Териториалното сътрудничество с приоритет в Дунавската стратегия
Да се разработват проекти, базирани на трансграничното, транснационалното и интеррегионалното сътрудничество, към това се призовават потенциалните партньори и бенефициенти в заключителния документ, приет по време на срещата на министрите на регионалното развитие в рамките на втория годишен форум за Стратегията на ЕС за Дунавския регион с участието на еврокомисаря по регионалната политика Йоханес Хаан. Домакин на събитието на 28 и 29 октомври беше Букурещ, Румъния.
В заключителния документ се подчертава необходимостта от тясно сътрудничество между националните структури, отговорни за Дунавската стратегия и Управляващите органи на оперативните програми, както и включването на целите на Дунавската стратегия в подготвяните от страните членки Споразумения за партньорство с ЕК.
Българския опит при подготовката на споразумението за партньорство сподели министърът на регионалното развитие Десислава Терзиева. В България при извеждането на стратегическите приоритети за следващия програмен период се отчита и значението на Стратегията на ЕС за Дунавския регион, подчерта Терзиева. При разработването на оперативните програми специално внимание се обръща на приноса към целите на Дунавската стратегия и ключовите проекти. България прилага интегриран подход за регионално развитие, изтъкна министър Терзиева.
Проектът "Подобряване на условията за корабоплаване в общия българско-румънски участък на р. Дунав" е приоритетен за страната ни, заяви Терзиева. Реализирането му ще съдейства за развитието на инфраструктурата по протежение на транспортния коридор, за редуциране на риска при корабоплаване и ще допринесе за повишаване на конкурентоспособността на икономиките на България и Румъния. Съвместният проект между двете държави е предвиден за финансиране от Инструмента за свързаност на Европа (CEF).
Програмите за териториално сътрудничество – трансгранични, транснационални и междурегионални, ще имат допълващ ефект спрямо националните програми. Те обаче ще имат съществен принос за изпълнение на целите на Дунавската стратегия, заключи Терзиева.
Вторият годишен форум за Стратегията на ЕС за Дунавския регион се проведе в Международния конферентен център в Двореца на парламента в Букурещ. Той бе открит с приветствия на министър-председателя на Румъния Виктор Понта, на председателя на Камарата на депутатите в парламента Валериу Згоня, на Йоханес Хаан – член на ЕК, отговарящ за регионалната политика, както и от министрите на външните работи на Румъния Титус Корлъцян и на Австрия Михаел Шпинделегер. Програмата включи дискусии по възможностите на Дунавската стратегия за стимулиране на растежа, създаването на работни места и грижата за опазването на екологията.
Във форума на изключително високо равнище взеха участие кметове на крайдунавски градове, областни управители, министри, представители на европейски институции, финансисти и много експерти от страните по поречието на река Дунав.
| Областният на Русе и кметът на Букурещ са новите зам.-председатели на Съвета на Дунавските градове и региони Областният управител на област Русе Венцислав Калчев и кметът на Букурещ Николае Барбу ще са новите заместник-председатели на Съвета на Дунавските градове и региони. Те бяха представени по време на 7-та Конференция на Дунавските градове и региони, която се проведе на 27-28 октомври в Букурещ, номинирани са като представители на регионите и градовете. Предложението към губернатора на Русе е било отправено лично от генералния секретар на Съвета на Дунавските градове и региони Ерик Барта по време на срещата им в Букурещ в началото на октомври. С добрите практики в трансграничното сътрудничество между Русе и Гюргево, в резултат, на които са реализирани 37 проекта на стойност почти 61 милиона евро, запозна участниците в 7-та Конференция областният управител на Русе. Като примери той посочи създадената българо-румънска земеделска работна група и предстоящото създаване на такава в сферата на социалните дейности. Калчев подчерта, че в резултат на добрата съвместна работа между двете страни са обсъдени идеите за изграждането на втори мост над р. Дунав при Русе – Гюргево и възможностите за реализация на проекта за изграждане на четирилентов скоростен път Русе – Велико Търново. Тези инфраструктурни проекти взаимно се допълват и тяхната реализация ще има ефект върху икономиката на целия трансграничен еврорегион Русе – Гюргево. |