Г-н Антов, какви са нагласите, как се възприемат критериите за допустимост в тръжните процедури от вас и бранша - като ниски или високи?
- По принцип подготовката на всеки търг, особено на по-големите, би трябвало да включва пазарно проучване, т.е. оценка доколко заложените критерии са адекватни. Критериите за допустимост не бива да бъдат нито прекалено високи, така че да се ограничи конкуренцията, нито пък прекалено ниски, така че да възникне риск от избиране на неквалифициран изпълнител. Не ми е известно да е правен формален анализ доколко критериите за допустимост в пътния сектор отговарят на пазара, а също така трябва да правим разлика между критериите в строителните търгове и търговете за услуги. Като цяло ми се струва, че критериите в търговете за строителство са малко по-ниски, отколкото е оптимално, но критериите в търговете за консултантски услуги (например проектиране и строителен надзор) са категорично прекалено ниски. Факт е, че поради размера на пазара в страната няма големи в абсолютен смисъл фирми, но все пак точният баланс при определяне на критериите за допустимост трябва съзнателно да бъде търсен от възложителите.
Като цяло нашата практика на търгуване има друга интересна особеност – определянето на (макар и сравнително ниски) прекалено специфични критерии за допустимост. Това често ненужно стеснява кръга на потенциалните участници в поръчката и в крайна сметка не предпоставя избирането на най-добър изпълнител. Винаги съществуват подозрения, че това се прави умишлено, но съм убеден, че в общия случай този ефект се получава от прекалено старание на възложителите да определят максимално точни изисквания. Пътят за подобрение минава през повишаване на квалификацията на служителите, подготвящи обществени поръчки.

Според вас как се позиционират български строители и консултанти спрямо чуждестранните конкуренти?
- Най-същественото конкурентно предимство на българските фирми спрямо чуждите си остава цената. Затова мисля, че е в техен интерес в методиките за комплексна оценка да бъде запазена голяма тежест на ценовия компонент. Много чужди фирми изобщо се отказаха от опитите да пробият на нашия пазар именно защото не могат да постигнат цени, каквито са достижими за българските фирми. Други пък след кратко проучване въобще и не правят опит да навлязат на пазара. Практически всички чужди фирми, дългосрочно установили се на нашия пазар, са "побългарени", т.е. разчитат преобладаващо на местен ресурс за изпълнение на поръчките, които успяват да спечелят.

Какви методики за оценка се прилагат?
- Поради липсата на традиция и консенсус в последно време се правят опити с всякакви методики за оценка. Това важи не само за пътния сектор, но и за възложителите на обществени поръчки като цяло. Като че ли има относително съгласие по общите принципи на оценката, но колкото повече се навлиза в подробности, толкова повече мненията стават разнопосочни. Общото виждане в пътния сектор е, че не следва да се използва оценка по най-ниска цена, а да се прилагат методики за комплексна оценка, при които има значителен неценови компонент. На практика обаче е невъзможно да се формулира конкретна методика, която да няма никакви недостатъци и която да дава абсолютна сигурност за избор на добър изпълнител. Именно от това произтича и основният проблем – търсенето на идеална методика за комплексна оценка е задача без решение.
Единственият път напред е добре структурирано и компетентно направлявано обсъждане между възложителите и изпълнителите в рамките на всеки отделен бранш, така че да бъдат изведени, първо, общи принципи за оценка и, второ, конкретни примерни методики за различните видове поръчки. Такова обсъждане задължително трябва да бъде с участието на Агенцията за обществени поръчки и Изпълнителна агенция "Одит на средства от ЕС", доколкото в тях са съсредоточени съществени функции по контрол и осъществяване на методически насоки на обществените поръчки. Очаквам относително скоро подобен процес да започне в рамките на инициативата на министър Томислав Дончев за изработване на типови тръжни документи за различните сектори. Задачата е включена в плана за действие на JASPERSи в момента се обсъжда точният обхват и подход за изпълнение.

На какви цени се сключват договорите?
- Моите впечатления са, че напоследък строителните договори се сключват на цени, близки до преките разходи на изпълнителя, т.е. без значима печалба и резерв за непредвидени събития. По принцип тръжната цена има три ясно обособени компонента – преки разходи, непреки разходи и риск и печалба. Макар че крие неизвестности, остойностяването на първите два компонента не е принципен проблем. Компонентът риск и печалба крие най-много неизвестности и често именно той решава търговете.
От гледна точка на възложителя на поръчката е без значение дали изпълнителят е предложил цена под себестойността на услугата, или не е остойностил правилно рисковете. Ефектът и в двата случая е един и същ – изпълнителят работи с нисък темп (в екстремни случаи дори спира) и системно търси начини да компенсира очакваните загуби. Резултатът винаги е негативен най-често и за двете страни – проектът се забавя, възложителят все пак прави допълнителни разходи, а изпълнителят не реализира печалба в пълен размер или дори губи.
Има различни подходи за коригиране на този проблем, но както и при методиките за комплексна оценка никой от тях не е без недостатъци. Също така въпросът е комплексен и на него влияят много на брой условия от тръжната документация. Така отново стигаме до необходимостта от дискусия в различните сектори.

Какви договорни условия се прилагат, адекватни ли са те?
- Най-различни и това всъщност е неоптимално. Необходимо е да бъдат уеднаквени практиките, поне в рамките на действие на отделните възложители. Предвидимостта на възложителя е изключително важна и няма причина сходни поръчки да бъдат пускани с различни договори. Не са полезни прекалено честите и прекалено резки промени в използваните договори, а за осъществяването на каквато и да било по мащаб дейност са достатъчни не повече от 5-6 типови договора за различни видове поръчки. Това улеснява както изпълнителите, така и в огромна степен възложителите.
Второ, добре е да се преосмисли практиката на прехвърляне на прекалено много рискове на изпълнителя, защото в средно- и дългосрочен план тя не води до добри резултати.