България трябва да постигне 10% производство на енергия от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) през 2010 г. и 16% до 2020 г. До 2008 г. страната ни е произвела близо 7% енергия от ВЕИ. Много малка част от нея е от вятърни централи – около 4%, останалото е от водни.
Това каза заместник-министърът на икономиката и енергетиката Валентин Иванов по време на конференцията "Инвестиции във вятърни и водноелектрически централи", организирана от вестник "Дневник". Валентин Иванов изтъкна, че водноелектрическите централи (ВЕЦ) са най-значителният източник на възобновяема електрическа енергия в общия енергиен баланс на България. Сега на практика е усвоен 36% от водния потенциал на страната.
В страната има 26 големи ВЕЦ с инсталирана мощност над 10 мегавата. Тяхната обща мощност се изчислява на 2271 мегавата.
В момента на етап строителство е хидроенергиен възел "Цанков камък" на река Въча в Родопите. Обектът се състои от 130-метрова стена, две ВЕЦ с мощност съответно 80 мегавата и 1 мегават, посочи Иванов.
Паралелно НЕК е започнала рехабилитация на трета  ВЕЦ от каскада "Долна Арда". Проектът се очаква да бъде завършен през 2010 г. Общата мощност на каскадата ще бъде 331 мегавата. Допълнително се изграждат два генератора – единият е с мощност 14 мегавата, а другият - с 2 мегавата. В строителство са няколко малки ВЕЦ-а с мощност под 10 мегавата, посочи заместник-министърът.

Хидрокомплекси по р.Дунав
Обсъждат се два проекта на правителствено ниво - изграждането на мултифункционални хидроенергийни обекти по река Дунав, единият - между Никопол и Турну Мъгуреле, другият - между Силистра и Калъраш. Идеята за тези проекти не е нова. По оценка, правена през 2002 г., изграждането на двата обекта е щяло да струва 4.2 млрд. евро, посочи Валентин Иванов. Старият технически проект е предвиждал издигане на нивото на реката с около 15 сантиметра посредством диги. Всеки един от двата планирани комплекса в българския и румънския участък се състои от хидровъзел и водохранилище. Предвижда се изграждане на жп и пътна инфраструктура, телекомуникационни и енергийни връзки с Румъния. Комплексът Силистра – Калараш е още на фаза идеен проект, уточни Иванов. По проектите има формирани работни групи под прякото наблюдение на енергийния министър Петър Димитров. Според Валентин Иванов за тези проекти има силен интерес от Европейската инвестиционна банка, тъй като реката е от голямо значение за Европа като трансевропейски коридор №7.
Иван Желязков, заместник-председател на съвета на директорите на НЕК, поясни, че за да се направи съвременна водноелектрическа централа, се изисква много силен, защитим проект и намиране на външен инвеститор, защото към днешна дата двата проекта вече са значително по-скъпи.
Велизар Киряков, председател на Асоциацията на производителите на екологична енергия, предупреди, че реализацията на мегапроектите засяга територии, защитени по "Натура 2000". До този момент не е изработена оценка за въздействието им върху околната среда, допълни Киряков.

Каскада "Горна Арда"
Очаква се до месец да бъде подписано споразумение между НЕК и австрийския консорциум EVN Alpine за изграждане на проекта "Горна Арда", съобщи заместник-министърът.  
Вече e постигната договореност между турския "Джейлан холдинг" и австрийския консорциум.
По проекта е предвидено изграждане на три язовира в каскадата "Горна Арда" - "Мадан", "Ардино" и "Сърница".
Общата инсталирана мощност на каскадата ще бъде 178 мегавата, очаква се годишното производство на електроенергия да достигне 450 гигаватчаса. При строителството ще бъдат осигурени 1500 работни места.