Над 270 моста се извисяват над Дунава. Изграждани в периоди на разцвет и разрушавани във времена на войни, някои от тях днес са признати за част от културно-историческото наследство на ЮНЕСКО.

С годините се променяло и тяхното предназначение - армиите на Наполеон изграждали плаващи мостове с единствена цел да ограничат непрестанното прекосяване на реката, докато в наши дни мостовете се считат за едни от най-устойчивите конструкции за безпрепятствено преминаване от единия бряг на другия.

В участъка от извора си край град Донаушинген до 254-я км, в който реката напуска пределите на Германия, има изградени най-много мостове. Едни от тях пресичат гористи местности, други се извисяват над дълбоки долини, а трети са естествено продължение на главни улици в немските градове.
Във всеки от тях личи немската простота и строгост. Бързите води на горен Дунав са предпоставка за учестено изграждане на водноелектрически централи.
Големите плавателни съдове преминават през шлюзове, а язовирната стена често се ползва за пешеходна и велосипедна връзка между двата бряга.

Един от най-известните немски мостове се намира в град Регенсбург. Каменното съоръжение, изградено в началото на XII в., е включено в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО.
Преди година мостът беше дигитално заснет, за да бъде съхранен за бъдещите поколения в случай на катастрофални събития.

Над австрийската столица се издигат 20 моста, като 15 от тях са пешеходни. Впечатление в града правят масивните мостови конструкции, по които се движат метровлаковете.
В началото на века висящият мост Донаущатбрюке е бил затворен за автомобилно движение, а стоманените въжета били подсилени за новата му функция - да провежда градската железница на другия бряг на реката.

В модерния европейски град Виена се намира един от малкото останали понтонни мостове над реката. Плаващото съоръжение Валулизобрюке е непроходимо за пешеходци от края на октомври до началото на април поради високите приливи. С мостово съоръжение се осъществяват и връзките за пренос на горива над австрийския участък на Дунав.
Роарбрюке Мансвьорт представлява комбинация от тръбопроводен, но и пешеходен мост с ограничено преминаване.

Въпреки че всичките пет моста в Братислава провеждат моторно движение над реката, те се оказват недостатъчни за натоварения трафик в словашката столица. Последният мост Аполо е бил проектиран да издържа 60 000 превозни средства на ден, но пет години по-късно те са около 100 000 и повече.

До XIX в. р. Дунав е играел ролята на разединяващ фактор за градовете Буда и Пеща. Поетапното изграждане на мостове обединило младата унгарска столица, но след края на Втората световна война германските войски ги сринали изоснови.
През 1849 г. била изградена първата трайна връзка между двата бряга на реката - верижният мост Сечени. Днес той е една от туристическите дестинации в града и със своите лъвски статуи напомня изключително на софийския мост над река Владайска.

Най-южният мост в Будапеща е построен през 1995 г., за да ускори социално-икономическото развитие в изоставащите квартали на Пеща. Освен това осветлението на моста е решено със система от огледала, разсейващи светлината от пет двойки халогенни прожектори на височина 35 м. Спестената енергия, обществените ползи и добавената финансова стойност в региона правят Лагиманиос един наистина устойчив мост.

Голяма част от сръбските съоръжения над река Дунав са пострадали при военни действия, а други са станали жертва на природни стихии. Мостът на свободата в Нови Сад бил разрушен при бомбардировките на НАТО, а отломките силно затруднили корабоплаването в участъка. Осъзнавайки икономическото, екологичното и политическото значение на безпроблемното движение по реката, Европейската комисия по реконструкция финансирала разчистването на коритото и реконструирането на моста през 2005 г..

В българо-румънския участък на р. Дунав се издига единственият засега мост между Русе и Гюргево. Предстои реконструкция на петдесетгодишното съоръжение, което временно ще спре или забави влаковете в направление Истанбул – Букурещ, Солун – Букурещ, София/Варна – Москва, София – Саратов, Бургас – Прага, Варна – Санкт Петербург.

В началото на 90-те години били прекратени стопанските връзки на Европа с бивша Югославия. Претовареното движение през Русе дава тласък на идеята за втори мост над реката.
8 години по-късно Дунав мост II Видин – Калафат е в процес на изграждане. В двете посоки ще има по две ленти, както и тротоар и велоалея. След влизането му в експлоатация се очаква през него да преминават 40-50 000 транспортни единици годишно.

Проектното трасе на моста между Силистра и Кълъраш вече е отразено на общия устройствен план на Силистра. Един от вариантите е съоръжението да представлява тръбопроводен мост. След газифицирането на Южна Добруджа по него ще могат да се пренасят газ и електричество към северната ни съседка. Дунав мост IV Оряхово – Бекет също е сред приоритетните за България проекти по Дунавската стратегия, но пред него все още стоят много въпросителни.

След гр. Галаци, Румъния, Дунав става външна граница на ЕС и над реката няма нито един румънско-украински мост. Липсата на транспортен преход ограничава достъпността и икономическото сътрудничество между регионите от двете страни на реката.
Решаването на тези проблеми е една от основните задачи, заложени в Дунавската стратегия, в която Украйна участва като страна от района на "Добросъседство".