Инж. Братоев, защо в участъка от км 3+100 до км 4+139 и метростанция 4, където преминава река Суходолска, не решихте метрото да излезе на повърхността, както в началото, при река Какач?
- За всяко нещо си има обосновка. Има си други причини за изграждането на наземна част на метрото в началото на втори метродиаметър. Вярно е, че една от тях е и река Какач. Но река Какач е опасна, непредвидима река, затова с нея експерименти не може и не бива да се правят.По принцип малко саневъзможните неща в строителството. И Владайска река сме местили.
При метростанция 4, където се изгради нов мост над река Суходолска, без да се събаря старият, направихме тунела извън фундаментите на моста. На практика над река Суходолска имаше мост, но той беше малък. Трябваше ни нов мост, но не можехме да спираме движението. Затова едновременно укрепихме стария мост и го разширихме с нови части, без да събаряме стария. Така все едно направихме нов мост. Това е особеността на този участък: разширихме, укрепихме със специални пилоти, изградихме извън фундаментите на моста конструкцията на тунела по милански метод, отвън никой не разбра както става. Там имаше два големи колектора и нямаше как да спрем реката. Ограничителните условия бяха такива: да се мине под моста и реката, дане се прекъсва движението по моста по време на строителството на метрото, да не се отбива реката, да не се променя нищо по трасето на метрото, включително метростанцията. Затова се прибегна до особено, нестандартно решение - с много мероприятия и допълнителни конструкции.

Кое наложи разширението на депото за метрото?
- Влаковете станаха много. Старите са 24, новите - 18, общо стават 42. След време ще трябват още 10 влака за летището и бизнес парка. А ние вече сме изчерпили капацитета на депото. Затова се реши то да бъде разширено. Сега се довършват халетата, ремонтният завод не беше направен. Така че и той се строи. Разширението на депото и ремонтният завод ще бъдат завършени през ноември.
 
За какви земетресения е оразмерено метрото?
- Метрото се оразмерява за 9-а степен земетръс. Отчита се и коефициент на натоварване. При жилищните сгради той е 1, а за метрото – 1.5. В този смисъл метрото е много стабилно, защото се оразмерява и за ударна вълна - играе роля и на укритие и бомбоубежище. През 2007 г., когато новите норми за земетръс влязоха в сила, коефициентът на реагиране на структурите са завиши от 0.24 на 0.6, а сега вече е 1. Така че метрото е най-добре защитено, по-добре от жилищните сгради.

С каква скорост се строи метрото?
Първият участък от метростанция "Сливница" до "Константин Величков" ( 6 км) е строен 20 години, или  по-малко от 400 м на година.
От центъра до "Обеля" (около 10 км)бяха изградени за  23 години, т.е. по 400 м средногодишно.
От "Света Неделя" до "Младост" се строи в периода 2005 - 2009 година. 8 км се изградиха за 4 години и половина, или по 1.750 км на година.
Тази година пускаме част от първия и целия втори метродиаметър - 13 км. Тях ги построихме за 3 години и половина. Получава се по 3.7 км на година.