Шестте държави на Балканите – Румъния, Гърция, Турция, Сърбия, Македония и България, са разположени на обща територия от 1 379 028 кв. км, което е 12 пъти колкото България и 2 пъти колкото Турция. Брутният им вътрешен продукт възлиза на 1377.531 млрд. щатски долара, който е два пъти колкото турския и 20 пъти колкото българския, 22 пъти колкото сръбския, 137 пъти колкото македонския, седем пъти колкото румънския.

След кризата голяма част от тази територия с над 123 милиона души население се обърна към инфраструктурата.
България проектира и строи пътища и железници в посока към Сърбия, Гърция, Турция, Румъния и Македония.
Сърбия се е насочила основно към Гърция и България.
Македония фокусира усилията си към страните от бивша Югославия, Албания и България.
Румъния е с поглед към Европа.
Турция очаква своето място в Европа.
Гърция сега е като костенурка, която е затворена в себе си и не обръща внимание на останалите (перифразата е на европейско изказване за развитието на Стара Европа по време на кризата).

Европа разви своя механизъм Connecting Europe. Балканите могат да инициират своето Connecting Balkans. Защото инвеститорите очакват свързани Балкани, в които да вложат своите капитали.

Новият икономически модел на Балканите е отварянето им една към друга – от гледна точка на инфраструктурата това може да се осъществи чрез съвместни проекти и чрез общ партньорски план за развитие.

Ако се съди по последиците от кризата, не всички стари страни членки на ЕС, се оказаха със зряла икономика. Но пък Балканите започнаха да се променят по образа на Европа, като запазиха собственото си подобие.
Румъния започна първа с пътните концесии. Сега върви в тази посока с по-бавни стъпки.
България бързо започна да строи магистрали.
Сърбия отдавна методично изгражда пътищата си.
Гърция има пътища.
Турция поставя акцент върху скоростните железници.
Македония търси своето място между концесиите, заемите, далечните инвеститори и европейското финансиране.

Какъвто и път да си избере всяка държава, пътищата и железниците никога няма да са в повече и е добре да ги има, за да се осигури конкурентоспособност на икономиката на всяка една страна и общо на Балканите. Зоната, в която обикновено има дефицит на оптимизъм и отвореност, а излишък от пасивност и агресивност. На тези принципи отговаря и инфраструктурата им - между дефицита и излишъка. Дефицит на средства и упорство - излишък от намерения и обещания.