В продължение на десетилетия бяха правени различни опити миналото на българските земи и България да бъде отделено от европейските му корени. Там, където това беше невъзможно, фактите бяха игнорирани или изоставяни на забравата. Издигаха се братски могили, мемориали и дори мавзолей на измислени дати и "герои", а древни паметници, част от европейската цивилизация, бяха "предоставени на грижите" на иманяри и безскрупулни колекционери. Приемането на България в Европейския съюз възстанови административно мястото й в Европа, но реинтеграцията на миналото й към европейската цивилизация е проблем от бъдещето. Част от този процес е рехабилитацията и интеграцията в съвременната среда на историческото й наследство. Тази необходимост е особено актуална за София, която вече е една от европейските столици, а в недалечно бъдеще според ротационния принцип ще бъде за 6 месеца и столица и на обединена Европа.  

София – трета европейска столица
София е трета по възраст европейска столица след Атина и Рим. Според някои източници селището се утвърждава като главен град на тракийското племе серди към средата на VI век пр. Хр., което почти го изравнява по възраст с Рим като централна селищна структура на определен географски район. Но ако тези сведения все още не са подкрепени с артефакти, за това, че към края на I век пр. Хр., когато започва римската кампания за присъединяване на Тракия към империята, градът съществува, доказателствата са неоспорими.
В своята "Историята на Рим" - кн. 5 гл. 25 римският историк Касий Дио отбелязва, че през 29 год. пр. Хр. по време на своя поход срещу бастарните, консул Марк Лициний Крас преминава през град, разположен в средното течението на река Искър (Oescus), смятан за "ключ към страната Мизия". За проф. Теодор Мумсен няма съмнение, че този град е тракийска Сердика. Доказателство за съществуването му е и един надпис от I век, намерен в Атина, в който Сердика е спомената като "Астю Тон Сердон", т.е. главен град, столица на сердите. Същата символика съдържа и другото разпространено наименование на града от тази епоха, Серденполис, т. е. град, столица на сердите.
Тук е мястото да отбележим, че по това време граница на урбанизацията в Европа е северната граница на Римската империя - р. Дунав, и въпреки че по нейното продължение вече са изградени някои военни лагери, все още никои от тях няма оформена градска структура.
 
Римска Сердика – част от римската цивилизация
През цялото си съществуване римската цивилизация има за цел да утвърди градския начин на живот като основен модел на обитаване от човешката общност. Тя завещава на Европа "...5627 селища със статут на Municipalia (градска община), в които живеят около 15 милиона население" (Jean-Pierre Muret). Или, казано по друг начин, Рим осъществява такава революция в човешкия бит, чиито резултати са несъпоставими с постиженията на която и да било друга цивилизация в човешката история.
Серденполис е приобщен към тази цивилизация около 46 г., когато в непосредствена близост до него е построен римски военен лагер. След сливането му със столицата на сердите неговата градска структура започва да се развива съобразно принципите на римското градостроителство и към края на I век градът се утвърждава като важен стратегически, административен и търговски център в Югоизточна Европа. Това дава основание на император Траян (98 - 117 г.) да обяви Сердика за Municipium – градски и административен център на района.
Гръбнак на уличната система са двете главни улици, пресичащи се под прав ъгъл в центъра, където е изграден форумът. С течение на години около него и в непосредствена близост сe издигaт представителните сгради на булевтериона (градският съвет), герузита (съветът на старейшините), циркуса (градският театър), гимназиона и термите (минералната баня) и пр. Централната част е украсена с множество статуи на почитани божества, римски императори и знатни местни личности. Върху цялата територия на града и извън стените му са разположени различни култови сгради, светилища и градският колизей, чиито размери са трети в Европа. В средата на III век Сердика е провъзгласена за столица на римската провинция Долна или Вътрешна (а по-къско Средиземноморска) Дакия.
Своето величие градът достига през първата половина на IV век, когато Константин Велики го обявява за своя временна столица и заявява "Сердика е моят Рим". По това време са благоустроени някои от източните, жилищни квартали, построен е величествен преториум, който е императорската резиденция, базиликата "Свети Георги" и по всяка вероятност базиликата "Света София". Постигнатото в градското строителство и благоустройство дава основание на римския историк Амиан Марцелин през 357 г. да определи Сердика като "голям и прочут" град.
Сердика продължава да е част от римската цивилизация до 395 г. Тогава император Теодосий разделя империята на две и Сердика попада в пределите на Византийската империя. От този момент тя продължава своето развитие под влияние на византийската култура.
 
