Устойчивото развитие на градовете и регионите не може да се случи без инвестиции в нови технологии и внедряване на интелигентни решения във всички сфери.
На проведения неотдавна в Брюксел форум под егидата на комисаря за регионална политика Йоханес Хаан беше подчертана ролята на европейските столици като стимулираща среда за иновации и интелигентен растеж и основен партньор по стратегията "Европа 2020". Затова няма как София да не заема водещо място сред българските общини в регионалното развитие на страната и усвояването на финансов ресурс от ЕС. Това заяви столичният кмет Йорданка Фандъкова при откриването Urban Innovation Forum - "Градът и сградите", организиран от "Градът Медиа Груп" с подкрепата на Националното сдружение на общините в България на 23 април в София "Ивент център".
На форума си дадоха среща иноватори от индустриите, свързани с управление на градското планиране, с градските лидери, които работят за превръщането на своите градове в "умни".

В момента се обсъжда бюджетната рамка на оперативните програми за следващия програмен период и е изключително важно да защитим това разбиране и да срещнем подкрепа от Националното сдружение на общините, защото в столицата работят и живеят над 1,3 млн. души, подчерта г-жа Фандъкова и посочи, че като кмет на най-големия град за нея е най-важно при решаването на всяка една задача да се поставя тезата за устойчивото развитие и да се подхожда комплексно.
В създаването на устойчиви интелигентни решения бизнесът е партньор както с инвестиционната си, така и със социално отговорната си програма, тъй като няма как градът да се развива, ако не обръщаме внимание на хората в него. Само преди година в София бяха открити редица обекти, които показаха, че реализацията на който и да било инфраструктурен проект – дали изграждането на метрото или на ВиК мрежа, предполага цялостни решения за градската среда на дадена зона. Важно за развитието на столицата е и нейното финансово състояние, заяви г-жа Фандъкова и се похвали, че през 2012 г. е бил повишен кредитният рейтинг на града.
За следващия програмен период София е подготвила над 110 идейни проекта на стойност над 4,5 млрд. лв., голяма част от които са по новата ОП "Региони в растеж". Включването на целия потенциал на града - взаимодействието с бизнеса и науката, е от изключителна важност за постигане на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, каза в заключение столичният кмет.
 
Освен за София трябва да помислим и за останалите големи български градове, категоричен е Тодор Попов, председател на НСОРБ и кмет на Пазарджик. Когато говорим за региони в растеж, каквото е името на новата ОПРР, би следвало всички тези градски центрове, които са се наложили през годините, да станат един от водещите фактори за повишаване на стандарта и качеството на живот в България чрез икономически растеж, намаляване на безработицата, подобряване на инфраструктурата и физическата среда.
Това е една постижима цел, ако централната и местната власт обединим усилията си вземаме консенсусни решения, посочи Тодор Попов. Той още веднъж подчерта, че през новия програмен период българските общини трябва умно да оползотворят силните си страни и да се опитат да мултиплицират добрите практики, което ще доведе до по-доброто им управление и устойчиво развитие. Предстои да бъде намерен един труден баланс на разпределението на средствата по ОП "Региони в растеж 2014 - 2020" между 67-те градове бенефициенти, тъй като все още проблемите и предизвикателствата пред големите, средните и малките общини в България са коренно различни и не бива да допускаме моноцентричен модел на развитие на страната, каза председателят на НСОРБ.  

В контекста на следващия програмен период ОП "Региони в растеж" ще насочи 63% от общия си ресурс към устойчиво и интегрирано градско развитие, съобщи Деница Николова, ръководител на УО на ОПРР. Приоритетът включва широк набор от инвестиции, концентрирани в рамките на зоните на въздействие на интегрираните планове за градско възстановяване и развитие за 39 града от 1-во до 3-то ниво и на цялата градска територията за останалите 28 града от 4-то ниво.

В рамките на ИПГВР ще се финансира общинска културна, образователна и социална инфраструктура и подобряване на градската среда, изведени като списък от проекти от съответната община и които ще бъдат одобрявани като част от ИПГВР. Енергийната ефективност в жилищни сгради ще се финансира на цялата територия на градовете, а в публични административни сгради - в рамките на зоните за въздействие с публични функции. Инвестициите в интегрирания градски транспорт ще включват дейности на цялата градска територия с оглед постигането интегриран продукт и изпълнение на цялостни решения за градската мобилност.

Реализирането на проекти от типа JESSICA ще бъдат приложими по отношение на градското развитие. Инвестиции ще бъдат реализирани в рамките на зони с потенциал за икономическо развитие в градовете (индустриални и бизнес центрове), изграждане на офис площи и търговски центрове, по отношение на спортната инфраструктура и енергийната ефективност в многофамилни жилищни сгради.
 
