Национално отговорен и работещ механизъм за инвестиции в енергийна ефективност до 2020 г. трябва да бъде предложен до средата на март.
Това заяви президентът Росен Плевнелиев на среща с кметовете на големите градове, на която обсъдиха основните приоритети и предизвикателства пред тях, свързани с подготовката и изпълнението на интегрираните планове за градско възстановяване и развитие и с усвояването на средствата от ЕС след 2014 г.

Реализацията на мащабна програма за енергийна ефективност е основен приоритет за кметовете на големите градове, като се обмисля въвеждането на различни механизми да насърчи гражданите да участват в проекти за саниране на панелни жилища.
В момента в България има около 770 хил. панелни жилища в 19 хил. сгради, а около 90 на сто от тях са именно в големите градове.
За санирането им са необходими поне 3.5 млрд. лева до 2020 г., като се обсъждат различни източници на финансиране през новия програмен период. Това биха могли да бъдат оперативните програми, Националният доверителен екофонд, фонд "Козлодуй", приходи от продажба на емисии парникови газове или други.

Реализираната икономия от саниране на сградите варира между 30 и 50 процента от разходите на домакинствата за топло- и електроенергия. Това означава, че до 2020 г. ефектът в полза на гражданите от реализацията на националната програма за енергийна ефективност би могъл да надвиши два пъти инвестициите в цялата програма. "След 2020 г. трябва да строим единствено пасивни сгради", подчерта държавният глава.

Сред предизвикателствата, свързани с финансовата рамка след 2014 г., кметовете на големите градове очертаха необходимостта от ясно разписване на механизма за координация между управляващите органи на различните оперативни програми и бенефициентите. Проблем за общините остават ограничените възможности за съфинансиране на големи инфраструктурни проекти, каквито са проектите за пречиствателни станции, пътища и други.   

Президентът Плевнелиев ще поддържа диалога с местните власти по основните национални приоритети с особено значение за развитието на регионите. Сред тях са ефективното използване на механизмите на публично-частното партньорство във взаимодействие с държавните институции, реформата във водния сектор и създаването на предпоставки за икономическо развитие на регионите. Особен акцент държавният глава постави върху необходимостта от мерки на местно равнище за стимулиране на малките и средните предприятия, които осигуряват около 90 на сто от заетостта в страната.

Националният пакт за управление на средствата от Европейския съюз, промените в Закона за туризма и нов закон за средното професионално образование също са сред темите, по които държавният глава ще търси консенсус. Той подчерта, че 2013 г. е ключова година за ускоряване на изпълнението на проектите в програмната рамка 2007 - 2013 г. и същевременно е решаваща за доброто планиране след 2014 г.