Крепостните стените на римска Сердика
Император Марк Аврелий (176 - 181 г.) издига първите каменни стени на Сердика, за да я предпази от вражески нападения. По-късно император Аврелиан (270 - 275 г.) ги заздравява и издига втори, с което засилва отбранителната мощ на провинциалната столица.
В началото на VI век император Юстиниан (523 - 565 г.) възстановява разрушените от хуни и славяни стени на града и издига нови около възникналите извънградските квартали. Това са третите крепостни стени на Сердика, но те би трябвало да се причислят към следващия, ранносредновековен период от градската история.

Проблеми на археологическото наследство на София
През Средновековието и турското владичество по-голяма част от оцелелите римски сгради са коренно преустроени или разрушени, за да отстъпят място за ново строителство. На 3 април 1879 г., когато София е обявена за столица на възродената българска държава, само няколко преобразени до неузнаваемост сгради и части от крепостните стени, предимно от византийския период, напомнят за някогашния "голям и прочут град". Към края на XIX век и последните останките от стените на Сердика са разчистени.
Възстановяването на София след унищожителните разрушения в края на Втората световна война предоставя възможност за разкриване на голяма част от центъра на римска Сердика. Поради подценяване значението на това наследство и липсата на концепция за неговата интеграция върху много от археологическите паметници бяха застроени нови сгради - тази на ЦУМ, на Министерския съвет, на президентството, на бившия Партиен дом, на хотелите "Балкан" и "Родина", на бившата Външнотърговска банка и пр.  Останалите запазени части от древния град бяха експонирани във различни вътрешноквартални или вътрешносградови пространства. Този подход изолира едно от друго ядрата със запазени археологически паметници чрез физическа бариера, образувана от новите улици и сгради. В резултат на това беше ограничена достъпността и видимостта на консервираните паметници и възможността те да бъдат обединени в един общ ансамбъл.
През последните години се направиха някои първи опити тези недостатъци в пространствената организация на историческото наследство на София да се коригират. Разкриването на частта от римска Сердика под Ларгото ще обедини двете зони с археологически паметници в двата подлеза, този пред президентството и пред ЦУМ. В перспектива към тях ще се присъедини и зоната, разположена под трасето на бул. "Мария Луиза". В бъдеще към това ядро биха могли да се приобщят и други близко разположени археологически паметници, тези около Централна баня, Халите, пл. "Св. Неделя" и пр. Ако това се осъществи, след години София ще се сдобие с това, което най-много й липсва - един автентичен исторически градски ансамбъл. Надежда, че това е осъществимо, дава и административното решението за учредяване на археологически резерват "Сердика-Средец".
 

