Столичният общински съвет прие на 8 март Генералния план за организация на движението на територията на Столична община. Това стана след неколкократно обсъждане на заседания на столичната транспортна комисия. По предложение на комисията общинските съветници приеха създаването на 13-членна комисия за контрол на изпълнението на плана, съставена от общинска и държавна администрация. Тя ще подготвя поне веднъж в годината отчет за работата по плана. Екипът, разработил проекта, е на мнение, че срещите на тази комисия следва да са с честота един месец, за да се гарантира темпо на изпълнението на проекта. Документът има срок на действие пет години и включва разнообразни мерки, основно организационни, инвестиционните са по-малко на брой.
Генералният план за организация на движението на София има за цел да подреди съществуващите потоци и да подпомогне използването на градския транспорт. Нивото на моторизация на София безспорно е високо. Пътуванията с леки автомобили за последните 10 години са нараснали от 17% на 30%, а делът на пътуванията с обществен транспорт е намалял с 16%. От 2000 година се наблюдава 20% увеличение на продължителността на пътуванията с лека кола и 10% за обществения транспорт. Делът на велосипедното движение е само 1%, а на пешеходното 11% от всички пътувания.
Проектът за Генерален план за организация на движението (ГПОД) на територията на Столична община е разработен от консултантската фирма "Мотт МакДоналд", Великобритания, по възлагане от Столична община. Стойността на договора е 2 343 100 лв. с ДДС, а срокът за изпълнение  е една година. Срокът на договора е анексиран в края на 2009 г. във връзка със събирането на допълнителни изходни данни за проекта. Така окончателният проект за ГПОД на София е завършен през януари 2011 г. Директорът на проекта е инж. Греъм Удбъри, ръководител на проекта е инж. Марк Файнър, координатор – инж. Тодор Тодоров, и ръководител на техническия екип – инж. Огнян Ников. Екипът на консултанта, работил по изпълнението на договора, е от около 40 специалисти от различни области в транспортното планиране и проектиране.
Проектът е разработен в три етапа: анализ-диагноза на съществуващата транспортна ситуация на град София, предварителен проект и окончателен проект.

Основните мерки, визирани от проекта за изпълнение през следващите 5 години, са 14.
- Оптимизация и рехабилитация на съществуващата транспортната мрежа и намаляване на закъсненията и задръстванията на движението.
Изграждането на нова пътна инфраструктура е скъпо решение, като крайният ефект невинаги е постигане на по-висок капацитет на уличната мрежа. От друга страна, изграждането на нова инфраструктура носи посланието, че се стимулира използването на автомобила като основно средство за придвижване.
- Актуализирани планове за светофарно регулираните кръстовища, базирани на разработения от консултанта базов транспортен макромодел на София
- Нискобюджетни проекти за подобряване на съществуващата транспортна инфраструктура (виж таблица 1). Разработена е подробна схема на организацията на движението в зона "Първа". Изпълнението на пилотни проекти, реализуеми в рамките на един строителен сезон и целящи постепенното намаляване на автомобилното движение в тази зона. Реализацията на тези проекти ще отправи ясно послание до обществото, че градската администрация е убедена в ползата от алтернативите за придвижване без автомобили.

- Намаляване на броя на ПТП (Виж таблица 2), като особено внимание се обръща на подобряване безопасността на пешеходното и велосипедно движение. Консултантът използва принципите на устойчивата пътна безопасност – проактивен подход, успешно използван в продължение на години от развитите европейски държави като Франция, Великобритания, Германия и скандинавските страни. Такъв пример са мерки по кръстовища за подобряване на подобряване на безопасността на движението.

- Въвеждане на мерки за съвременен контрол на скоростта с използването на ИТС (интелигентни транспортни системи)
- Мерки за подобряване на обслужването с обществен транспорт, включително и въвеждане на специализирани автобусни ленти по най-натоварените маршрути (бул. "България", бул. "Евлоги Георгиев", бул. "Скобелев", бул. "В. Левски", бул. "Патриарх Евтимий", бул. "Цар Освободител"). Общата дължина на новите BUS ленти е над 15 км. Анкетното проучване на над 1000 домакинства в София, проведено като част от етап-анализ към проекта, показа, че около 49% от всички пътуващи използват обществения транспорт за осъществяване на ежедневните пътувания до работа. Тази тенденция трябва да се запази.

- Предложения за междуградски и международни автогари (Виж таблица 3)
Предлагат се три нови гари и една обновена гара.
Автогара "Запад"
Местоположение - район "Обеля" в близост до метродиаметър 1 и 2. Ще обслужва междуградски маршрути в Западна, Северозападна и Югозападна България и международни маршрути по направленията: магистрала "Люлин", Калотина, "Ломско шосе", Петрохан. В близост до автогара "Запад" се намира метроспирка на метродиаметър 1 и 2.
Автогара "Изток"
Местоположение - район "Васил Левски", в близост до съществуващо трамвайно ухо и бъдещо развитие на метродиаметър 3. Ще обслужва междуградски маршрути в Североизточна и Източна България и международни маршрути по направлението на магистрала "Хемус".
Автогара "Юг"
Местоположение – в близост до "Бизнес парк", район "Младост". Ще обслужва междуградски маршрути в Югоизточна и Източна България и международни маршрути по направленията: магистрала "Тракия". Автогара "Юг" ще бъде в близост до бъдещото разширение и крайната спирка на метродиаметър 1. Има потенциална възможност за изграждане на буферен паркинг "Паркирай и пътувай".
Автогара "Овча купел"
Предвижда се обновяване на съществуващата автогара.

- Етапна схема за подобряване на придвижването с велосипеди (виж таблица 4)
В разработения към проекта за ГПОД доклад за велосипедното движение се предлагат следните етапи за реализация на велотрасета:
1-ви (пилотен)
2-ри (радиални велотрасета, обвързани с метрото)
3-ти (довеждащи велотрасета)
4-ти (рингови велотрасета)
5-ти (завършващи радиални и тангенциални велотрасета).
Ключовото при изграждането на мрежата е предложената от консултанта категоризация на велосипедните трасета – транзитни (за осъществяване на ежедневни работни пътувания, конкурентни на автомобилите и обществения транспорт), довеждащи (покриват жилищните райони и осъществяват връзка) и трасета за отмора и развлечение.

- Пешеходно движение (таблица 5)
С проекта за ГПОД е разработена цялостна идейна стратегическа рамка и план за действие в подкрепа на пешеходното движение в София. Главната цел е подобряване качеството на пешеходните маршрути и стимулиране на движението пеша. Описани са техническите изисквания и критерии съгласно най-добрите европейски практики за проектиране на пешеходни маршрути и е направена програма за одитиране и подобряване на приоритетни пешеходни трасета. За осъществяването на стратегията за подобряване на пешеходното движение, на първо място, трябва да бъдат подобрени тротоарните пространства. Проведените преброявания на пешеходците показват главните маршрути, където има необходимост от поетапна строително-монтажна дейност за рехабилитация на тротоарните площи.

- Управление на търсенето за паркиране (таблица 6) върху уличното платно чрез регулираща ценова политика търсенето. Съчетано е с изграждане на буфер паркинги.

- Въвеждане на параметри за наблюдение на трафика, които да отчитат ефекта на прилаганите мерки.
- Методика и организация на процеса за поетапно въвеждане на ИТС в структурите на Столична община.
- Препоръки за по-добра организация на управлението на транспорта в София.
- Предложения за промени в нормативната уредба с цел подобряване на транспорта в София.
- Предложение за стратегическите цели, които да се заложат в плановете за развитие на транспортната инфраструктура за периода 2013 - 2017.