Г-н Димов, с какви показатели приключи 2011 г. пристанище Бургас?
- През 2011 г. през "Пристанище Бургас" ЕАД са преминали 3 551 537 т товари, което е с 412 378 т в повече спрямо същия период на миналата година. Генералните товари бележат ръст с 475 535 т спрямо същия период на предходната година. Най-голямо е увеличението при обработените метали с 291 204 тона. При кнюпелите увеличението е със 160 хил. т, ламарина на листи с 53 884 т. Обработката на изкуствени торове в торби е с 84 213 т в повече. Обработваме нов вид товар - 36-метрови релси, като количеството е 26 460 тона. Контейнерите също бележат ръст с 107 944 тона. През наблюдавания период отчитаме, че е нараснал вносът на меден и цинков концентрат с 92 817 тона. Осъществен е внос на въглища 91 869 тона, а захарта бележи ръст с 42 494 тона. Увеличение имаме и при зърнените храни с 21 016 тона. Увеличение имаме също при обработката на феросилиций, каолин, дървени трупи и др.
През отчетния период са преминали 147 660 тона наливни товари – над два и половина пъти повече от миналогодишните количества. Най-големият контейнерен превозвач в света, компанията Maersk Bulgaria Ltd (дъщерна компания на датския конгломерат "A.P. Moller - Maersk Group"), през юни 2011 г. откри редовна контейнерна линия през "Пристанище Бургас" ЕАД и това доведе до годишен ръст на контейнерите от 107 944 тона. Приходите общо са в размер на 33 130 хил. лв., което е с 8945 хил. лв. в повече спрямо 2010 г. За 2011 г. отчитаме печалба преди лихви и данъци (EBIT) в размер на над 8371 хил. лева.

Как се отрази на пристанище Бургас отдаването на концесия на Терминал 2А?
- Почти всички клиенти на "Пристанище Бургас" ЕАД са преподписали нови договори за 2012 г.
 
Как виждате развитието на пристанището през следващите две години и в по-дългосрочен план?
 - Стратегически - публично-частно партньорство, основно концесиониране и ускорено усвояване на средствата от Европейския съюз. Реализиране на националната стратегия за превръщането на българските пристанища в безспорен център на дистрибутиране на товарите – Среден/Далечен изток и обратно. А за пристанищния бизнес финансов ресурс в световен мащаб винаги има и кризата не е определяща, а само стимулираща строителните, инвестиционните и техническите решения. 
 
Какво е бъдещето на проекта "Супер Бургас" - мегапроект за България?
- Бъдещите ни планове включват развитие на Терминал "Изток" като нов проект "Зона за обществен достъп", или "Супер Бургас" – отваряне на пристанището за посетители и граждани на града, а също и развитие на пасажерското и яхтеното обслужване. За този амбициозен проект бе създадено акционерно дружество между пристанище Бургас, Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура", община Бургас и Национална компания "Железопътна инфраструктура".
Изготвен е ПУП, който включва рехабилитация на кейовите места, комуникационни системи, нова ел. и ВиК инфраструктура, възстановяване на магазия №1 като Морска гара, изграждане на десетки декари зелени площи, паркинг и други. Планът е приет от експертен съвет от МРРБ. Първият етап на проекта от корабни места №1 до №4 се очаква да стартира през 2012 г. с демонтаж на съществуващата амортизирана инфраструктура и рехабилитация на терена, в това число изграждане на Морска гара чрез използване на айфеловата конструкция на Магазия №1. Това ще позволи приемането и обслужването на всички пасажерски лайнери, посещаващи Черно море. Няма да бъде проблем дори акостирането на 300-метров кораб.
 
Каква е политиката по отношение на енергийната ефективност?
- Извършен е одит за енергийна ефективност, задължителен по ЗЕЕ за промишлена система, чието годишно потребление на енергия е над 3000 MWh. Мерките, препоръчани в одита, ще обосноват участието на дружеството в процедури по усвояване на европейски средства за технически и технологични решения по намаляване наенергийните разходи чрез "Конкурентоспособност".

На годишната среща на Асоциацията на черноморските и азовските пристанищa, която се проведе през октомври миналата година, заявихте, че пристанище Бургас има потенциал да се превърне в един от основните логистични центрове в региона?
- Благоприятното географско разположение (в близост до Босфора), дълбоководните кейови места на пристанището, реализиране на жп и пътните инфраструктурни проекти (завършване на автомагистрала "Тракия" и рехабилитация на жп връзката Бургас - Пловдив (позволяваща скорост от 160 км в час), утвърден генерален план за развитие на пристанище Бургас с възможност за изграждане на четири нови терминала са предпоставка за превръщане на пристанище Бургас в логистичен порт на региона и България. Съществена роля може да изиграе и изграждането на индустриална зона в близост до порта.
На 19 октомври 2011 г. Европейската комисия в Брюксел представи план, съгласно който следва да бъдат инвестирани 50 млрд. евро за подобряване на европейските транспортни, енергийни и цифрови мрежи. Актуализираната трансевропейска транспортна мрежа (TEN-T) е изградена на две нива: основна мрежа, която следва да бъде завършена до 2030 г., и захранващата я широкообхватна мрежа, която да бъде завършена до 2050 г.
Особено ценно и важно за дългосрочната визия на Бургас е, че е в списъка на предварително определените проекти в основната мрежа. Имайки предвид изброените предимства на пристанище Бургас, европейските експерти не са се затруднили в избора за трасето и крайната точка на коридора с основен порт Бургас.