Архитектурата създава пропорция и естетика в мостовите съоръжения*
Хората ценят красивото и стойностно съоръжение във всяка епоха. Например мостът в Будапеща може да се възприема като велосипедна верига, но е хубав и елегантен, коментира проф. д-р инж. Марчо Минев, един от водещите специалисти в създаването на мостови конструкции, проектирал знакови мостове в София и страната, от когото и сега се учат действащи проектанти и изпълнители.
В една сграда никъде не се виждат колоните, докато в мостовото съоръжение конструкцията се вижда. Ето защо е необходим архитект, който да направи пропорцията и да създаде естетика в тези съоръжения. Акцентът трябва да е върху носещата конструкция. Новите технологии също подчертават някои форми. Дори великият Льо Корбюзие е казал, че конструктивизмът като течение произтича от инженерните съоръжения.
У нас имаше двама стойностни архитекти, до които сме се допитвали през годините - арх. Кирил Бойчев и арх. Стефан Стефанов, които вече не са сред нас. Те имаха отлично чувство за съвместна работас инженерите.
По света се говори за архитектура на инженерните съоръжения,
но у нас не се обръща внимание на този аспект от строителството на инженерната инфраструктура. Много малко колеги, инженери по мостови конструкции, работят съвместно с архитектите. Нещо повече - студентите изучават вътрешна архитектура, градоустройство, архитектура на индустриални сгради, но почти нищо за архитектурата на инженерните съоръжения. Голям проблем е да намерим мострени обекти за дипломантите по мостови конструкции.
Примери за изящни мостове (надлези) в София са тези на колелото на Четвърти километър и естакадата към аерогарата, дълга 2245 м. Изпълнението на проекта за eстакадата бе дело на инж. Атанас Георгиев и други опитни инженери.
Извън София също има естетски съоръжения като моста след Правец на автомагистрала "Хемус" (на 48-ми км). Това е първият в България мост с конзолна бетонна конструкция.
Типично грозни са конструкциите с тънки единични колони на някои от надлезите по пътя за Пловдив например. Разбира се, има гредови и рамкови стоманобетонни конструкции, които са естетично красиви и вдъхновяващи. Такъв е например сглобяемият надлез на магистрала "Тракия", проектиран от инж. Асен Георгиев.
Хората, които имат отношение към мостовите съоръжения, не са чак толкова много: в България работят не повече от 100 души специалисти по мостови конструкции.
Градските мостове,
много от които не могат да се видят, трябва да отговарят на определени естетически изисквания. В противен случай няма да съумеем да възпитаме у младите хора чуството за красота и изящество, допълва учителя си проф. инж. Димитър Димов, преподавател в УАСГ, специалист в обследването и изпитването на мостовете.
Независимо че напоследък се налага все повече практицизмът пред пищността на конструкции като тези на Орлов мост или Лъвов мост, които не биха се възприели в наши дни, има други варианти за архитектурна намеса в мостовите конструкции, смята проф. Димов.
| *Кръстовищата на няколко нива обикновено представляват надлези или естакади, които се изграждат над автомобилни, жп или пешеходни трасета. Всъщност това са градски мостови конструкции, преминаващи в натоварени градски части (надлези), квартали или промишлени зони (естакади). Затова и проф. Марчо Минев говори за всички тези съоръжения като за мостове. |