Община Пловдив води усилени преговори с Министерството на културата и очаква през февруари-март догодина да получи безвъзмездно право на управление на Малката базилика, чиято тригодишна реставрация и социализация успешно приключи през септември.
Така напролет този безценен паметник от национално значение ще бъде отворен за широката публика и ще стане част от туристическите маршрути на Пловдив. "Обратно към живот" останките от раннохристиянската базилика, открити при разкопки през 1988 г., бяха върнати благодарение на финансовата подкрепа на фондация "Америка за България".
"Нашата мисия е да подпомагаме българското културно наследство и с този пилотен проект искаме да създадем работещ модел за социализация на археологически обект в съвременна градска среда", заяви програмният директор "Гражданско общество" във фондацията Ленко Ленков, който беше домакин на своеобразната архитектурна разходка в Малката базилика, организирана в рамките на проведения в Пловдив фестивал Sofia Architecture Week 2013.

Проектът включва реставрация на повече от 110 кв.м уникални многоцветни мозайки от края на 5 в. сл.Хр. и на единствения открит у нас баптистерий с кръстовиден мраморен басейн за приемане на кръщение. Запазени са и основи на стени и колонади. Околното пространство е превърнато в малък градски парк с паркоустрйство, което интегрира открити при археологическите разкопки части от източната крепостна стена с кула на античния Филипопол, част от антична улица, двор на къща, кладенец.

С цел максимална защита на мозайките от атмосферните условия цялата археологическа структура на базиликата е експонирана в базикален тип сграда от лека метална конструкция, снабдена със съвременни системи за климатизация и осветление.
"Стъпвайки на разработения от арх. Румяна Пройкова и екип на "Плиска Консултинг" идеен проект за реставрация и социализация на паметника, разработихме планово задание за поливалентна технологична сграда, която заедно с пространството около нея  да предоставя възможности и за привличане на повече туристи, и за организиране на археологически и художествени изложби, лекции, презентации, камерни концерти", посочи арх. Николай Трайков, мениджър "Проектиране и строителство" във фондация "Америка за България".
След проведен конкурс, в който са поканени 5-6 водещи архитектурни бюра, проектът за защитната сграда на базиликата е възложен на арх. Красимир Тодоров от "Zoom архитектурно студио" ООД, а конструктивната част е дело на инж. Костадин Палазов. Главен изпълнител на обекта е "Реставрация" ЕАД.

Арх. Красимир Тодоров, "Zoom архитектурно студио" – проектант на защитната сграда:
Вентилируеми фасади са широко използвани по света за обшивки на музейни и обществени сгради

Арх. Тодоров, какви бяха предизвикателствата при социализацията и интеграцията на Малката Базилика в градската среда?
- Фокусът на проекта е реставрацията и социализацията на културното наследство, както и интеграцията му в градската среда. Неговата комуникация и популяризиране също е важен елемент от концепцията. Работихме с инвеститори, които имат ясна идея за това какво искат да постигнат. Намерението бе този паметник от национално значение не просто да бъде възстановен и съхранен, но и да достигне до най-широк кръг посетители. Затова внимателно избрахме допълващи функции за археологическото пространство на открито и закрито: възможности за организиране на археологически и художествени изложби, лекции, презентации, камерни концерти, или просто почивка в новия квартален парк. Оформени са  подходящи за целта достъп и комуникационни връзки.
Експозицията е разработена с цел да бъде максимално ясна, прегледна и информативна, като представя възможно най-нагледно, достъпно, и увлекателно историята и значението на паметника.
За да отговаря на съвременните нормативни и технологични изисквания сградата трябва да съдържа редица сложни системи и технически решения. Но за обикновения посетител всичко това трябва да остане скрито, за да се изведе на преден план самия археологически обект. За тази цел бе необходима детайлна разработка и координация на всеки един елемент в сградата и благоустройството на околното пространство, за да се постигнат стилизирани и обобщени обеми с изчистен детайл.
 
Избраният технологичен дизайн на сградата означава ли прилагане на съвременните тенденции за преминаване към активни функции на фасадата?  
- Базиликалната форма е съобразено с историческия контекст обемно-пространственото решение, показва отношение и уважение към това уникално културно наследство. Фасадата е от вентилируем тип.  Използвана е обшивка по система с HPL плоскости с висока издръжливост, някои от които с индивидуален декор. Това е ‘‘активна фасада‘‘, която значително увеличава изолационната ефективност, удължава живота на  сградата, избягва се прегряване, ефективно се отвежда влагата, въздушния слой премахва условията за конденз. Иновативното в случая е, че този вид вентилируема фасадна система е използвана едновременно за стени и за покриви. Това наложи допълнителна детайлна разработка на начините на монтаж. Този подход придава цялостност и завършеност на сградата. Подобни вентилируеми фасади са широко използвани в Европа и по света за обшивки на музейни и обществени сгради. За съжаление, все още не се използват толкова често в България.
 
Какви иновационни похвати сте използвали за постигане на по-добър вътрешен комфорт и експозиционна функционалност на залното пространство?
- За да създадем мултифункционално пространство на ограничена площ, в археологически контекст, приложихме иновативни технически решения. Стъклен под с максимални по размер и прозрачност панели покрива част от мозайките, като предоставя възможност за най-близък контакт на посетителя с археологията.
Издигната е платформа на второ ниво, за цялостно възприемане на интериорното пространство, археологията и мозайките. Предвидени са съвременни средства за презентиране и комуникация: тематични информационни табла, плазмени екрани и проектор за мултимедийни презентации.
Осветлението е внимателно разработено, като е групирано в няколко функционални групи: индиректно за постигане на комфортно фоново осветление, без да има видим светлоизточник; функционално осветление в зоните на циркулация и обслужване, насочено за отделните експонати, и мултифункционалната зона. Изпълнено е външно парково, художествено и фасадно осветление с акцент върху Базиликата и археологическите находки. Използвани са лампи с ниска консумация на електроенергия, дълъг живот и осветителни тела, които осветяват само в необходимата посока, без да създават предпоставки за заслепяване. Сградните инсталации позволяват автоматичен режим на работа и програмиране на отопление, вентилация, климатизация, външно и вътрешно осветление. Сградата е енергоефективна, с ниски експлоатационни разходи и високо качество на вложените материали, и системи.