Какво е мястото на качествената архитектура в Новата София и градската среда, как самата тя определя средата и развитието на българската столица?
За да отговорим на тези въпроси през годината "ГРАДЪТ Медиа груп" организира кръгли маси и дискусии като част от поредицата архитектурни дебати, започнали на страниците на вестника миналата есен и продължили на конференцията BalREc.
Според изявените архитекти отговорната към средата архитектура е контекстуална - елемент в градския ансамбъл, който по преценката на архитекта се вписва или се противопоставя на градската тъкан в зависимост от целите на проекта, и не се мери по квадратните метри на построеното, а по стойността и качествата му.
Разбира се, архитектурата винаги е естетична – привлекателна за хората по различни от финансовите причини, но все пак напълно възможна и изпълнима – финансово, пазарно приемлива архитектура, която осигурява приятелска среда за обитателите си.
Като цяло новата архитектура е цялостна и отговаряща на средата, а не сбор от различни влияния, и сградите трябва да бъдат такива, че нито предприемачите, нито архитектите да се срамуват от тях, дори да са скъпи или да не носят главозамайващи печалби.
Според професионалистите през следващите 10 години най-голямото предизвикателство за архитектите ще бъдат публичните пространства и градоустройството. Факт е, че огромните възможности създадоха лош масов продукт, но по време на бума на строителството българските архитекти можеха да изявят своите способности. Натрупаха се много добри примери, както и не чак толкова добри, но пък изводът е, че икономическата криза е шанс за създаване на добри образци и създаване на качествена среда.
Все пак се обърнахме към водещи архитекти, създали водещи архитектурни обекти в столицата.
За илюстрация на казаното направихме изложба, която да покаже част от постиженията в София.

Арх. Танко Серафимов, управител на "Ателие Серафимов – архитекти"
Голямото предизвикателство е да не правим архитектура на всяка цена
Сградата не съществува сама за себе си. Дори в едно поле, в което няма архитектурна среда, тя се създава от построеното. Така че архитектурата влияе върху средата и обратно.
Дали една сграда ще взриви средата зависи както от самата нея, така и от средата.
Една сграда има три основни периода в своя живот: проектиране, строителство и експлоатацията. Когато някой от тях не е на добро ниво, страда сградата, страда и средата. Иначе всеки се стреми да създаде сграда с индивидуален образ, с белезите на голямата архитектура.
Уникалността винаги си заслужава парите, защото стойността на една сграда се оценява в годините. И Айфеловата кула, и операта в Сидни отначало не са били разбрани, но стават емблеми. И все пак от отделен уникат не може да се извади правило за цяла професия.
Голямото предизвикателство занапред е да не правим архитектура на всяка цена, да не се посяга на стойностите й. Много важна страна на проблема е законодателството, което се нуждае от сериозно преосмисляне. Даването на възможност за тълкуване е вредно в нашата област. Необходимо е да се обхванат по-пълно дейностите, стриктно да се спазват правилата и да се включат естетически критерии за одобряването на инвестиционните проекти.
Арх. Танко Серафимов е проектирал множество сгради в София и страната – търговски центрове, офиси, жилищни блокове, хотели, спортни обекти като новата зала в Русе. Някои от тях, сред които болницата "Токуда" и бизнес центъра "Порше" в София, му донесоха и награди "Сграда на годината".

Арх. Атанас Панов, съосновател и управител, "ЛП груп"
Строителният бум ни принуди да работим на световно ниво
Добрата архитектура стои достойно в средата, без да я омаловажава или наказва с присъствието си. Ако може, дори извлича дивидент от нея. Това е симбиоза, в която новото печели още повече, старото получава нов живот.
Не казвам, че добрата архитектура е вписаната архитектура. Напротив, тя може да стои екстравагантно, да доминира средата, да е контрастна, но отново да носи добавена стойност.
Можем да си позволим да направим сграда, която да не е гениална, но не можем да си позволим такава, която не е правилна, тоест функционална, устойчива, икономически целесъобразна, естетически приемлива и т.н.
Има архитектурни икони. Тяхната функция е не сградата да бъде разумна технологично и икономически, а да даде добавена стойност на града, района, държавата и т.н. Тогава огромният преразход е оправдан от дивидента за цялото общество.
Но и за да си позволиш да правиш екстравагантна, "ексхибиционистична" архитектура, трябва да се съобразиш с многократно завишени изисквания. Това, което си позволяваш като израз, като естетика, трябва да е подплатено много повече с детайли, технологии и системи, които да осигурят надеждността му в бъдещето.
Арх. Атанас Панов е проектирал много и разнообразни обекти - от Централната автогара в София, през няколко сгради в "Бизнес парк София" и мащабния жилищен, офис и търговски комплекс "Роял сити" в Пловдив до завършената тази година офис сграда Needle в района на НДК, "Астрал бизнес център" до столичното летище.

