Със своето стратегическо местоположение на международен възел на трансконтинентални, национални и регионални връзки изток-запад и север–юг Пловдив се утвърди като втория по значимост икономически и индустриален център на страната след столицата.
Община Пловдив има определящо значение за икономическото развитие на цялата Пловдивска област, включваща в състава си 18 общини. По данни на НСИ тя осигурява близо 80% от БВП на областта, въпреки че в нея са концентрирани 53% от населението на областта, а територията й е едва 0.89%.
Към настоящия момент обаче икономиката на града не се характеризира с ясно изразен икономически профил. Липсват икономически клъстъри, почти изцяло отсъства изявена туристическа индустрия въпреки наличието на уникални културно-исторически ценности.

Независимо от това съществуват
два фактора, очертаващи насоките за определяне на зона с потенциал за икономическо развитие: 
- Осъзнат стремеж на местната власт за интегриране на наличните възможности в преработвателната индустрия с наличния уникален научен потенциал в аграрния сектор и хранителната индустрия в КЛЪСТЪР, включващ ревитализацията на биотехнологиите, който може да доведе до появата на нов тип смесени производствени зони.
- Независимо че картата на инвестициите в последните години показва, че те са дребномащабни и разнородни и са съсредоточени предимно в териториите извън регулация, без да са обвързани в обща инфраструктура, съществува тенденция на сближаване с индустриални зони от съседни общини. Характерното доминиране на зони с многофункционално предназначение спрямо тези с чисто производствени функции създава условия за устойчивост и потенциален растеж и е във фокуса на изследването на териториите с потенциал за развитие.

Липсата на силно изразен икономически профил, особено в периода на икономически спад, комбиниран с прекомерна и едностранчива урбанизация предимно в жилищния сектор, създават кумулативен негативен ефект за градската структура на Пловдив. Има недостиг на ресурси за изграждане на комплексна среда, а съществуващата такава няма осигурени резерви за комплексно развитие – липсват детски градини, атракции, места за отдих, паркове, а при инцидентното масово застрояване са игнорирани почти напълно проблемите за опазване на околната среда. Тези факти увеличават различията в стандарта на средата, което от своя страна засилва маргинализацията на големи групи от населението. Изучаването на тези процеси спомогна за  ясното очертаване на териториите, подходящи за зони за въздействие с преобладаващ социален характер. Същевременно в някои територии се натрупва потенциал в резултат на провежданата активна политика по опазване на културните ценности, което е фактор за развитие на туристическия сектор. Съчетано с транспортно-комуникационната стратегия, новата организация на движението и паркирането, намеренията за ПЧП, стремежът за интегриране на разнородните видове транспорт и подобряването на инфраструктурата е предпоставка за очертаване на територии, подходящи за публични функции с висока обществена значимост. Аналитичните оценки показват, че усвояването на тези зони ще повиши качеството на средата в съседните територии, намалявайки различията в стандарта на живот. По подобен начин анализът ни насочи и към територии, подходящи за зони с потенциал за икономическо развитие.
 
Конверсия на военни терени с отпаднала необходимост
Оформеният като вторичен градски център квартал "Гладно поле" е застроен периферно по булевардите "Санкт Петербург" и "Освобождение" с обществено-обслужващи сгради – магазини на веригите "Метро", "Технополис", "Била" и "Лидъл", мол "Галерия". На територията му се намират сгради на научни институти и филиали на БАН, а в непосредствена близост са: Изчислителният център, научно-развойни институти, както и Аграрният университет.
Според ОУП в кв. "Гладно поле" една значителна площ от 53 ха се заема от т.нар. Специален терен на Министерството на отбраната, който вече е с отпаднала необходимост. Свободната територия е в близост до централната градска част и с отлични комуникационни връзки, което я прави изключително перспективна за изграждане на научни, високотехнологични модули, в преориентацията на промишлеността от производство на стоки в избор на технология за производство на стоки, т.е. постигане на друго ниво на икономическа активност. Зоната е разположена в териториално отношение почти централно спрямо типичните промишлени зони на Пловдив: Северната индустриална зона, Южната индустриална зона и най-близката Източна индустриална зона. В най-близкото обкръжение на тази територия са научни поделения на БАН, Аграрния университет и другите висши учебни заведения на Пловдив, центрове за услуги, НСИ. Това средищно местоположение я определя като бъдещ команден център и новото лице, в които територията може да се превърне спрямо бизнес промишлеността на Пловдив и региона. Зоната е естествено продължение на Северната индустриална зона спрямо нейната тясна специализация в хранителната преработвателна промишленост и се свързва с нея чрез линейни обекти – скоростни градски магистрали. Зоната е в непосредствена близост с входно-изходната артерия на Пловдив – "Цариградско шосе", а оттам - към АМ "Тракия" и по бъдещия югоизточен обходен път към Родопите.
В контактната територия на избраната зона за въздействие попадат 3 училища, общинската администрация на район "Източен", новопридобитата от община Пловдив сграда на кръстовището на бул. "6-ти септември", бул. "Освобождение" и бул. "Мария Луиза" (бел.ред.  - на Ванко1), в която ще бъдат настанени общински служби от общоградско значение като "Градска мобилност" и др.
 
