3500 археологически обекта попадат в трасето на Бургас-Александруполис, предупреждават от БАН
Петролопроводът Бургас - Александруполис ще засегне обекти, които са известни и включени в базата данни на археологическия музей при БАН.
Това съобщиха от института по повод възложено му изследване за въздействието на инвестиционния проект за изграждане на петролопровода.
Становището на специалистите от БАН бе разпространено от пресцентъра на община Бургас, която сключи споразумение за сътрудничество с БАН.
Първата задача по договора бе изготвяне на становище по проекта Бургас-Александруполис, тъй като анализът на ползите, щетите и рисковете, свързани с проекта, не е публично достояние и това поражда обществено напрежение в засегнатите райони, сред населението, браншовите организации в туризма, природозащитната общност и сред културните дейци, обезпокоени от възможните щети за икономиката на района, отрасъла, природата и културното ни наследство.
Тъй като реализацията на проекта е на етап "Подготовка на доклад за ОВОС", БАН предлага експертно участие на специалисти и експерти за осъществяване на комплексна експертиза от такива лицензирани експерти по почти всички задължителни компоненти на доклада за ОВОС (евентуално и на следващия доклад за ОВОСС).
Тези задължителни компоненти са свързани с растителен и животински свят, природни местообитания, защитени територии, съвместимост с НАТУРА 2000, културно-историческо наследство, почви, води, въздух, шумово замърсяване, опасни отпадъци, въпроси на човешкото здраве, икономически и социални аспекти и т.н.
Такава комплексна дейност може да се извърши само от БАН, като се има предвид мащаба на изследванията, провеждани в Академията като Национален център за научни изследвания, категорични са учените.
Общият брой на археологически обекти, попадащи в 10-километровата граница на трасето, е приблизително 3500.
В Бургаски регион има и паметници на културата под вода, за които трябва да се осигури отделно проучване. Обектите да се идентифицират от водолази и сонарни снимки и също да се направят карти, се казва още в становището на БАН.
Според учените от института, преди започване на строителството на петролопровода трябва да се направи пълно проучване чрез разкопки на застрашените обекти.
От института смятат, че проектът ще има негативно влияние върху животинския и растителен свят. Ще бъдат засегнати обекти на опазване както в акваторията, така и по крайбрежието и вътрешността на страната.