използване на компютъризирани системи за организация на дейностите. ВЕвропейския парламент се разработва проект за директива, заместваща Директива 2002/6/EC на ЕП и на Съвета от 18 февруари 2002 г., за въвеждане на стандартни форми за подаване на информация от корабите при пристигане и отплаване от пристанищата на страните - членки на ЕС, с която се цели опростяване и улесняване на административните процедури, както и Директива 2002/59/EC за създаване на Vessel Traffic Monitoring and Information System - VTMIS. Опростяването на административните процедури за морския транспорт представлява важна стъпка не само защото ще се намалят разходите за морски транспорт, с който се превозват 40% от стоките в рамките на вътрешния пазар, но и защото морският транспорт представлява алтернатива на по-чист и по-безопасен транспорт.
 
По отношение на техническите параметри
се регистрира увеличаване на дълбочината на газене и размера на контейнеровозите и товарните кораби, което от своя страна води до нови изисквания за дълбочината на подходните канали и кейовите места, както и размера на зоната за маневриране в акваторията на пристанищата. През последните години се наблюдава бум при строителството на яхтени пристанища, което е свързано с общото повишаване на стандарта на живота и развитието на високия сегмент на туризма. Построени бяха голям брой нови яхтени пристанища, като в същото време и редица съществуващи стари рибарски пристанища бяха реконструирани за тази цел. При този тип пристанища голям прогрес има по отношение изискванията за съпътстващата обслужваща инфраструктура, връзките към сушата и към други подобни пристанища.
 
Развитието на водния транспорт в България
е неразделна част от общите процеси на преструктуриране, които протичат е ЕС и целия свят. За съжаление на настоящия етап нашата страна изостава значително както от развитите морски държави, така и по отношение на нашите съседи на Черно море и река Дунав. Независимо от приетите концепции и програми за развитие на черноморското пространство и сътрудничество в рамките на дунавския регион. В рамките на завършване на 4-ти и изграждане на 9-ти транспортен коридор се предвижда модернизация и реконструкция на редица пристанища и изграждане на интермодален терминал в гр. Русе. Като цяло на настоящия етап нашата страна изостава с реализацията на тези проекти.
 
Превръщането на черноморските ни пристанища в съвременни транспортни центрове
е свързано с общите концепции за развитие на транспортните коридори в рамките на Европейския съюз и зоната за черноморско сътрудничество. Имайки предвид текущото икономическо и социално състояние на държавата, това може да се постигне единствено в рамките на общата стратегия за развитие на Дунавския регион и изграждане на нова обща стратегия за развитие на черноморското крайбрежие. Товарните пристанища във Варна и Бургас се явяват външна граница на ЕС, което придава допълнително значение и изисквания за тяхното развитие. За съжаление съществуват отдавна известни ограничения за тяхното развитие, свързани с остарялата нормативна база, както и някои технически ограничения. Например недостатъчната светла височина на Аспарухов мост от 41.72 m е сериозна пречка за развитие на пристанище Варна-запад, което независимо от положителните резултати през последните 10 години значително изостава в превоза на контейнерни товари по отношение на пристанището в гр. Констанца. Отдавана съществува проект за нов контейнерен терминал, което ще позволи изграждане на съвременен пасажерско-яхтен терминал. Друг голям проблем е остарялата техника за товаро-разтоварни дейности.
Относително по-добро е положението в пристанище Бургас. През последните години беше извършена реконструкция и модернизация на Терминал 2 и терминал "Запад". През 2006 г. беше открит и терминал 2А, който разполага с голяма складова площ и модерни съоръжения за обработка и трансфер на товари. Има изработен и Генерален план за развитие на пристанище Бургас, в рамките на който същото би се превърнало в модерно европейско пристанище. Следва да се спомене и проектът "Супер Бургас", който предвижда обособяване и на зона за обществен достъп.
 
На настоящия етап има по-голяма нужда от реконструкция и модернизация
на съществуващите товарни пристанища, отколкото изграждане на нови такива.
Има възможности и растяща нужда от разширяване на част от съществуващите малки пристанища и превръщането им в модерни яхтени и рибарски пристанища. За целта могат да се ползват възможностите на публично-частното партньорство и европейски фондове – например по ОП "Рибарство и аквакултури".
Необходимо е създаването на правна възможност за строителство в акваторията на Черно море и на река Дунав за частни пристанища, както и опростяване на процедурите в областта на строителството на нови пристанища и разширяването на съществуващите.