Доклад на Deutsche Bank от 2010 г., отразяващ състоянието на хидроенергийния сектор в Европа, идентифицира предимствата в проектите за развитие на водноелектрическите централи (ВЕЦ) на континента.

От една страна,
 вредните емисии са проблем основно във фазата на изграждане на ВЕЦ
По време на дългия период на експлоатация отделените емисии са безвредни. Освен това работата на централата почти не изисква материали и консумативи. Произвеждат се много малки количества твърди отпадъци и практически не се генерира отпадна топлина. Тъй като не изискват никаква първична енергия от изкопаеми горива, водноелектрическите централи не носят допълнителни разходи за ток и повишават сигурността на енергийните доставки.
Освен това
 
ВЕЦ отстояват позициите си спрямо новите възобновяеми източници на енергия
Сред възобновяемите източници на електрическа енергия водната е с най-дълга традиция. Днес около половината от малките водноелектрически централи в Европа са на възраст над 60 години, а близо две трети от тях надвишават  40 години. По тази причина традиционните ВЕЦ се характеризират с голяма зрялост на внедрената технология.
Водната енергия има и допълнителни предимства в сравнение с много от новите  възобновяеми източници на енергия. Един такъв пример е свързан с нивата на ефективност, които при ВЕЦ достигат до 85%. Това прави водната енергия по-ефективна в производството на електрическа енергия от слънчевите клетки или вятърните паркове, които на практика постигат нива на ефективност от съответно 20% и 40%.  Друго предимство на водната енергия е, че до голяма степен дава възможност за устойчиво, непрекъснато производство на енергия.

Малките централи имат място в хидроенергийния сектор
От екологична гледна точка те превъзхождат мащабните ВЕЦ. Увеличението на разходите за енергия и нарастващата тежест на целите за опазване на климата все по-често водят до повторното въвеждане в експлоатация или модернизацията на старите малките централи.
 
Анализ на европейските електроцентрали от 2000-2009 г. разкрива две
основни тенденции:
- Първо, електрическата индустрия залага все по-малко на въглища,
ядрена енергия и гориво, реализирайки инвестиционните си решения. За всяка от
тези алтернативи за генериране на енергия е характерно, че повече са мощностите, отстранени от мрежата, отколкото инсталираните нови такива.
- Второ, в сектора на енергийното производство има силно изразена тенденция към генериране на енергия от възобновяеми източници, съответно към водноелектрическите централи и използването природен газ.
 
Югоизточна Европа използва само 41% от своя икономически потенциал
Разбира се, потенциалът за развитие на ВЕЦ не е разпределен равномерно на континента. Неизползваният в Югоизточна Европа потенциал от 145 TWh годишно надвишава с повече от 20 пъти този в Централна и Източна Европа (ЦИЕ) и почти съвпада с потенциала на ЕС-15 (165 TWh годишно).
 
 Хидроенергийните централи - бъдещ лидер в екологичното производство
Водната енергия със сигурност ще бъде един от победителите при електроцентралите на континента през следващите десетилетия.
Тя получава силен тласък от покачващите се цени на електроенергията, които могат да се очакват като резултат от повишаването на т.нар. климатичните разходи, от ръста в потреблението на енергия в световен мащаб, както и от свързаното с тях увеличение на относителния недостиг на източници на изкопаеми горива. Очакванията са, че европейските цени на електроенергията ще се повишават средно с около 4% годишно до 2030 г.
 
Заключение: Инвеститорите имат основателни причини да започнат да придават все по-голяма тежест на водноелектрическата енергия в бъдеще
Съществуват добри перспективи за бъдещото развитие на водната енергия в Европа. Докато потенциалът на Скандинавия е добре известен, медиите и инвестиционните форуми отделят малко време за региона на Югоизточна Европа. Това е изненадващо, тъй като той все още има значителен неизползван и икономически жизнеспособен потенциал. Всички основни дългосрочни тенденции показват, че цените на енергията ще продължат да се увеличават значително през следващите години. Това прави инвестирането във водноелектрически централи дори още по-интересно като възможен вариант.
От друга страна, водната енергия отстоява позициите си спрямо новите възобновяеми източници на енергия като източник на електричество. При положение че много от съвременните възобновяеми източници като вятърната и слънчевата енергия трябва да бъдат популяризирани чрез стимулиращи програми, а бизнес моделите за развитие на водноелектрически централи са тествани в продължение на десетилетия в различните региони, една такава инвестиция е печеливша дори и без държавни субсидии. Фактът, че в югоизточните европейски страни периодично се дава първоначален тласък на развитието на пазара, не променя в положителна посока цялостната картина.
Разбира се, развитието на ВЕЦ също крие своите рискове. Те включват не само технически рискове и риск от появата на свлачища, но също така и променливостта във валежите, включително и евентуални продължителни периоди суша. Доброто управление може да редуцира подобни рискове, като промени портфейла от електроцентрали, т.е. като свърже централи от различни регионални области. Една подобна диверсификация би спомогнала за смекчаване въздействието на евентуално реализиралите се рискови ситуации.