Какъв опит имате с изграждане на инсталации за сепариране, рециклиране и депа за битови отпадъци - каква е спецификата на подобни обекти?
- "Главболгарстрой" е една от строителните компании в България с най-голям опит в изграждането на такива обекти. Наше дело са депото и заводът за твърди битови отпадъци в Монтана, подобряването и ремонтът на депата в 4 села в община Медковец, реконструкцията модернизацията и разширението на регионалното депо за неопасни отпадъци на община Гоце Делчев, както и регионалното депо на общините Севлиево, Дряново и Сухиндол. Работили сме и по закриването на съществуващото депо на Севлиево, като в т.ч. там сме изградили и пречиствателна станция за инфилтрат - 100 м3/ден. Изградили сме и регионалното депо на общините Оряхово и Мизия, както и площадка за санитарно депониране на ТБО на oбщините Сандански, Струмяни и Карлово. Наше дело е и претоварната станция за твърди битови отпадъци на гр. Созопол. Към списъка трябва да добавим и инженеринговите работи за закриването на урановите мини "Елешница" и "Доспат", като част от този проект е и реконструкцията на откритата уранова мина в депо за твърди битови отпадъци.
Благодарение на натрупания опит през годините знаем колко сложни и изискващи максимална прецизност при изпълнението са такива съоръжения. Всяко депо е съвкупност от множества системи, които са взаимно свързани и трябва да функционират в пълна хармония. Необходима е и специфична техника, лаборатория и най-вече инженерен екип от специалисти със знания и опит в тази сфера. Същевременно всяко депо има своите конкретни специфики в зависимост от избраната площадка и геоложкия строеж на терена. От опита и квалификацията на проектанта зависи постигането на оптималното решение - максимален обем спрямо предложения терен и надеждно техническо решение. Тези фактори са предпоставка за лесна и икономически изгодна експлоатация. За съжаление обаче не са изключение непълните проектантски разработки, придружени от неточни изходни данни. Затова и адмирираме практиката търговете за изграждане на подобни обекти да са на принципа на пълния инженеринг. Тоест изпълнителят да носи отговорност както за проектното решение, така и за строителството. Това е и масовата практика в повечето страни в Европа.

Как оценявате състоянието на пазара на депа и заводи за ТБО в България?
- От гледна точка на строителния бранш този сегмент има голям потенциал за развитие в близките няколко години. Знаете, че по оперативна програма "Oколна среда" още в този програмен период предстои да бъдат обявени редица процедури за избор на изпълнител, а други вече са стартирани. Към момента нашата компания например е подала документи за участие в два търга за изграждането на такива съоръжения. Това са регионалното депо във Видин и заводът за биологично и механично третиране на отпадъци в София.
Очакванията са това да е и приоритетна за финансиране група и през новия програмен период (2014 – 2020 г.).

Достатъчно готови ли са общините и имат ли капацитет да реализират обектите за депа или инсталации с европейско или друго финансиране?
- Трябва да са готови! Поне що се отнася до проектите, които се налага да бъдат завършени до края на настоящия програмен период. Най-добре е търговете, които общините обявяват, да са пълен инженеринг, като все повече общини правят точно това.

Смятате ли, че в сектора е възможно публично-частно партньорство - изграждане и експлоатиране на депа за битови отпадъци или инсталации от частни партньори?
- В основата си публично-частните партньорства са механизъм за изграждане на необходимата обществена инфраструктура в държави, в които липсват достатъчно публични средства за капитални инвестиции. В този смисъл основната предпоставка да се реализират подобни партньорства в България в тази сфера е налице.
В същото време липсата на добри практики в страната води до страх от грешки и липса на мотивация в държавните институции. Обществото също е настроено недоверчиво, което е съвсем нормално, като се има предвид, че подобни проекти касаят доставката на ключови публични услуги. Добрата новина за мен е, че с разработването на Закона за публично-частните партньорства има възможност за стартиране на подобни инициативи.
От теоретична гледна точка ПЧП може да бъде дефинирано като дългосрочно мобилизиране на частен капитал и специфично "ноу-хау" на основата на конкретен договор за финансиране и осъществяване на обществено значими проекти или дейности в публичната сфера без формална смяна на собствеността и в този смисъл перспектива за реализация на партньорства.