Основният приоритет в транспортния сектор на Хърватия, посочен в Партньорството за присъединяване към Европейския съюз, е завършването на четирите общоевропейски коридора, коитопреминават през страната  - X, VII, Vb и Vc. Последните усилия на страната се концентрират върху подобряване иразширяване на пътната мрежа по тези коридори, а като резултат от това железопътната мрежа и вътрешноводният транспорт са изостанали и все по-малко конкурентoспособни.

В Хърватия съществуват пет изградени магистрали – А2 (Загреб - Мацели), А3 (Брегана – Загреб – Липовац), А4 (Загреб – Горицан), А8 и А9 (Истарски ипсилон), и се работи върху доизграждането на други седем – А1 (Загреб – Сплит - Дубровник), А5(Бели манастир – Осижек - граница с БиХ), А7 (Рупа – Рийека – Жута локва), А10 (БиХ - Меткович), А11 (Загреб - Сисак), А12 (Св. Елена - Гола) и А13 (Врбовец – Терезино полие).

Заеми и концесии
Със заем от Европейската банка за възстановяване и развитие през 2008 г. е построена и магистралата Риека - Загреб, сега концесионер е ARZ "Аutocesta Риека - Загреб".
Въпреки че Hrvatske autoceste се занимава с развитието на магистралите в Хърватия, концесията за разширяване на магистралата Риека - Загреб е предоставена на ARZ "Autocesta Риека - Загреб" през септември 2007 г. Нов концесионен договор включва разработване и поддръжка на магистрала A7 на север от Крижиче, Крк Бридж, както и част от пътищата за достъп до магистралата. Концесионният период е удължен до 32 години и 11 месеца, считано от датата на първоначалния договор. Сегашната концесия ще изтече на 28 май 2031. Строителните разходи, направени след 2007 г., когато ARZ "Autocesta Риека - Загреб" е поела ангажимента за магистралното развитие, са оценени на 105 млн. евро.
Към концесионния модел на развитие и експлоатация се насочват и пристанищата в Дубровник и Плоче, техният пример ще бъде последван оттерминала в Šibenik Port.

Инструментът за предприсъединителна помощ ИПП (ИПА)
Финансова помощ за Хърватия предоставя програмата ИПП. В отговор на икономическата криза ИПП отпусна пакет от 200 млн. евро за региона на Западните Балкани, като се очаква те да привлекат инвестиции от най-малко 1 млрд. евро със съфинансиране от партньорски финансови институции. Извън балканския пакет Хърватия като страна кандидатка ползва от 2007 г. насам финансиране по компонент ІІІ на ИПП, възлизащо на общо 142 млн. евро.
 
Коридор Vc
Коридор Vc е отбелязан в Стратегията за развитие на транспорта на Хърватия като най-голям приоритет за бъдещото развитие на пътната инфраструктура. Хърватската част от коридора е разделена на две: северна и южна част, които общо са 112 км, и заедноформират само 18% от общата дължина на международния път, който свързва Будапеща - Осиек - Сараево - Плоче. Проектът за неговото разширение включва изграждането на северния участък Бели манастир - Свилай (А5), включително моста над река Сава и южния участък от 9 км от Плоче до границата с Босна и Херцеговина (А10), както и гранично-пропускателния пункт Меткович.
За северния участък от унгарската граница до Бели манастир строителството ще започне, след като завърши изграждането на унгарската част от коридор Vc до границата с Хърватия.
Общата оценка на доизграждането на проекта за магистрала по коридор Vc (в нея се включва строителството, надзор, проектиране, придобиване на земя и други разходи) възлиза на от около 131.5 милиона евро. Строителните работи ще бъдат финансирани чрез дългосрочен заем от Европейската банка за възстановяване и развитие (заемно споразумение с ЕБВР за този проект, подписано на 24 ноември 2010 г. и е за 60 млн. евро) и Европейската инвестиционна банка в размер също на 60 млн. евро. Останалата сума за проекта ще бъде предоставена от фондовете на "Магистрали Хърватия".
Работата по изграждането на граничния пункт "Меткович" и свързването му с пътя стартира в началото на 2011 г. Тогава стартира и  строителството на участъка Среданци - Свилай. Завършването на строителството е планирано за края на 2013 г.
След приключване на целия Vc коридор той ще бъде най-бързата връзка между североизточната и южната част на Хърватия.