С тържествено честване в Деня на строителя (Димитровден) в Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ) бяха отбелязани 100 години от откриването на първата част на Рилския водопровод и 135 години от рождението на неговия главен проектант и строител – чл.-кор. инж. Иван Иванов.

В своето приветствие кметът на София Васил Терзиев обяви, че на следващото заседание на Столичния общински съвет на 5 ноември ще внесе предложение за поставяне на паметник на инж. Иван Иванов. „Надявам се на следващото заседание на Общинския съвет да поправим една историческа несправедливост“, заяви Терзиев. „Винаги си мисля за това как този човек в тези трудни времена е управлявал достойно, отговорно и е развивал и модернизирал нашия град, и се надявам все повече от нас, които се занимават с проблемите на града и на държавата, да имат подобно държавническо отношение“, каза още Терзиев.

Зам.-ректорът по информационни технологии и развитие в УАСГ доц. Венци Божков, председател на организационния комитет на честването, съобщи, че е организирана подписка за завършването и поставянето на паметника. Той призова общинските съветници да подкрепят инициативата, като отбеляза, че усилията за реализирането ѝ от 2011 г. досега продължават вече почти два пъти по-дълго, отколкото е отнело изграждането на самия Рилски водопровод.

Ректорът на УАСГ доц. д-р арх. Гичка Кутова-Каменова

Ректорът на УАСГ доц. д-р арх. Гичка Кутова-Каменова определи Рилския водопровод като символ на инженерна далновидност и обществена отговорност. „Големите инженерни решения изискват не само знания и технологии, но и стратегическо мислене, постоянство и грижа за бъдещето на хората и на природата“, подчерта тя, като свърза наследството на инж. Иванов със съвременните предизвикателства пред управлението на водните ресурси.

По повод годишнините бяха представени четири тематични изложби, посветени на историята на Рилския водопровод, личността на неговия създател, личните му вещи и документи и съхраняването на паметта за него.

Научната програма включи доклади на акад. Ячко Иванов от БАН, историка и родственичка на инж. Иванов доц. Снежана Ракова, д-р Надя Живкова от Държавна агенция „Архиви“, д-р Станислав Дарачев и инж. Кирил Пежгорски. Те представиха различни аспекти от живота и делото на инженера, както и историята, проектирането и изграждането на водопровода. Поглед към бъдещето на водоснабдителната инфраструктура и въпросите на устойчивото управление на водните ресурси отправиха д-р Кристиан Кръстев от сдружение „Мисия 100“, инженерите Веселин Димитров и Манол Иванов от „Софийска вода“ и доц. д-р инж. Галина Димова от УАСГ.

Председателят на организационния комитет доц. Венци Божков изказа благодарност на всички съорганизатори и връчи сертификати за направените дарения. Съорганизатори на събитието са Държавна агенция „Архиви“, която съдейства за изложбите и подготовката на честването, както и „Софийска вода“ АД – „стопанин“ на водопровода и спонсор.

Сред останалите организатори и дарители са: Хидротехнически факултет при УАСГ, сдружение „Мисия 100“, Регионален исторически музей – София, Българска академия на науките (БАН), Българска асоциация по водите (БАВ), Камара на строителите в България (КСБ), Национален клуб на строителите ветерани (НКСВ) към КСБ, Камара на инженерите в инвестиционното проектиране (КИИП), „ХидроГеоКомплект“ ЕООД, „Съюз на ВиК операторите в Република България“, Национална асоциация на строителните предприемачи (НАСП), „ЕнЕкс“ ООД. Медийни партньори са БТА, БНР, БНТ и вестник „Строител“.

Историческа справка

На 24 октомври 1926 г. е открита първата отсечка на Рилския водопровод – от село Бистрица до София. Това е едно от най-мащабните инженерни начинания в историята на столицата. Проектът, който осигурява вода за разрастващия се град от планината Рила, се превръща в символ на неговата модернизация. Водеща роля в проектирането и строителството на трасето има инж. Иван Иванов, който по-късно остава в историята и като един от най-значимите кметове на София. Строителството продължава през следващите години в трудните планински условия на Рила. Цялото трасе е с приблизителна дължина 82 километра и включва канали, тунели и тръбопроводи. За времето си съоръжението е изключително техническо постижение. Сто години след откриването на първата му отсечка Рилският водопровод остава едно от най-ярките свидетелства за далновидното планиране и инженерния напредък, които преобразяват София през първата половина на XX век.