В сравнение с телекомуникациите ВиК секторът изглежда съвсем нереформиран за последните 15 години.
Доходите на населението не позволяват повишаване на тарифите, откъдето да се получат средства за инвестиции, и затова те идват чрез преразпределението на бюджета през капиталовите разходи на министерството на регионалното развитие, което отговаря за управление на ВиК техническата инфраструктура.

Ефективността на работа и ограничаването на загубите на вода не бяха от първостепенно значение преди 1990 г., тази практика продължи през годините и досега те са си над 60%.
Европейският съюз продължава да критикува страната за рисковете за околната среда, свързани с качеството на водата и заустването на непречистени отпадъчни води.
Високите експлоатационни разходи и големите количества подадена, но незаплатена вода продължават да гарантират финансови затруднения на водните оператори.

Освен всичко друго течовете в тръбите могат да причинят проникване на замърсени подпочвени или канализационни води, което се случва при падане на налягането или обезводняване на тръбите. Факт е, че близо 500 000 български граждани нямат 24-часов достъп до вода.

Това са някои от заключенията, които експертите редовно коментират по повод на сектора на водоснабдяване и канализация в България.

Според Министерството на регионалното развитие и благоустройството водата е универсално благо и задължение на държавата е да го осигури на всеки - чиста, прясна и в достатъчно количество. За да стане това обаче, е необходим анализ на сега действащия модел и неговата промяна, което в момента се и прави. Става дума за гарантирано осигуряване на пречистена вода от държавата до границите на населените места на единна цена, откъдето започва работата на операторите. Те пък е добре да бъдат поне два пъти по-малко от досегашните около 50 дружества и да обслужват по-окрупнени райони, например с размера на областите, които да имат повече потребители и така да имат по-голям капацитет и привлекателност за инвестиции.

А желаещи частни партньори вече има. Десет години след първата водна концесия в столицата дружеството концесионер беше придобито от световния лидер Veolia Water, които от няколко години очакват пилотния проект за публично-частно партньорство с водоснабдително дружество в друг район на страната. Скоро се очаква анализа и препоръка на експерти от Международната финансова корпорация от групата на Световната банка за избора на район в страната от шест вече подбрани ВиК оператори и райони.
Въпреки че разходите за предоставяне на ВиК услуги с добро качество са високи, като член на Европейския съюз България е поела задължение да изпълни изискванията на директивите в областта на околната среда.

Страната ни е по-бедна на водни ресурси в сравнение с останалите европейски страни, като в зависимост от влажността се събират между 9 и 24 млрд. куб. м вода. Средното годишно количество на глава от населението е около 2300 - 2500 куб. м, с което страната се нарежда сред петте най-бедни на вода в Европа заедно с Полша, Чехия, Белгия и Кипър.

Въпреки това положение обаче само 8-10% от ресурсите се оползотворяват за питейни и битови нужди. В по-голямата част от населените места в страната са изградени централни водоснабдителни системи, общо над 5000. Състоянието на канализационните системи в населените места е незадоволително. Повечето от тях са строени през 60-те и 70-те години на ХХ век. Над 20% от тях са амортизирани и се нуждаят от реконструкция, а повечето имат нужда от разширяване и подмяна.

Цената на водата - ниска, техническите загуби - високи, а тръбите трябва да се подменят
Поради икономическите затруднения през последните петнадесет години ВиК дружествата не бяха способни да отделят ресурси за експлоатация и поддръжка, които се очаква да достигнат 0.70 евро/ куб. м през 2014 г.

Решение на този проблем е увеличение на тарифите, което ще осигури повече средства за експлоатация и поддръжка. Степента на събираемост е 75-80%, но трябва да бъде повишена на фона на технологични загуби от 40% и общи загуби от над 60%. Задълженията към дружествата са основно от публичните институции, сградите на централната и местната изпълнителна власт и на производствения сектор, част от които са публични, и по-малък дял от населението. Съгласно счетоводните стандарти в България обаче просрочените плащания не се отписват и тези загуби не се обезпечават. Повишаването на събираемостта може да стане с помощта на участието на частния сектор в процеса.

В Западна Европа 2-4% от мрежата се подменя всяка година. В България числото е по-малко от 1%, а неотчетената вода се оценява на около 60% от производствения обем. Общата дължина на водоснабдителната и водоразпределителната мрежа е 70 620 км, а азбестово-циментовите тръби, които представляват 70% от мрежата, са в много лошо състояние.
Според някои от досегашните анализи и изчисления за рехабилитация на водоснабдителната инфраструктура в населените места са необходими 2.832 млрд. евро за нови водоизточници и водоснабдителна инфраструктура, включително язовири, пречиствателни станции за питейни води, водоснабдителни мрежи - 1.137 млрд. евро, за събиране и третиране на отпадъчни води - 2.962 млрд. евро.

От обновление се нуждаят 42 пречиствателни станции за питейни води и около 3500 помпени станции в страната.
Канализационната мрежа обслужва само 3.8 млн. души, или малко по-малко от 50% от населението. При обща дължина около 9000 км голяма част от тръбите вече се нуждаят от обновяване.

Един от начините за търсене на финансов ресурс е по оперативна програма "Околна среда", чийто приоритет 1 предвижда над 1.2 млрд. евро за подобряване и развитие на инфраструктурата за питейни и отпадъчни води, включително ПСОВ, за реконструкция и разширяване на канализационни системи.
По програма "Регионално развитие" като част от интегрираните планове за развитие могат да бъдат включени проекти за изграждане и рехабилитация на водоснабдителни мрежи в населените места.
Програмата за развитие на селските райони също дава възможност за изграждане на обекти на канализацията и пречистването за малки и средни населени места.

Качеството на ВиК услугите
се определя от фактори като контрол от собствениците, създаване на системи за управление, наличие на достатъчно водни ресурси, технология за транспортиране на водата до потребителите и, разбира се, изграждане на инфраструктура.
Особено важни са големината на дружествата и броят на обслужваните потребители, които определят капацитета за акумулиране на финансови ресурси за поддръжка и реконструкция на съществуващата инфраструктура. С поправките на Закона за водите и създаването на водните асоциации има възможност за промени и осигуряване на по-големи райони на обслужване с повече потребители.
Общият брой на ВиК дружествата в страната е 54. Част от тях са държавна собственост като Благоевград, Бургас, Видин, Добрич, Пазарджик, Плевен, Пловдив, Разград, Смолян, област София, Стара Загора, Хасково, Ямбол.
Други са с 51% държавно и 49% общинско участие - Варна, Враца, Габрово, Димитровград, Исперих, Кърджали, Кюстендил, Ловеч, Монтана, Перник, Русе, Силистра, Сливен, Търговище, Шумен, Велико Търново.
Със 100% общинско участие са дружествата в Батак, Белово, Берковица, Ботевград, Брацигово, Брезник, Велинград, Дупница, Кресна, Ковачевци, Кубрат, Панагюрище, Петрич, Пещера, Ракитово, Сандански, Свищов, Севлиево, Стрелча.