Идея и символика на проекта
Реализацията на резервата "Сердика-Средец" поражда логичната необходимост от определяне на неговите автентични, физически граници. Кои са те и къде точно са разположени в съвременната градска структура?
Още от дълбока древност отбранителните стени са основно фортификационо съоръжение на населеното място и негова най-надеждна защита. С развитие на селищната структура и на обществото те постепенно усвояват и други функции. Превръщат се във физическа граница между урбанизацията и природата, между законите в човешкото общество и беззаконието на "джунглата", между обоснованата логика в човешкия бит и привидната случайност в естествената среда.
Освен чисто функционалните си качества крепостните стени са носител и на много символика. Те символизират могъществото на даден град, владетел, държава, а в някои случаи свободата и независимостта на гражданското общество. Поради тези свои качества крепостните стени присъстват в хералдиката на стотици европейски градове, в това число и на София. Те са част от градската памет и на много градове от Новия свят. Пример за това е известната в цял свят улица "Уолстрийт" (Wall Street) в Ню Йорк, която е ситуирана върху мястото, където някога са били разположени отбранителните стени на колонията Ню Йорк.
От урбанистична гледна точка крепостните стени са този елемент от градската структура, който винаги най-категорично определя нейните размери и площ. Те са физическа и устойчива граница между урбанизираната и неурбанизираната територия. А в много случаи те са и единствената физическа даденост, която е способна да обедини отделните части на една аморфна селищна структура и да я превърне в хомогенно цяло, наречено град.

Обект, съдържание и изпълнение на проекта
Всички тези качества на крепостните стени определят решението те да са основен обект на предложения проект. Той има за цел да рехабилитира техните очертания в съвременната градска структура и да ги превърне в автентична граница на бъдещия археологически резерват "Сердика-Средец". Проектът предвижда със средствата на съвремения градски дизайн стените да се превърнат в обща, видима и разпознаваема "рамка" на археологическото наследство на София. Нейната функция е да определи ясно и категорично територията на резервата, да очертае граница между него и останалата част от градската територия и да обедини отделните зони с археологически обекти в един общ ансамбъл.
Предложеното проектното решение предвижда "рамката" да е огледално отражение на автентичните крепостни стени на римска Сердика, експонирано върху партерната плоскост на съвременния град - тротоари, улици и зелени площи. Решението е обосновано от факта, че крепостните стени в голяма степен все още диктуват морфологията на централната градска структура на София, въпреки,че са невидими за неспециалистите. С малки изключения върху тях са разположени улиците "Леге", "Лавеле" и "Екзарх Йосиф". По предварителни изчисления около 65-70% от общата дължина на крепостните стени на римска Сердика сега са разположени под тези улици или зелени площи, което ще позволи след съответното им третиране те да бъдат отново видими и възприемани като част от историческото наследство на София.
Проектът предвижда "рамката" - отражение да има идентични размери, дължина и ширина, с тези на автентичните крепостни стени на Сердика във всички зони, където е разположена върху плоскостта на тротоарите, улиците, площадите и зелените площи. В участъците, където преминава през застроени площи, тя може да бъде маркирана по подходящ начин върху фасадната плоскост на съответните сгради там, където това е възможно.
Проектното решение предвижда "рамката" да е изработена от материали, различни по вид, цвят и повърхностна обработка от тези, традиционно използвани в уличната настилка и оформящи зелените площи. За да бъде "рамката" видима през всички часове на денонощието и различните сезони, тя може да бъде маркирана с декоративно осветление и допълнителни елементи от градския дизайн.

Ефективност и уникалност на проекта
Реализацията на проекта ще позволи физическото и визуалното обединение на отделните зони с археологически паметници на римска Сердика в един общ ансамбъл. Тя ще маркира реално и по категоричен начин местоположението и границите на археологически резерват "Сердика-Средец" в съвременната градска структура на София.
Осъществяването на проекта ще направи осезаема и възможна за възприемане онази част от историческото наследство на София, която по една или друга причина сега е непозната или недостъпна за жителите на столицата и нейните гости. То ще разнообрази и обогати градската среда и ще създаде нова зона на социални контакти и артистична дейност. 
Реализацията на проекта ще създадена една качествено нова и единствена по рода си туристическа атракция със съответния ефект за икономиката на София. Работата по изпълнението ще създаде нови работни места с всички произлизащи от това обстоятелство социални и икономически позитиви.
По замисъл проектът е без аналог в световна практика за "обзавеждане" и организация на музей на открито или археологически резерват в едно урбанизирано пространство. Той е новост в областта на съвременния градски дизайн и градоустройство.