Високотехнологичен парк за хранителната индустрия
Стратегията "Европа 2020" очертава рамката за изграждане на интелигентна, устойчива и приобщаваща икономика с високи равнища на заетост, производителност и социално сближаване. Водещите инициативи за осъществяване на приоритетите и целите на тази стратегия визират: подобряване на условията и достъпа до финансиране за научноизследователска дейност и иновации, превръщане на иновативните идеи в нови продукти и услуги; подобряване на образователните системи и навлизането на млади хора на пазара на труда; ускоряване развитието на високоскоростен интернет и създаване на единен цифров пазар за домакинствата и фирмите; увеличаване приложението на възобновяеми енергийни източници, модернизиране на транспортния сектор и стимулиране на енергийната ефективност; подобряване на бизнес средата, по-специално за МСП, и подкрепа за развитието на силна и устойчива индустриална конкурентоспособност; модернизиране на пазарите на труда, развиване на учене през целия живот за повишаване участието в трудовия живот и постигне по-добро съгласуване между предлагането и търсенето на труд, в това число чрез трудова мобилност.
Увеличаването на заетостта и инвестициите в научноизследователската и приложна дейност, постигането на икономическия напредък, който не е обвързан само с потреблението на ресурси, а стимулира икономика на знанието, творчеството, отличното качество и иновацията, ще спомогне за укрепване на  вътрешно-секторното развитие и разнообразяване на местните производствени структури, като едновременно с това ще организира по подходящ начин пазара на труда чрез целенасочени действия за образование и текущо обучение на работниците.
Това са мотивите за конверсия на военните терени в кв. "Гладно поле" и превръщането им в зона за икономическо развитие. Тези мотиви са подкрепени от наличие на групирани дейности в хранителната индустрия с потенциал за създаване на хранителен икономически клъстър заедно с двата уникални образователни ресурса – Аграрния университет и Университета за хранителни технологии, както и на Института по овощарство, Института по консервна промишленост, филиал на ТУ - София, и др. В региона има развито изключително разнообразно селско стопанство: зеленчукопроизводство, винопроизводство, овощарство, производство на млека и млечни продукт, на меса и месни продукти. Съществува възможност за развитие на високотехнологични производства на основа на квалифициран персонал от средни и висши училища по направление храни и зелена енергия.
Идеята е на мястото на нефункциониращите военно-производствени бази в кв. "Гладно поле" да се обособи високотехнологичен индустриален парк за хранителната индустрия с използване на научния потенциал, с който разполага градът, и публично-частното партньорство между общината, държавата и бизнеса. Инвестиционният потенциал на тази зона е за близо 600 000 кв.м застроена площ, в която ще се вложат минимум 120 млн. евро, сочат предварителните разчети.
 
Необходимите действия, заложени в плана
Създаването на хранителен икономически клъстър има огромно бъдеще с оглед на все по-нарастващите проблеми на изхранването в световен мащаб, увеличаване на цените на хранителните продукти и нарастващото търсене на екологични храни. Политиката трябва да бъде: развитие на отрасъла и свързания с него трудов ресурс, оформяне на клъстър от фирми, научни звена и промишлени предприятия в сектора.
Стратегията за постигане на това са в: създаване и обслужване на отрасъла с база данни от информационния поток на общината; подпомагане изграждането на хоризонталната взаимообвързаност на съставните елементи в изграждането на клъстъра, но най-вече в участието на община Пловдив с единствения материален ресурс, с който разполага - атрактивни терени за изграждане и привличане на научен, бизнес, управленски капацитет за обекти в сферата на интерес. Това може да се случи не с продажба на общински имоти и терени, а със създаване на публични дружества, в които общината има участие, апортна вноска – терен за развитие на определената в политиката й цел.