На последния съвет за координация и управление на средствата от Европейския съюз, индикативната годишна програма на оперативна програма "Транспорт" не беше приета.

Тя беше
върната за преработване,
за да бъде достатъчно реалистична.
Тръжната процедура за осемкилометровата отсечка на магистрала "Хемус" от околовръстното на София до гара Яна остава за пролетта на 2011 г. заради концесия за строителни материали при трасето.
Магистрала "Марица" остава с тръжна процедура за тази година, смятат от пътната агенция.
Очаква се търг за лот 1 Долна Диканя - Дупница от магистрала "Струма" - ОВОС е приключил, очаква се отчужденията да завършат в края на годината. Обществената поръчка е възможна най-вероятно в началото на годината.

От допълнителните проекти
Проектът София - Калотина остава за 2012 г. вместо за 2011 г., а строителството на магистралата ще започне през 2013, каза преди време министърът на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев.
Обходите на Габрово, Монтана и Враца засега са предвидени за есента на 2011 г. Проектите им са разработване по линия на трансевропейската транспортна мрежа и с допълващо финансиране от Световната банка. Най-напреднал в процедурите е обходът на Монтана.
"Подготвя се нова индикативна годишна работна програма, информира министърът по управлението на средствата от Европейския съюз Томислав Дончев. Нямам притеснения за западния обходен път на град Габрово (автор на проекта е "Пътпроект"), част от транспортен коридор №9. Това е един от малкото технически зрели, готови проекти, които има държавата", коментира министърът.
Дали в оперативна програма "Транспорт" ще има достатъчно пари, за да може да се финансира директно през този програмен период не само западният обходен път на Габрово, но и тунелът по Шипка, зависи от това как ще изглеждат сметките в програмата в по-късната фаза на изпълнението й. Според Томислав Дончев съдбата на тунела много зависи от хода на проектите през 2011 г., включително и от развитието на лот 3 на автомагистрала "Струма".

Проектна готовност на тунела под Шипка
От гледна точка на техническа готовност за тунела под Шипка допълнителни усилия са необходими от етапната връзка, която отвежда западния обходен път до така наречения червен завой на прохода до самия тунел на завоя, но самото проектиране на тунела, предвид че има уточнено трасе и идеен проект, не представлява никакъв проблем. Нищожни са разликите в трасето между идеен проект, правен през 90-те години, и трасето, избрано сега. Старият тунел е с дължина 3.198 км , новият тунел е предвиден да бъде само с 2 метра по-дълъг, или 3.200 км.
Министър Томислав Дончев допуска, че би могло да се възложи инженеринг на база на съществуващия идеен проект. Програма минимум е в рамките на този програмен период тунелът да има пълна готовност за възлагане, което означава подготовка на апликационна форма, анализ "разходи-ползи" и пълна степен на техническа готовност, а програма максимум - да е започнато строителството на тунела до края на 2013 г., обобщи министърът и бивш кмет на балканския град.

За усвояването на европейските средства
В момента ситуацията е много сложна. От една страна, имаме много пари - 4 млрд. лева, припомни Томислав Дончев. Но от обектите с европейско финансиране само три се движат добре: автомагистрала "Тракия", софийското метро и електрификацията на жп линията Свиленград - турска граница. В момента се налага да се прецени кой от секторите транспорт – железопътният, пътният или водният, ще успее да консумира най-много пари и да направим сметка кои точно обекти от него да бъдат включени за финансиране, сподели министърът. Пренасочихме 250 млн. евро към метрото не по друга причина, а защото усвояването на европарите в секторите пътища и железници е изключително слабо. Нова релокация може да бъде направена винаги, категоричен е Томислав Дончев.
На проведената на 18 ноември работна среща между представители на българското правителство, Европейската комисия и международните финансови институции, организирана по инициатива на министъра по управление на средствата от Европейския съюз, са били обсъдени възможностите за предоставяне на техническа помощ от страна на Световната банка, Европейската банка за възстановяване и развитие и Европейската инвестиционна банка за подобряване оползотворяването на евросредствата в България. Най-спешна нужда от помощ има в секторите на пътната и железопътната инфраструктура, възможно е подпомагане и на проекти от сектор води. До края на 2010 г. ще бъдат конкретизирани отделните проекти в трите сектора, за които се търси съдействие. В рамките на два месеца се очаква становището на Европейската комисия относно конкретните механизми, по които може да бъде финансирана подобна техническа помощ.