Ревизираните стратегии за TEN-T мрежата предлагат ново планиране на бъдещото й развитие - на две нива. 
Първото включва обхватна мрежа със съществуващата инфраструктура в страните членки. 
Второто ниво обхваща стратегически най-важните базови части на TEN-T и връзките между изток и запад, център и периферия с мултимодални връзки между столиците, главните социално-икономически центрове, пристанища и летища в ЕС. Поради своята важност тази мрежа е приоритетна с дата 2030 г. 
Първото ниво - обхватната мрежа, ще осигури ефективен достъп до базовата мрежи за гражданите и бизнеса и ще гарантира териториална кохезия и достъп до регионите, включително периферните и крайно отдалечените. Датата за приключване на тази широка всеобхватна мрежа е 2050 г. 
Десет мултимодални коридора по основните пътища на товарите ще осигурят координирано използване на базовата мрежа. 

Финансови измерения
Необходимите средства за развитие на инфраструктурата в държавите от ЕС за периода 2010 - 2030 се оценяват на 1.5 трлн. евро, а до 2020 г. - 500 млрд. евро, и 250 млрд. евро - за завършване на липсващи връзки и премахване на тесните места по съществуващата базова инфраструктура.
За периода 2014 - 2020 ЕК предлага инвестиция от 31.7 млрд. евро чрез CEF за подкрепа на проектите TEN-T, което включва 10 млрд. евро от Кохезионния фонд изключително за транспортни проекти в определени държави, оставащите 21.7 млрд. евро - за всички страни членки. 
Инвестициите от CEF ще се фокусират върху проекти с висока стойност за целия съюз като липсващи трансгранични връзки и избягване на тесните места по трансевропейски коридори. Приоритет ще бъде даден на начини на транспорт, които са по-екологични, на използването на информационни технологии и иновативни технологии. 
Европейската комисия е направила идентификация на проектите на стойност 85% от осигурения финансов ресурс от 31.7 млрд. евро по CEF. Списъкът включва няколко вида проекти: 
• "хоризонтални" - иновативни системи за управление на трафика 
• проекти по десетте основни мултимодални коридора
• проекти от базовата мрежа, основно трансгранични отсечки, и елиминиране на тесни места, които не са част от коридорите.

Грантовете - директната европейска подкрепа 
Грантовете ще бъдат използвани за създаването на проекти, за които публичното финансиране - национално и регионално, и частните фондове не достигат. Те могат да достигат до 50% от стойността на проекта.
През лятото на 2011 г. е подписан най-големият договор с финансиране от кредитния инструмент за трансевропейските транспортни проекти - 300 км високоскоростна жп връзка между Тур и Бордо във Франция. Заемът от 200 млн. евро подкрепя кредит от 3 млрд. евро при обща инвестиция от 7.8 млрд. евро и има ключова роля за осигуряване на кредитори. 
Европейската комисия ще наблегне върху финансови инструменти като  Loan Guarantee Instrument for trans-European transport network projects (LGTT). Друг такъв инструмент е Project Bond Initiative. И двата ще бъдат използвани в рамките на CEF. 
Разширяването на използваните финансови инструменти ще бъде по-добра възможност за посрещане на нуждите на даден проект и за привличане на нови инвеститори.

Специален механизъм за проекти с подкрепа от Кохезионния фонд
За периода 2014 - 2020 г. Европейската комисия предлага 10 млрд. да бъдат прехвърлени от Кохезионния фонд изключително за TEN-T проекти. Те ще бъдат финансирани с предложените проекти по CEF за 21.7 млрд. евро по специални финансови условия. Кофинансирането ще бъде сравнимо с условията от Кохезионния фонд - до 85%. 

Хоризонталните приоритети на TEN-T
• Открито европейско небе SESAR
• Интелигентни пътни транспортни системи ITS
• Европейска система за управление на жп трафик ERTMS
• Речна информационна система за речни водни пътища RIS
• Иновативни системи за управление и услуги за базови пристанища и летища 
• Информационни системи за управление на плавателните съдове за морския транспорт VTMIS.

България в европейските регламенти
Предложенията за проекти по Connecting Europe Facility се простират в 10 направления. От тях български обекти фигурират в коридор Хамбург/Рощок - Бургас - Пирея - Никозия, ориентация: Хамбург – Берлин; Рощок - Берлин - Дрезден - Усти над Лабем - Мелник/Прага – Колин; Прага - Острава/Пржеров - Жилина - Кошице - граница на Унгария; Колин - Пардубице – Бърно - Виена/Братислава - Будапеща - Арад - Тимишоара – Крайова - Калафат - Видин - София; София – Пловдив – Бургас; Пловдив – границата на Tурция; София – Солун - Атина - Пирея - Лимасол - Никозия. Сред предварително набелязаните участъци, в това число и проекти, свързаните с България са:
• Видин - София - Бургас/граница на Tурция - железници, като са включвани проучвания и работи
• София - Солун - Атина/Пирея - железници,  включвани са проучвания и работи
• Видин - Крайова - пътища, трансграничен участък, модернизиране.
Страната ни се появява и в така наречените "Други участъци от основната мрежа". Такива са двете български трасета:
• София до границата на Бившата югославска република Македония - трансграничен участък, железници, в процес на проучвания
• София до границата на Сърбия – трансграничен участък, железници, в процес на проучвания.