Различните измерения на градския живот
– икономически, екологични, социални и културни, са взаимно преплетени и устойчиво развитие може да се постигне само чрез интегриран подход и постигане на равновесие между тях, сподели опита си арх. Георги Коларов, председател на Българския съвет по устойчиво развитие. Сградите и тяхното управление влияят пряко на околната среда и микроклимата, следователно правилното планиране с концепции за експлоатация и използване на природосъобразни материали са ключови за постигане на по-устойчива градска среда. Арх. Коларов посочи, че при планиране на устойчиви градски структури трябва да се съблюдават няколко важни принципа – изграждане на интердисциплинарен екип от специалисти от различни сфери, включително експерт по устойчиво строителство; развитие на града от вътре навън; оптимално използване на съществуващите сгради и инфраструктура; повишаване на плътността на застрояване; създаване на достатъчно на брой и качествени открити зелени обществени пространства в пешеходна близост; изграждане на многофункционални зони; използване на възобновяеми ресурси. Необходимо е да се прави периодична оценка на устойчивостта на сградите и урбанизирани райони чрез прилагане на доказани сертификационни системи, базирани на качествени и количествени индикатори.
 
Пловдив сред "умните" градове в България
Новата управленска политика в община Пловдив поставя акцент върху стратегическото планиране. За постигането на изискващото се устойчиво градско развитие е необходимо планиране, което надхвърля определен управленски мандат в комбинация с реално участие на експертния потенциал в града.  Това заяви председателят на общински съвет Пловдив арх. Илко Николов. В подкрепа на тезата си арх. Николов запозна участниците с основните моменти от разработвания интегриран план за възстановяване и развитие на община Пловдив. Смея да кажа, че сме подходили новаторски с изключително прецизирани като обозрима и възможна за финансиране малка територия на трите зони, но същевременно включваща всички възможни социални, икономически, транспортни, историко-археологически, технологично-иновационни, енергийни, инфраструктурни фактори – т.е. на практика целия набор от обществени функции на една високоурбанизирана територия с претенции за интелигентно устойчиво развитие, обобщи арх. Николов. Председателят на общинския съвет отбеляза и активното присъствие на община Пловдив в планирането на областната стратегия за развитие. Маркирали сме няколко конкретни приоритета, свързани с реализиране на значими мероприятия, касаещи община Пловдив и съседните общини -  нов вид селищен и междуселищен транспорт тип S-BAHN, проектът "Водоснабдяване на Пловдив от каскада "Въча", потенциалът за развитие на летище Пловдив.
 
Инвестициите в иновации и технологии
имат ключово значение за развитието на интелигентни градове, заяви на форума Паул Форстрайтер, член на борда на директорите на SWARCO. "Като водеща компания в производството на системи за сигнализация на трафика, смятаме, че при все по-засилващата се урбанизация на градовете, мобилността ще е една от потребностите на бъдещето. Внедряването на интелигентните транспортни системи водят до 30% намаляване на произшествията, 15% намаляване на задръстванията и 20% снижаване на енергийните разходи. За да са ефективни тези технологии, е важно да бъдат заложени в градското планиране.
Много големи градове работят заедно с IBM за изграждането на интелигентни системи, предназначени да осигурят редуциране на трафика и замърсяването на въздуха, прогнозиране на задръстванията, сподели Грегор Лончар, лидер за Централна и Източна Европа на IBM SWG. Разработената концепция Smarter City позволява създаване на интегриран оперативен център, който анализира големи обеми данни от ключови градски системи, и подава на градските власти информация в реално време за предотвратяване на проблеми, свързани с градската инфраструктура, повишаване на обществената безопасност и т.н.
Географските информационни технологии също позволяват интегриране на най-различни данни, свързани с града, и тяхното съвместно обработване и анализиране за нуждите на утройственото проектиране, 3D анализ и моделиране на градската среда, подчерта Миглена Кузманова, мениджър "бизнес развитие" на "ЕСРИ България" и председател на БАГИС. С облачните и уебвъзможности на ЕSRI ГИС технологията можем да публикуваме нашия 3D град онлайн, така че да е достъпен за гражданите и за определени наши партньори, подчерта Миглена Кузманова. Преди няколко години ЕSRI закупи от швейцарска компания продукта CityEngine за интелигентни 3D градове. Голяма част от разработваните ИПГВР се базират на ГИС, която не бива да се превърне в една статична карта, а да се развива като една динамична електронна платформа от общините.