Всеки град търси модел за своята мобилност, но някои го правят по-добре - като Амстердам. Но като цяло Европа облече в документи своята градска транспортна политика през 2006 г., като Европейската комисия обяви намерението си да разработи Зелена книга за градска мобилност.
Година по-късно – на 25 септември 2007 г., документът беше приет. Той определи новата концепция за устойчива градска мобилност. Две години по-късно беше публикуван и План за действие за градска мобилност, който определи градските транспортни системи като неразделна част от общата транспортна политика на Европейския съюз.

Така политиката на сближаване, на опазване на околната среда, социалната, на здравеопазването могат да постигнат своите цели, мотивираха се европейските експерти.
Защото транспортът довежда, обхожда или започва от града, а градът се развива около него.

През март (23) 2011 г. ЕК публикува транспортната Бяла книга "Пътна карта за единна европейска транспортна област – към конкурентоспособна и ефикасна транспортна система". В нея бяха обхванати летища, пристанища, железници, пътища и свързаността помежду им с конкретни срокове до 2050 г.
Заедно с това Бялата книга предложи градовете да направят програми за градския си транспорт, планове за устойчиво развитие на градската мобилност за по-големите, като активно да се заложи използването на регионалните фондове за развитие и Кохезионния фонд за градове и региони.

Затова се прави програмиране на градовете. Една от ползите от това програмиране на градовете е подобрената мобилност и достъпност. ЕК подреди приоритетите по години от 2009 до 2012, когато тяхното действие трябва да бъде оценено.

За 2011 г. като най-важни акценти сред транспортните бяха определени:
- Устойчива градска мобилност и регионалната политика
- Подобряване на достъпа за лица с ограничена подвижност.
През 2012 г. вниманието се премести към:
- Градски товарен транспорт
- Интелигентни транспортни системи (ITS) за градска мобилност.

На 22 март 2012 г. Столичният общински съвет прие програма за развитие на транспорта 2012 - 2015 и План за устойчиво развитие на градската мобилност. Малко преди това беше приет и Генералният план за организация на движението на столицата до 2017 г. С тези документи София има всичко необходимо, за да наложи върху тях конкретните проекти.

През последните години се наблюдава непрекъсната тенденция към нарастване използването на личен автомобил за сметка на обществения транспорт. Използването на обществения транспорт е намаляло с 16% за последните 10 години – от 65% на 49%. Така около 49% от пътуващите използват обществен транспорт, 38% - автомобил, 11% се движат пеша. Сега от метрото се обслужват 11% от пътуващите. През 2020 г. се очаква да се достигнат 24%.

Крайният резултат от всичко предприето ще бъде измерен в седем теми, в които попадат 20 индикатора.

Темите са транспортна система, продължителност на пътуванията, безопасност, градска мобилност и достъпност, паркиране, околна среда и социални.

Какво ни казват индикаторите :

- Интензивността на движението, навлизащо в центъра на града, да се редуцира с 15%

- Да се задържи пропорцията на пътуванията с градски транспорт на не по-малко от 50% през сутрешния пиков период

- Увеличаване на общия брой на пътуванията с обществен транспорт с 10%

- Да се намали средното време за пропътуване по целевите маршрути с 15% до 2015 г.

- Съотношението на средствата на обществения транспорт, които се движат по разписание, да е 100% за метро и трамвай, 97% за тролейус и 95% за автобус

- Да се намали броят на пострадалите при ПТП с 30%

- Да се намали броят на произшествията с участието на пешеходци и велосипедисти с една трета

- Да се спазва ограничението за скорост в града

- С 4% да се увеличи делът на отиващите до работа с велосипед – сега е 1%

- Да се увеличи броят на вървящите пеша до работното място с 4% (общо 15%)

- С 10% да се увеличи пешеходното движение.

- Паркинги до метростанциите

- Да се намали броят на автомобилите, които за дълго паркират в града

- Да се намали неправомерното паркиране в града…

На фона на всички тези решения и намерения София първа след Бургас започна изпълнението на проект за интегриран градски транспорт. Той не може да изпълни всички тези задачи. Но може да подпомогне всяка от тях: да подкрепи зеления електро- и релсов транспорт, каквито са трамваите и тролейбусите, да намали времето за пътуване и емисиите въглероден двуокис, да довежда хората до метрото, да свърза, да осигурява достъпност. Защото София заема ключово място в националната икономика. Населението съставлява 15.5% от общото в страната и произвежда 1/3 от брутния вътрешен продукт.