Вече десета година загубите на вода в страната са средно около 60% и повече, което показва, че взетите мерки са неефективни.
По данни на НСИ произведената вода в България е 930 млн. куб.м на година, само 364 млн. се фактурират, а останалата част са загуби - 566 млн. куб.м, заяви Атанас Паскалев, зам.-председател на Българската асоциация по водите. Броят на авариите в България превишава неколкократно европейските стандарти. У нас се инвестира 15 пъти по-малко във водопроводните мрежи - скоростта на подмяна на водопроводната мрежа е 0.1%, а заложеното от международната асоциация по водите - 1.5%, стана ясно на конференцията.
От всички загуби на вода една трета са търговски, две трети - физически, но в България търговските са повече, заяви зам.-министърът на регионалното развитие Добромир Симидчиев. За кражби на вода законодателството предвижда до пет години затвор. Често се прави байпас на водомерите, демонтиране на водомери и различни технически постижения в подходите при кражбата на вода. Зам.-министърът предложи създаването на фокус група към МРРБ, която да работи за намаляване на неотчетените водни количества, да се разпространяват добри практики и да се правят предложения за промени в нормативни актове.
Възможно е въвеждането на двойни тарифи - социална цена до едно количество и по-висока над нещо. На места в света е въведена дори петстепенна тарифа, каза още Симидчиев.
Основният проблем е липсата на достатъчно и добри съоръжения, включително за съхраняване на вода, а водопроводите са в лошо състояние. Има подходящи технически решения, трябва да започне прилагането им.
Европейските фондове осигуряват част от необходимите инвестиции в сектора и затова не се налага те да бъдат калкулирани в цената на водата. Тя обаче зависи и от начина, по който ВиК дружествата управляват ресурса. Има възможност за осигуряване на инвестиции за 2,4 млрд. лв. за отвеждане и пречистване на водите и за смяна на водопроводите. Инвестициите във ВиК инфраструктурата през следващия програмен период ще бъдат приоритетно, съобщи министър Нона Караджова.

Народното събрание прие водната стратегия
Воден съвет от шестима министри – на околната среда, на финансите, на регионалното развитие, на земеделието, на икономиката и на здравеопазването ще одобрява план за инвестициите в сектора. Средствата за сектора се оценяват между 12 и 43 млрд. лв. Съветът ще предлага таксите за водоползване и ползване на водните обекти.
Националната стратегия за водите беше приета от парламента на второ четене миналата седмица. В дългосрочен хоризонт не се очаква недостиг на вода с изключение на специални периоди на суша, заяви министърът на околната среда Нона Караджова.
Стратегията предвижда всяка област да има един оператор и еднаква цена за цялата територия, цените ще бъдат регулирани от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране.
Водещата отговорност за водния сектор е на Министерството на околната среда съвместно с министерствата на регионалното развитие, на земеделието и на икономиката. Тези институции ще провеждат държавната политика във водния сектор.
Регионалното министерство ще отговаря за водоснабдяването и канализацията, икономиката – за хидроенергетика, а земеделието – за напояването. За всеки един от тези отрасли ще има отраслови стратегии.