Повече от половината домакинства (50,9%) в България имат достъп до ивтернет в домовете си, като 50,8 на сто от тях използват широколентов достъп, показва изследване на Националния статистически институт.

Това означава, че почти всички домакинства, имащи достъп до интернет, са осигурени с бърза и надеждна широколентова връзка. Потреблението на широколентов достъп се е повишило с 11 процентни пункта спрямо 2011 г., а като цяло употребата на услугата интернет бележи ръст от 5,9 пункта спрямо миналата година.

С най-висок относителен дял на достъп са домакинствата от Югозападния район (59,3%), където е и столицата ни. След него се нареждат Южният централен (50,3%)и Югоизточният район(49,6%), а значително изостава Северозападният район (38,2%).

Ползващите тази услуга са лицата от 16- до 74-годишна възраст, като данните от изследването сочат, че най-активни са младежите от 16 до 24 години. Обратно пропорционална е зависимостта между възрастовите групи и честотата на използване на интернет. Приблизително равен е броят на мъжете и жените, сърфиращи в интернет, като лек превес имат мъжете - 51,1% към 49,5%.

Положителна е тенденцията за използване на глобалната мрежа за връзка с  публичната администрация и местното самоуправление, като най-активно се получава информация от интернет страницата или уебсайт на публичната администрация.

При използване на онлайн услуги от държавната администрация, мъжете са по-активни от жените, съответно 27,5% на 25,7%.

Point Topic - над 71% от населението на България имат възможност за широколентов достъп

Според проучване на анализаторската агенция Point Topic страната ни се нарежда сред водещите страни - членки на Европейския съюз, по възможности за широколентов достъп доинтернет.
Изследването е част от мониторинга на прогреса на ЕС по изпълнение на стратегията Digital Agenda за цифровите технологии, според която всички европейски граждани трябва да имат достъп до високоскоростен интернет до 2013 г. Целта е създаване на единен цифров пазар и реализирането на свръхбърз интернет, достъпен за всички. Изпълнението на програмата ще стимулира иновациите, икономическия растеж и подобрения в ежедневието както за гражданите, така и за предприятията. 
Европейското проучване показва, че през 2011 г. 92% от домакинствата  у нас са имали възможност за абонамент за достъп до широколентов супербърз интернет, т.е. скорости над 144 KB в секунда. Сега тази възможност имат 71%.  И тук отново се повтаря регионалното зониране на тази услуга. Най-активни са потребителите в София (над 90%), следвани от тези по Черноморието. Най-лошо е положението във Видинска област, където според това проучване няма супербърз широколентов интернет достъп, а там покритие от 44% имат кабелните оператори.
В Европа средните стойности за интернет по кабел са 37% и едва 12% ползват оптична мрежа. Страната ни е над средните за ЕС показатели, като предимството ни е в оптичните връзки.
Потреблението на широколентов достъп се е повишило с 11 процентни пункта спрямо 2011 г., а като цяло употребата на услугата интернет бележи ръст от 5.9 пункта спрямо миналата година.
С най-висок относителен дял на достъп са домакинствата от Югозападния район (59.3%), където е и столицата ни. След него се нареждат Южният централен (50.3%)и Югоизточният район (49.6%), а значително изостава Северозападният район (38.2%).
Ползващите тази услуга са лицата от 16- до 74-годишна възраст, като данните от изследването сочат, че най-активни са младежите от 16 до 24 години. Обратнопропорционална е зависимостта между възрастовите групи и честотата на използване на интернет. Приблизително равен е броят на мъжете и жените, сърфиращи в интернет, като лек превес имат мъжете - 51.1% към 49.5%.
Положителна е тенденцията за използване на глобалната мрежа за връзка с публичната администрация и местното самоуправление, като най-активно се получава информация от интернет страницата или уебсайт на публичната администрация.
При използване на онлайн услуги от държавната администрация мъжете са по-активни от жените, съответно 27.5% на 25.7%.