Децентрализацията е темата на деня.
Но като се каже децентрализация, всеки си представя различни неща. Държавата си представя как ще предаде определени функции на общините, но без финансова обезпеченост. Общините очакват финансови трансфери, които да харчат, както си решат, но без да приемат нови функции. И двете схващания са безкрайно погрешни.
Стартирахме Съвет за децентрализация, който ще подготви пътна карта. Ще я обявим до края на декември. В нея ще има списък на конкретни стъпки, които трябва да се предприемат, за да бъде променено законодателството, за да може да се осъществи това делегиране на местните власти на държавни дейности от 2015 г. Говоря за доста по-голям обем дейности от сегашния. Иначе за следващата година смятам, че ще разберем какви са плановете, като видим рамката на бюджета за 2014 г. Трябва да катализираме този процес на децентрализация.
Всички модерни държави имат стабилно местно самоуправление – страните от Скандинавския полуостров, Германия, Франция, Швейцария, Англия има камара на общините, т.е. общините са национално представени в законодателния орган от 500 години.
В България 63% от бюджета на една община са държавни трансфери. това означава, че на всеки 100 лв, които получаваме, 63 лв. идват от държавата. По този показател сме на последно място в Европа. В Норвегия този процент е 17%, в Швейцария – 6%. При сегашното положение, ако по някакъв начин държавата реши да спре финансирането на общините, те ще загинат.
Децентрализацията е полезна за държавата. Време е за по-смели административни реформи.

Светослав Глосов, председател на Камара на строителите в България:
Общините са най-големият възложител на строителните фирми. Като изключим големите инфраструктурни проекти, почти всички останали проекти минават през общините. Това, което прави впечатление обаче, е следното. Поради липса на достатъчно капацитет общините предлагат недобри или некачествено изпълнени проекти, на част от процедурите по впоследствие се налагат финансови корекции – около 25 %. Затова и задължениета на общините към строителните фирми са толкова големи: 120-140 млн. лева. Има ли начин, по който те да се издължат на бизнеса. Това са средства, насочени основно към малките и средните предприятия, а знаем както е състоянието им сега. 100 хил. лева за малките фирми могат да се окажат фатални.

Тодор Попов, председател на Националното сдружение на общините в Република България:
В разговора ни с премиера Пламен Орешарски поставих въпроса за изчистване на задълженията на общините към строителния бизнес.
Нито един човек не е щастлив да има задължения. Нито един кмет не иска да реализира проект, който да има дефект, защото това рязко рефлектира върху него. И общините не искат да имат дългове. За последните 4-5 години нивото на финансиране на общините падна с около 1 млрд. лв. Държавните трансфире са намалели с 500-600 млн. лв., а собствените си пари загубихме заради икономическата конюнктура – цените на имотите се промениха, имаме проблеми със събираемостта на такси и данъци. Има и случаи на лошо планиране, но те са много малко. Въпреки малкото приходи изчистваме тези задължения, като само за 2012 г. те намаляха с около 25 млн. лв. От бюджета зависи какъв ще е резултатът за 2013 г. Често се остава с впечатление, че общините не се справят с проектите. Но след като ги подготвим, те минава през редица съгласувателни процедури - с Агенцията за обществени поръчки, с със съответния управляващ орган. И са одобрени от тях. Но щом пристигне европейският одит, се оказва, че сме нарушили правила и получаваме санкция от 25%, или 15%, или 10%. Защо тогава сме минали предишните съгласувания? Не може община с бюджет 2-3 млн. лева да понесе подобна глоба. И това не е проблем на общините. Рано или късно той ще се стовари на държавата. Затова и търсим нейната помощ. В разговора ни с премиера Пламен Орешарски поставих въпроса за изчистване на задълженията на общините към строителния бизнес, така, както бяха изчистени задълженията на държавата към бизнеса.