Проф. Илия Иванчев, УАСГ
Мостовете не са опасни, но тече процес, който трябва да бъде спрян

Някои от причините за корозията на магистралните мостове са заложени още по време на проектирането и строителството. Основна роля има околната среда. Особеност на армирания бетон е, че армировката трябва да бъде сигурно защитена, а в случая част от армировката е открита. Въглеродният диоксид във въздуха води до карбонизация на бетона, което снижава защитните му качества. При ръждясване ръждата увеличава обема си, раздува се и покритието пада. Според сегашните изисквания покритието трябва да бъде не 1.5 см, както беше тогава, а 3 см. При изпълнението трябва да има и едни специални дистансери, които да отдалечават прътите от кофража, това през 1980 г. не се изискваше. За сигурността на съоръжението пораженията не са чак толкова големи, че да се намали драстично носимоспособността на съоръжението.
Мостовете в момента не са опасни, но тече процес, който трябва да бъде спрян. Период от 5-6 години не е малък, с времето нараства сумата за ремонта. Спешността не е от порядъка на месеци и дори година, но средствата с времето ще се увеличават.
Състоянието на мостовете показва, че е необходимо да има специално държавно поделение с регионални звена, което да се грижи за поддръжката им.

Лазар Лазаров, председател на Агенция "Пътна инфраструктура"
Можем да рехабилитираме съоръжения до година и половина като инженеринг по чл. 90 от ЗОП

При комбиниране на редица обстоятелства и катаклизъм като земетръс тези мостове могат да пострадат и да доведат до жертви. Съоръженията по магистралите са строени през 80-те години, проектирани са 70-те години, тогава сеизмичното райониране и нормите за проектиране са били съвсем различни - за 6-а степен по скалата на Медведев - Шпонхойер - Карник, в момента оразмеряването е по 9-а степен.
Експлоатационното състояние на тези съоръжение не може да гарантира пълната им сигурност при катаклизъм като земетресение. Още през 2007 г. има доклад, в който се казва, че те са в аварийно състояние. По финансови или по управленски съображения тези ремонти не са направени, а рехабилитациите на автомагистралите са само на асфалтовите слоеве. Тези съоръжения имат коефициент на сигурност, те няма да паднат, но при земетресение няма гаранция.
Ще можем да рехабилитираме тези съоръжения до година и половина, ако ползваме член 90 от Закона за обществените поръчки и възложим инженеринг. Сега е моментът за тези ремонти. Ако използваме общия ред на ЗОП, ремонтите ще останат за зимата.
Тези 43 млн. лева, за които говорим, са индикативни. Парите, вложени сега за превенция, ще бъдат в пъти по-малко, отколкото ако някое от тези съоръжения започне да се руши.
От 2003 г., когато беше направен този голям преглед и описание на републиканската пътна мрежа с 4000 съоръжения - нещо аналогично на паспортизацията при сградите, те бяха описани доколко са устойчиви, стабилни и сигурни. От доклада излезе констатацията кои съоръжения са за ремонт.
Нужен е постоянен мониторинг на тези съоръжения. В момента амортизацията на тези съоръжения не върви по нормалната крива, а по-ускорено.

Арх. Петър Диков, главен архитект на София
Техническите паспорти на сградите са отдавна отлагана необходимост

Скалата Медведев - Шпонхойер - Карник отразява въздействието на земетресението върху земната повърхност и се използва за изчисляване на сигурността на сгради и съоръжения. В Перник е било около 5.5 по тази скала и 4.8 в София. В столицата сградите са изчислявани на 9 по тази скала, става дума за строените след 1987 г. Най-общо от порядъка на 15% са сградите след 1987 г., останалите са изчислявани по предишния земетръсен правилник - по 7-а степен. Но няма основание за безпокойство, земетресението беше много успешен тест за нашите конструктори.
Имаме 4-5 случая, включително и с паметници на културата, които са пострадали сериозно и ще се предприемат мерки за спешното им ремонтиране.
При земетресението през 2010 г., когато центърът му беше близо до новата спортна зала, която се държа перфектно още тогава, панелните сгради, които са много оспорвани, се държаха много добре.
Обявили сме, че жителите на София могат да се обаждат и да изпращаме специалисти от дирекция "Общински контрол на строителството" за предварителен оглед, при който се установява дали е необходимо конструктивно обследване, или пукнатините са от напукване на мазилка или на неносещи стени. Това дава сигурност и информация на хората дали следва да се правят допълнителни по-сериозни обследвания.
Хората трябва да знаят, че всяка сграда, всяка конструкция иска поддръжка и винаги трябва да се поддържа в добро конструктивно състояние. Течовете са един от факторите, които силно влияят върху конструкцията.
Конструкциите и конструкторите в България са сигурни, конструкциите имат резерв да понесат определени проблеми, но спешно трябва да се направят технически паспорти на всички сгради и съоръжения. Това беше постановено законово преди 7 години, два пъти се удължават сроковете и сега имаме много малка част от сградите с такива паспорти. За да бъдат създадени такива паспорти за сградите, които имат проектна документация в архивите на общината, каквито са повечето сгради, експертизата трябва да бъде основно конструктивна, за да се установи дали е необходима някаква поправка или укрепване, и това се записва в техническия паспорт.
Ако няма проектна документация, тя трябва да бъде създадена, което ще струва и по-скъпо. Това трябва задължително да се направи, за да бъдат спокойни хората.
Специална заповед на столичния кмет до всички районни кметове задължава собствениците на сградите да се погрижат за комините, много от които бяха с нарушена цялост по време на земетресението. Те са 100% отговорност на собствениците - ако земетресението беше станало през деня, можеше да има жертви.