Арх. Ивайло Мишев, управител на архитектурно бюро АТМ
Нестандартните високобюджетни решения проправят пътя на добрата архитектура
Сградите трябва да са в синхрон и взаимна връзка със средата, в която се изграждат. Един обем трябва да приобщава околното пространство и едновременно с това да се вписва по един естествен начин.
Уникалността на един архитектурен проект, който е реализиран, винаги създава стойност и към това трябва да се стреми всеки архитект. Един уникален проект е застрашен, когато инвеститорът реши "да спестява".
Нестандартните високобюджетни решенияс цел създаване на първокласна архитектура са жизнено необходими и те проправят пътя на добрата архитектура.
За съжаление през изминалите 10 години добрите примери на архитектурни проекти и реализации са чувствително по-малко от недоразуменията в строителството.
През следващите години си пожелавам българските архитекти, българското общество като цяло да осъзнаят стойността на добрата архитектура и да заличим грешките на миналото.

Иво Пантелеев, съуправител на А.Д.А.
Да направим разлика между първокласна и уникална архитектура
Едно основно правило в композицията е, че хармонията се определя от отношението между елементи, които я изграждат, а не от качествата им поотделно.
Качество – това се купува и това се продава. Качество в комплексния му смисъл. Високо качество или ниско качество. Когато инвеститорите разберат, че архитектурният (разбирайте и инженерният) проект им дава съвкупност от изява, естетика, грижа за парите им в краткосрочен и дългосрочен план и ефективен инструмент за управление на строителството и използването на сградата, те ще са готови да платят подобаващо на архитектите и инженерите, които могат да им продадат такава услуга. Тук нещата опират, на първо място, до културата на инвеститора, да "прежали" това вложение на пари в самия старт на начинанието и, на второ място, до нивото на нас, архитекти и инженери, които трябва да тежим на мястото си в процеса, а не да ни сравняват с например един брокер на недвижими имоти.
Трябва да направим разлика между първокласната и уникалната архитектура. Мисля, че и инвеститори, и архитекти трябва постоянно да се стремим да създаваме първокласни проекти. Всъщност всеки проект трябва да бъде и на теория може да бъде първокласен. Това значи да бъде адекватен на поставената задача и на времевия и пространствен контекст, в който се реализира.
Арх. Иво Пантелеев е завършил архитектура и аспирантура по градоустройство във ВИАС, специализация по урбанизъм в Института за политически изследвания - университет "Джон Хопкинс", САЩ. Носител на награди в конкурса "Сграда на годината" 2006 и 2009. Съуправител на "А.Д.А. ООД - Архитектурно-дизайнерска агенция", София, зам.-председател на управителния съвет на Камарата на архитектите в България.

Арх. Весела Мирянова, изп. директор на "АРТЕКС ИНЖЕНЕРИНГ" АД
Облагородяващата архитектура облагородява и хората
Облагородяващата архитектура е преди всичко смирената архитектура. Тази, която с много такт вписва своя проект в средата, която е отлично проучена. Не налага проекта като чуждо, да не кажа брутално присъствие! Например в компанията имаме принцип, че където природата е била най-благосклонна, човешката намеса трябва да е най-премерена. Затова на места, които бихме могли, грубо казано, да напълним с жилищна площ, изграждаме зелени зони. Облагородяващата архитектура облагородява и хората, защото ги приобщава и към природата с подбраните хубави гледки, със зелените площи, и към хубавото, построено от човека.
Уникалността на проекта е нещо, към което се стреми всеки архитект, и е готов да пожертва много, за да се получи нещо изключително. Въпрос на страст, на чест, на професионализъм, даже на суета. Проблемът е другаде и той важи най-вече за жилищното строителство: първо, какво всъщност е "уникално" и, второ, амбицията по нещо "уникално" не влиза ли понякога в противоречие с дълга да предоставиш на клиентите си възможно най-качественото жилище срещу парите им.
Изминалият десетгодишен период беше ползотворен, защото по време на бума на строителството българските архитекти можеха да изявят своите способности. Натрупаха се много добри примери, които присъстват в "Сграда на годината", както и не чак толкова добри.
Арх. Весела Мирянова е завършила ВИАС - сп. "Архитектура", сп. "Жилищни сгради и комплекси", с най-висок успех, има магистърска степен по бизнес администрация към "ИНТЕГРА" - Канада. Изпълнителен директор на "АРТЕКС ИНЖЕНЕРИНГ" АД – строително-инвестиционна компания със 17-годишна история в проектирането, инвестирането и строителството на жилищни сгради и комплекси.

