София е много компактен град с развит градски транспорт
Кои са отличителните характеристики на модерната градска транспортна мрежа?
- Ако под модерна разбирате обновена, по-добра от миналото, бих дал следните характеристики - удобна, достъпна, привлекателна, ограничаваща конфликтните точки.
Ако под модерна разбирате съвременна, то тогава характеристиките са - непрекъснато нарастващо потребление, водещо до нарастващо запълване и съответно нарастващи публични разходи.
Основното противоречие, което публичните власти трябва да решават днес при развитието на транспортната мрежа, е между колективните и индивидуалните транспортни системи.
Как оценявате транспортната схема на столицата?
- София има големите предимства да е много компактен град с развит градски транспорт. Основното предизвикателство пред нас в момента е проектирането и строителството на транспортната инфраструктура и най-вече тротоарите и релсите или бус лентите на градския транспорт да предхождат строителството на сгради.
Кои според вас са най-добрите практики в Европа по отношение развитието на алтернативния начин на придвижване? Кои от тях можем да приложим в България?
- Всеки от нас е преди всичко пешеходец. Много често сме затруднени, носим нещо, ранени сме, деца сме или сме с деца, имаме недъг... Добра практика е всяка инвестиция, стимулираща и облекчаваща придвижването пеша или с количка, бастун, патерица, ролери или велосипед.
Какви мерки се вземат за популяризиране на алтернативния начин на придвижване? Имат ли държавата, общините ясна визия в тази посока?
- Придвижват се винаги хора. Автомобилите, автобусите или велосипедите са средства за придвижване на хора. Най-ефективното придвижване в града от икономическа гладна точка е придвижването пеша. То няма нужда от популяризиране. Просто трябва инвестициите в мобилност да са с ясни и разумни приоритети. Защото идеите и целите на строителите, на министрите, на кметовете, на избирателите и на данъкоплатците са най-разнообразни. Досега не съм видял или чул ясна визия, която да се опита да обедини мнозинството различни цели и идеи. Правителството и общините са все още много изостанали и следват остарели модели и навици.
Какви финансови схеми бихте предложили за подобряване на системната интеграция на градския транспорт, които да разпределят оптимално финансовия товар между общината, държавата и частния капитал?
- Финансовата схема зависи от избора на приоритети и организация. В София в момента изясняваме приоритетите и работим усилено за подобряване на организацията. До края на годината би трябвало да сме готови с Генерален план за организация на движението и с дългосрочна стратегия за развитие на мобилността.
Какво е мястото на публично-частното партньорство в развитието на интегрирания градски транспорт?
- Зависи отново от избора на приоритети и организация. Частната инициатива и ефективност са полезни там, където може да се генерира добавена стойност. Там, където това е невъзможно, като при метрото или тунела под Ламанша, са необходими субсидии от публичните власти, които се финансират с данъчни приходи.
Възможно ли е дори и добре развит, велосипедният транспорт да е алтернатива за облекчаване на трафика в София? А в другите големи градове в България? Какво мислите за изградените велоалеи в столицата, ефективни ли са?
- Велосипедното придвижване не е алтернатива на автомобилното придвижване и не би могло да облекчи трафика. И велосипедното и автомобилното придвижване са алтернатива на градския транспорт. Първото е много по-ефективно от второто, но изисква преки усилия и кураж. София има огромен потенциал за развитие на придвижванията с велосипед, имайки предвид, че в момента те са 1% от всички придвижвания, а биха могли да бъдат 10-15%. Най-добрият пример е натоварването с велосипеди на отскоро възстановената велоалея по бул. "Цар Борис ІІІ". Основен приоритет е създаването на велотрасета, не непременно изграждането на велоалеи, в центъра на София. Не познавам достатъчно добре ситуацията в другите градове.
Какво са паркингите на входа на града и в центъра на София за столицата - градоустройствен елемент, част от транспортната схема, лакомо усвояване на територии или фитнес задание, изход от задръстванията, елемент от бъдещия интегриран градски транспорт...
- Автомобилите имат две радикално различни функции – пътуване на дълго разстояние, в България подбалканският път и долината на Места са едни от най-красивите места за подобно пътуване, и придвижването в града. Те са удобни за градско придвижване само ако се използват от малцинство хора, което ги прави изключително скъпи и от икономическа, и от общинска гледна точка. Изграждането на публични, т.е. безплатни или евтини буферни паркинги изисква наличието на общинска земя на подходящо място и съответните инвестиции да бъдат основен приоритет в транспортното планиране на града.
| Мартин Заимов е роден е на 16 април 1962 г. в Женева. Завършва "Електронна техника" в Техническия университет - София, и макроикономика в London School of Economics. В периода 1997-2003 е подуправител на Българската народна банка (БНБ) и ръководител на управление "Емисионно", което контролира валутния борд. Понастоящем е председател на надзорния съвет на Société Générale Експресбанк. Член на управителните съвети на Института за пазарна икономика. През ноември 2007 г. се кандидатира за кмет на София, остава втори. Оттогава е общински съветник и заместник-председател на Столичния общински съвет. |