Университетът по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ) постави началото на честванията по повод 85-годишнината си с националния форум „Да строиш с изкуствен интелект: от кампуса до умния град“. Университетът събра представители на държавата, местната власт, европейските институции, бизнеса и академичната общност в общ разговор за приложението на изкуствения интелект в градското планиране, строителството и инфраструктурата, както и за предизвикателствата пред неговото регулиране и отговорно прилагане.

Старт на форума даде председателят на Студентски съвет при УАСГ Димитър Маноилов, който определи навлизането на ИИ като „бързо настъпваща революция на нови виждания и решения“.

Фотограф: Иван Коловос

Във встъпителната си реч ректорът доц. д-р арх. Гичка Кутова-Каменова заяви, че

изкуственият интелект вече променя архитектурата, строителството и геодезията,

а образованието има ключова роля студентите да го използват отговорно, критично и без да губят професионалната си експертиза. Тя подчерта, че ИИ има конкретни практически приложения в сектора и в УАСГ вече има база и експертиза в тази област – учебни дисциплини, свързани с невронни мрежи и изкуствен интелект и научни разработки за моделиране, адаптация към климатични промени и дигитални двойници. УАСГ може и трябва да бъде активен партньор на държавата и общините, като предоставя експертни знания и инженерен капацитет в области като инфраструктурата, водния сектор, транспорта, градското планиране и енергийната ефективност.

Фотограф: Иван Коловос

В речта си при откриването

президентът Илияна Йотова акцентира върху необходимостта от инвестиции в образование и наука

с цел защитаване и осигуряване на професиите, които се изучават в Университета по архитектура, строителство и геодезия. „Изкуственият интелект може  да помага, но няма да ги замени, защото мостът, язовирът и градът се нуждаят от човек, който да поеме отговорност за тях“, подчерта Илияна Йотова. Студентите на УАСГ са поколението, което работи едновременно в два свята – материалния и дигиталния и за тях ще е предизвикателство да ги свържат така, че технологичният напредък да води не просто до по-ефективни решения, а до по-добра среда и по-добър живот за човека“. Преди откриването на форума президентът Илияна Йотова се срещна с ректорското ръководство, а ректорът доц. Кутова-Каменова ѝ подари пластика, изработена от проф. Христо Харалампиев - дългогодишен преподавател и ръководител на катедра в УАСГ.

Фотограф: Иван Коловос

Фотограф: Иван Коловос

В дискусията  в първия панел участваха председателят на Комисията по иновациите и дигиталната трансформация в НС Томислав Дончев, евродепутатът Кристиан Вигенин, Иван Гойчев в качеството си на зам.- кмет на СО в направление "Дигитализация и информационни системи", арх. Павлета Пеловска, зам.-министър на регионалното развитие и благоустройството, доц. д-р Милена Ангелова - изпълнителен зам.-председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България, зам.-председател на Алианс за устойчиво развитие на изкуствения интелект и член на Европейски икономически и социален комитет и Георги Ранделов, директор "Бизнес развитие" в института GATE към СУ „Св. Климент Охридски“.

Държавата трябва да управлява рисковете при развитието на ИИ, да ги регулира и да създава мощности на територията на страната, заяви председателят на Комисията по иновациите и дигиталната трансформация в НС Томислав Дончев. Той даде пример, че ако у нас се появи един инвеститор, готов да създаде център за данни с мощност един гигават, това означава да повишим консумацията на електроенергия с 23%. Държавата е длъжна да управлява последиците при промяната на пазара на труда. По думите му към момента вече е пълно с безработни програмисти и графични дизайнери. Следващата вълна ще са счетоводителите, нискоквалифицираните юристи, нискоквалифицираните инженери. „Какво ще ни донесе изкуственият интелект е въпрос, на който все още не мога да ви отговоря, но при всички случаи не бива да очакваме спокойни времена“, коментира Томислав Дончев.

Евродепутатът Кристиан Вигенин подчерта необходимостта Европа не само да регулира, но и да насърчава развитието и внедряването на нови технологии. Той се спря на Европейския акт за изкуствения интелект, който е сред най-значимите европейски законодателни актове в тази област и поради своята сложност влиза поетапно в действие. Посочи, че ИИ вече намира практически приложения в европейските градове – в управлението на трафика, климатичната адаптация, инфраструктурата, водите и обществения транспорт. Според него обаче трябва ясно да се определят границите на използването на технологиите заради риск за основните права на гражданите.

Иван Гойчев представи приложенията на ИИ и дигиталните двойници в управлението на София. Посочи, че като резултат от работата с дигиталните двойници са установили климатични острови, където температурата е много по-висока от други части на града. „Следваща голяма цел е да се направим транспортен модел на София, за да можем да регулираме автоматично светофарите на база трафика, да правим анализи какъв ще е ефектът от затваряне на определена улица за ремонт“, обясни Гойчев. Той допълни, че са използвали ИИ, за да идентифицират наредби, които забавят администрацията, така че сега има списък с наредби и закони, които Столичен общински съвет трябва да промени.

Зам.-министърът на регионалното развитие и благоустройството арх. Павлета Пеловска постави акцент върху подобряване на управлението посредством използването на натрупаните данни през десетилетията. Внедряването на системи с ИИ позволява да се промени и моделът на реакция при аварии, като се премине от сегашния реактивен подход към прогнозиране и подготовка за предстоящо и евентуално кризисно събитие.

Изпълнителният зам.-председател на АИКБ доц. Милена Ангелова наблегна върху ключовото значение на ИИ за данни прогнозиране, за системите за ранно оповестяване, за метеорологични прогнози, оптимизирането и контрола на управлението, в условията на глобално свързани и функциониращи обществено-икономически системи. Доц. Ангелова изброи ползи от развитието на ИИ, свързани с по-бързото учене, намирането на решения и подобряване на ефективността. Въпреки позитивите, доц. Милена Ангелова обърна внимание и върху рисковете, защото за функционирането на системите с ИИ е нужна материална екосистема, в която ключови за функционирането ѝ са голямото потребление на вода, енергия, редкоземни минерали и суровини с критично значение за земни територии. 

За свободен достъп до данните призова Георги Ранделов, директор „Бизнес развитие“ на института GATE. Той разказа за сценариите, по които GATE работи, като острови на топлина, комфорт на пешеходците, анализ на ветровете и замърсеността, климатичните промени в градовете, енергийна ефективност и т.н.

Във втория панел на форума преподаватели от УАСГ представиха приложения на изкуствения интелект в архитектурата, строителството, геодезията и образованието. Участниците акцентираха върху възможностите на ИИ за ускоряване на анализите, оптимизиране на проектирането, обработка и визуализация на данни и подпомагане на обучението. Представени бяха и конкретни приложения на GeoAI, AI - базираното архитектурно визуализиране и агентното 3D моделиране, както и необходимостта образованието да подготвя специалисти за работа с новите технологии.

Хуманоидният робот RaiON на Фондация за развитие на водния сектор посрещна гостите и президента Илияна Йотова при откриването на форума.  Основателят на Фондацията инж. Благой Козарев представи робота на президента, която му зададе въпроси. С RaiON се запознаха и много студенти, преподаватели и представители на бизнеса. Роботът ще бъде използван от бъдещите инженери – студенти и млади специалисти от УАСГ, които ще могат да работят с него - да програмират, да тестват идеи и да го учат на нови умения.