София ще опита да изостави практиката да инвестира в това, за което се дават пари от Европа или в което искат частни предприемачи, за сметка на по-организирани намеси в чувствителни територии на града. Да измисли как да стане това е натоварен екип от три фирми, воден от Националния център за териториално развитие и неговия изпълнителен директор проф. д-р арх. Веселина Троева. Сдружение "София XXI", в което влизат още "Урбитат" и "Инфрапроект консулт", спечели поръчката и подписа договор за изработването на интегрирания план за градско възстановяване и развитие на София. Стойността му е малко над 960 хиляди лева.
 
Говори Брюксел: от проекти към програми
София и сега печели финансиране за развитие на инфраструктурата от Европейския съюз като разширението на мрежата на метрото. Но занапред случаите, в които допълва тези проекти, за да развие околните територии – като обновяването и добавянето на велоалеи по бул. "Ломско шосе", разкриването на археологията пред ЦУМ или буферните паркинги по метротрасето – трябва да се превърнат в постоянна практика.
Това е едно от последствията от новия подход към инвестициите в градовете за следващия седемгодишен бюджет на Европейския съюз. След края на 2013 г. Брюксел ще иска общините да обвързват отделните си проекти в по-цялостни програми за развитие на териториите, които включват едновременно инфраструктурни инвестиции, създаване и реконструкция на сграден фонд, мерки за насърчаване на икономическото развитие или подобряване на обществения ред и сигурност. Интегрираният план за възстановяване и развитие е такъв тип програма, с която ще се гарантира, че субсидиите няма да се пръснат върху множество по-малки обекти, а ще донесат видима промяна в ключови области от живота на градовете.
"Влиянието на този план върху изграждането на София ще се отрази на възможностите за привличане на допълнителни европейски инвестиции за общински проекти", каза главният архитект Петър Диков.
 
Три зони
Съгласно одобрена от Министерството на регионалното развитие и благоустройството методология урбанистите имат задачата да набележат зони от три типа – обществени, жилищни и икономически, да очертаят вижданията за устойчивото им развитие и да конструират предложенията си така, че инвестициите не просто да подобряват средата, а и живота на хората. Това може да стане чрез насърчаване откриването на работни места, по-добри услуги като здравеопазване, образование и опазване на реда и подобряване на екологичната среда чрез развитие на паркове, зелени площи или намаляване на потреблението на енергия в допълнение към пребоядисване на фасади, ремонти на тротоари и асфалтиране на улици. Със сигурност зоната, очертана от вътрешния ринг на София, между бул. "Сливница" и НДК, ще бъде засегната в плана.  
"За мен е много важна централната част на града, защото е срамота в град София, на 300 метра от центъра, да имаме жилищни квартали в много лошо състояние", каза пред "Строителство Градът" Троева. "Другото, което мисля, че е важно, са подходите към града... териториите около автогарата и жп гарата, главните влизания по магистралите и т.н."
За разлика от повечето общински планове за развитие този трябва да осигури съгласуваността между частните и публичните проекти по време, място и потребности. Бъдещите центрове на търговия да са обезпечени с обществен транспорт, достъп и предлагане на услуги, а промишлените зони да имат подходяща инфраструктура. Освен че ще повлияе на плановете на инвеститорите, интегрираният план ще очертае и възможностите да участват в публично-частни партньорства, евентуално достигайки до европейските финансови помощи за градовете, когато решат, че трябва да има детска градина до жилищния им комплекс или обществен паркинг в бизнес район.