Господин, Швайгхофер, DB Schenker работи предимно в транспорта на товари в България. Кои са тесните места в инфраструктурата, които вие сте забелязали?
- Лесно е да сочим с пръст и да изискваме от правителството, общината и Европейския съюз едно или друго. Първото, което ние направихме, беше да определим мястото, в което ние да инвестираме, нашето тясно място. Инфраструктурата на логистичните компании също не е най-добрата. Ако в нашата сграда виждате една среда и отидете в сградите на някои от другите участници на пазара, ще видите разликата. Много често в България проектантите гледат единствено чистите квадратури и разгънатите застроени площи, което е катастрофа от логистична гледна точка.
Ако отстъпя назад и погледна голямата картина, виждам преди всичко София. Като голяма част от потребителския пазар, големи логистични потоци идват към столицата. Така че от съществено значение е нейната инфраструктура. Идвайки насам (към Божурище), вероятно сте минали по околовръстното шосе и сте видели откъде трябва да се започне. Дупките са по улиците от години. А това е кръстовище и главен транзитен път от Азия и Турция към Европа и обратно.
През черноморските пристанища влизат големи потоци от Далечния изток. Ако те могат със съществуващата си инфраструктура да предоставят надеждни услуги със скъсени срокове за обработка (на товарите), това би било голяма крачка в правилната посока. Не виня никого. Просто би трябвало всички участници в процеса да видим какво бихме могли да направим по по-добър начин. Тогава ще дойдат и инвеститори, и компании, които ще използват България като разпределителен център за региона.
Сега се изгражда и магистрала "Тракия", от която има нужда много добре развитата промишленост в южната част на страната, около Пловдив и Стара Загора. Добрата инфраструктура ще скъси времето за транзит и ще предлагаме много по-добри логистични решения.
По пътя между България и Европа мостът (Видин - Калафат) определено ще даде много по-добър капацитет и предвидимост.
 
Кои проекти биха имали най-силен положителен ефект за бизнеса, като подпомогнат привличането на инвестиции или улеснят движението на стоки?
- Инфраструктурата не е нещо, което дава голямо конкурентно предимство, защото много от другите страни вече са много добре развити. Тя е предварително условие, за да дойдат инвеститори. България би трябвало да мисли за стратегическите стъпки и инвестиции, които биха я направили по-конкурентна като логистичен разпределителен център за региона.
 
Вие имахте опит с инвестиции в България. Какво научихте от него?
- Бих предпочел в бъдеще да не инвестираме ние, а да намираме решения, предоставени от инвеститор, на който е много ясно какво искаме и какво той би трябвало да достави при определено количество, качество, размер и на определена дата. Като чужденец понякога очакваш да получиш нещо с определено качество, както си свикнал там, откъдето идваш, а тук то просто не се предлага. Ние мислим повече по устойчив начин. Смятаме, че който купува евтино, накрая плаща скъпо.
 
Като говорим за устойчиво развитие, европейската посока е за насърчаване на транспорта, който е по-екологичен.
- Част сме от групата на Deutsche Bahn, най-големия железопътен оператор в Европа. С нашия опит, с терминала ни в Божурище винаги гледаме към тази тема с клиентите си и преценяваме дали железницата е добра алтернатива. Опитваме се да преместим големите количества от пътя към жп линията. Това, което липсва тук и би трябвало да бъде един от приоритетите на страната като инфраструктура, е интермодален терминал.
Тенденция при железопътните оператори дори в България е все по-малко да могат да осигуряват решения за един или няколко вагона, за да бъдат по-ефективни. Ако държавните оператори не се грижат за този бизнес повече, ние трябва да намерим комбинирани транспортни решения от врата до врата.
 
Много често там, където има дефекти в пазара, бизнесът вижда възможности. Смятате ли, че липсата на интермодални съоръжения в България е възможност за развитие на терминали като вашия в страната?
- Да. Но ако говорите за интермодални терминали, трябва да имате предвид, че това са огромни проекти, които не бихме могли да направим сами. Те трябва да се създадат от неутрална организация като платформа и инфраструктура за цялата индустрия, разположена на геостратегическо място, с възможност за избор на алтернативни логистични оператори и връзка с други икономически производствени площадки. Най-добрият начин би бил чрез публично-частно партньорство.
 
Вашият отрасъл отбелязва растеж в последните две години. Какво очаквате през тази?
- Миналата година бизнесът ни се увеличи с двуцифрен процент. В първите два месеца имаме повече от 30% ръст в оборота. Растем и като печалба, не само като обем. Само че не защото бизнес активността расте, а точно обратното. Не само местни, но и все повече международни компании намаляват дейността си, закриват отдели за внос и износ, като оставят само търговски представители и прехвърлят логистичните си дейности на нас. Растем много в тази област.
Ние сме доволни от развитието и мисля, че сега се изплащат инвестициите, които направихме и след като пикът в икономиката отмина. След като през 2010 г. открихме склада си в Божурище, през 2011 г. се разширихме във Варна, а сега и в Бургас, където се разраснахме до три склада с повече от 1500 кв.м площ.