Арх. Ангел Захариев, управител на "А и А Архитекти" ООД:
Всеки проект трябва да бъде контекстуално уникален
Всеки проект трябва да бъде уникален, т.е. да бъде създаден за конкретните условия, в които ще бъде ситуиран, за конкретните ползватели. Разглеждайки уникалността на проекта по този начин, тя е много важен елемент, за да бъде един проект успешен. Не бива обаче уникалността на проекта да бъде самоцел за архитекта или да бъде основната отличителна черта на проекта, защото има голяма опасност да се наруши важният баланс между естетическите, икономическите и функционалните аспекти на проекта.
При идентични конкурентни условия допълнителните разходи за повишаване на качеството или за прилагането на алтернативни и иновационни архитектурни решения подобряват шанса на проекта за успешна реализация на пазара.
Добра архитектура може да се прави както с голям, така и с малък бюджет, важното е архитектът да е наясно с бюджета от самото начало на развитие на проекта и този бюджет да не се променя значително по време на проектирането и строителството.
За съжаление не можахме да избегнем грешките на растежа. Вече има доста сигнали, че през тези 10 години изградихме среда, която ще подлежи на критична оценка от бъдещите поколения. Залагаше се повече на количеството, отколкото на качеството, прекалено се фокусирахме в настоящето, сякаш нямаше минало и бъдеще, създадохме усещане за бърза "преходност" и кратък живот на сградите, усещане за липса на идентичност.
Арх. Ангел Захариев е завършвил УАСГ, специализира в Института за градско планиране и жилищна политика – "Еразмус университет", Холандия, завършва докторантура към кат. "Градоустройство" на Архитектурния факултет на УАСГ. През 2005 г. с арх. Асен Милев основават "А и А Архитекти" ООД. Ръководил е проекти като "Бизнес парк София", "Капитал Форт", "Резиденшъл парк София", "Актив-Галакси", някои отличени с награди като "Сграда на годината".

Арх. Пламен Братков, управител на "Аедес студио":
Скъпа и уникална архитектура са различни неща
За да бъде част от средата, сградата трябва да е контекстуална – ако тя произлиза от анализа на средата, тя облагородява средата; ако е просто инвестиционен проект, който може да бъде навсякъде, той обезличава средата.
Важно е да се разбере, че скъпа и уникална архитектура са две различни неща. В България често се приема, че скъпите материали могат да компенсират слабия проект, а фактът, че добър проект може да се направи и с по-евтини материали, се пропуска. Добрата архитектура винаги добавя стойност – към средата и към инвестицията.
През последните десет години огромните възможности за реализация създадоха лош масов продукт. Основната задача на архитектите през следващите години е да успокоят средата – това определено дължат на обществото.
Арх. Пламен Братков завършва архитектура в УАСГ. Като студент получава награда за най-добра сграда към катедра "Обществени сгради" и отличието на Международната академия на архитектурата за дипломен проект. През 2003 г. създава "Аедес студио". Има множество интериорни проекти и реализации на сгради като "Жаклин", "Мишел" в София.

Д-р арх. Раймондо Флакомио, ръководител на екипа на "Панидея":
В момента на т.нар. глобална криза, даже епохална криза – за съжаление не циклична, сме в момент, в който всички пластове на икономиката се мърдат и не се знае къде ще спрат. Има още много въпроси занапред.
Единственото, което може, е да се стимулират архитектите да дадат максималното, за да не загинат те и тази естетика и възпитание, която архитектурата дава на всички, които не са архитекти. Стимулът е голям, може би най-големият за последните години. Това трябва да ни даде кураж и огромна енергия. Виждате, че продължаваме да съществуваме, дори да сме по-малко, отколкото преди три-четири години. Трябва да продължаваме да търсим кефа, да опитваме и да запалим инвеститорите с кеф. Инвеститорът, архитектът, понякога и строителят, ако успеем да се запалим един друг, нещата стават добри.
Раймондо Флакомио е италианец, който работи и живее в София. Сред неговите проекти са Центърът за автомобилен тунинг "Овърдрайв", открит през 2008 г., трасира пътя на луксозните автомобилни изложбени зали по бул. "Цариградско шосе". Или сградата "Вертиго" – офис кулата с диамантена чупка на бул. "България".

Арх. Пламен Нанов, управител на архитектурно бюро "Студио 17.5-С"
Влиянието на мола е цивилизационно
Влиянието на мола е обикновено цивилизационно, в характера на обитаването. Получава се едно пресяване на хората, на публиката, която го посещава. Молът е сложна и технологична сграда, в същото време има и изисквания по отношение на възвращаемостта на инвестицията. Инвеститорът прави маркетингово проучване с помощта на специалисти, изследва локацията и транспортните й връзки. След това се обръща към концептуален архитект, обикновено от чужбина, който прави първоначалните скици. След одобряването на идейния проект идва фазата на работното проектиране.
За да си пълноценен, трябва да имаш опит. Най-голям опит ние придобихме от "Мол София", където участвахме от първата до последната фаза, работейки заедно с опитни специалисти.
В Германия строежът на мол в центъра на град с историческо значение носи развитие за целия район. От една страна, запазваш архитектурата и в същото време го правиш по-атрактивен. Управлението на града има интерес от всичко това, още повече когато е за сметка на инвеститора.
Арх. Нанов е автор на повече от 150 проекта в България и чужбина. Сред проектите на Пламен Нанов са и Mall of Sofia (обявен за Сграда на годината в категорията Търговски сгради), Serdika Center, Mall Plovdiv, Mall Rousse и Galleria Stara Zagora. Преподавател в катедра Обществени сгради в Университета по архитектура, строителство и геодезия в София.

* (лат.) Накъде отиваш