В прехода от аналагова към цифрова техника за съхраняване, предаване и представяне на информацията, не може без интернет, мултимедия, мобилни телекомуникаци,  цифрови технологии и мрежи, които да свързват всяка точка на планетата. Според IT специалистите бъдещето е на мобилните електронни комуникации и технологии, които улесняват съвременния бизнес. Но в основата на всичко е бързият пренос на данни и интернет достъп, който се определя от високоскоростния широколентов интернет достъп (Broadband).

Повече за неговата същност, предимства, мрежови връзки и оптична инфраструктура, както и възможностите й за развитие разказва Тодор Ялъмов, координатор на ИТ групата към Фондация "Приложни изсладвания и комуникации".

България се утвърди като лидер по няколко показателя, свързани с широколентовия интернет в Европа и в света, акцентира той. У нас скоростта на интернет достъпа може спокойно да достигне 100 Mb/сек (Mbps), което се припокрива с една от целите на Европейския съюз за периода до 2020 г. Освен това цената за доставка на интернет услугите у нас е ниска, защото имаме развита междуградска (опорна) оптична инфраструктура повече, отколкото реално потребяваме. България е сред водещите по качество на услугитe на Балканите. В Македония бизнес интернетът е ужасно скъп, както и достъпът за населението. В Румъния и Сърбия има добър интернет. За Турция – в големите и  добре развитите градове на европейската част, курортите, както и в столицата Анкара, може да се говори за добър  интернет трафик. Но ако сравняваме селата например в България и анадолската част на  Турция, ситуацията при нас е драстично по-добра.
 
Избор на технология за пренос на данни
От броя на крайните клиенти и потребностите им от високоскоростен интернет зависи дали ще се прилага широколентова или традиционна кабелна технология за пренос на данни (включително и интернет).
Широколентов достъп (Broadband)  означава по-висок капацитет. Това понятие идва от термина bandwidth (от англ. - капацитет), определящ  максималната скорост  за пренос на данни (гласови и видео) по съответния кабел, обяснява Ялъмов.Медният кабел има един максимум, оптичният - друг, коаксиалният кабел -  трети и т.н. Пооптичния кабел в зависимост от това дали е активна или пасивна мрежата се изисква различна  поддръжка, включително и при спирането на тока.
Пасивните оптични мрежи са тези, които споделят оптичните влакна и оптичните линейни терминали между много абонати. За тях се изисква значително по-малка инвестиция. От познатите активни оптични мрежи най-приложими у нас са стандартите  FTTH(Fiber–To-The-Home –до дома) за еднофамилни сгради и FTTB (достъп до сградата) за големи жилищни или обществени сгради. Във втория случай оптичната технология достига до сградата, а вътре се прокарва т.нар.  UTP кабел за вътрешно полагане. За окабеляване между сградите се използват FTP кабели, които са устойчиви на атмосферни влияния и не намаляват силата на сигнала на по-големи разстояния. В този смисъл сградата или жилищният блок стават една  локална мрежа.
Все по-предпочитани са безжичните локални технологии за достъп до интернет, при които приемането и предаването на данни се извършва посредством радиотехнологии. Често пъти безжична технология се използва за разширение на съществуваща мрежа или в по-малки отдалечени населени места. За разлика от фиксираните оптични мрежи безжичните мрежи са по-лесни за изграждане и са привлекателна алтернатива на кабелните мрежи.

Basic Broadband
Разбирането за това какво е основен широколентов интернет достъп (Basic Broadband) се е променяло в годините, като първо се е приела скоростта от над  144 kbps за базова, след това тя се променя на 1 Mbps, която и сега се приема за нормативна база в Европа. В България е приет за базов Broadband - скорости над 2 Мbps.

Основните технологии, които се използват за реализация на инфраструктурата на широколентов интернет:
·        ADSL е най-старата технология, при която с един и същ кабел се провежда едновременно телефонен разговор и доставя високоскоростен интернет с максимална скорост 26 Mbps.
·        Друг вариант е изпълнение на оптична мрежа донякъде и нататък Wi-Fi мобилна връзка или  UTP кабел.  
·       Третият възможен вариант е с приложение на т.нар. оптично-коаксиални мрежи на кабелните оператори.

Строителството на мрежови канали е най-големият проблем за развитие на мрежата
Интернет мрежата се изгражда както от големите комуникационни оператори, така и от малките локални мрежови оператори. Самото полагане на кабелите е по-сложната част от изграждането на мрежите. Необходимо е да се спазват редица изисквания – полагането на кабелите под земята и издаване на необходимите разрешителни за това от общините. Полагането под земята на кабелите е свързано с осигуряване на качеството на интернет услугите, както и с предпазването на техниката от атмосферни  влияния. В случаите, когато се използва част от мрежата на друг оператор, също трябва  да има договорни отношения.
Изграждането на мрежовите канали, в които  да се полагат оптични кабели, е най-важният елемент в развитието на инфраструктурата. Осемдесет процента от инвестициите в оптична инфраструктура са свързани с полагането на кабели, затова и повечето компании за комунални услуги са влагали през годините в строителството на оптична мрежа наред с тази за собствени нужди именно с цел предоставянето й на други оператори.
За  развитието на инфраструктурата е необходима и ясна планировка на тези мрежи, т.е. картографиране на районите. С включването на трасетата в кадастралните карти може да се избегнат спорни илинеофициални трасета, както и неприятни прекъсвания на мрежата при ремонти. Развитието на оптични мрежи провокира конкуренция между операторите.
 
Сегментиран пазар с над 800 доставчици на интернет
В страната работят над 800 доставчици на интернет на различно регионално или локално ниво. Цялостният пазар е доста интересен и сегментиран. От една страна, има големи доставчици на интернет, които са и доставчици на международен интернет като БТК, "МТел" ("Мегалан"+"Спектър") и "Булгартел". Обяснимо, най-големите  доставчици са концентрирани в големите градове София, Варна и Пловдив. Наред с тях има и регионални доставчици. Има и такива, известни в ИТ средите като  риселъри, които купуват интернет от БТК или друг голям оператор и пускат кабели или безжична мрежа Wi-Fi до отделни потребители в населените места.

Препоръка
Държавата да направи схеми за подпомагане на малките интернет доставчици в слабо развитите райони. Някои от регионалните оператори използват еврофондовете, за да изградят оптични мрежи, използвайки нерядко и съвместно полагане на кабели по време рехабилитацията или изграждането на пътната инфраструктура.