2012 г. ще е годината на програмирането, в която ще заложим приоритетите на регионалното развитие за периода 2014 - 2020 г. За целта се подготвя социално-икономически анализ, идентифициращ силните и слабите страни, възможностите и заплахите пред развитието на българските райони. Обявени са и обществени поръчки за изготвяне на Национална концепция за пространствено развитие и за софтуерно обезпечаване на Географска информационна система (ГИС) за извършване на геопространствени анализи за нуждите на ОПРР. Това обяви министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова пред кметове по време на церемонията "Най-добър град за живеене".  
 
Кои са първите основни изводи от социално-икономическия анализ?
- Формиран е силно развит район от ниво 2 – Югозападен, и силно изоставащ район от ниво 2 - Северозападен; въпреки това междурегионалните различия в сравнение с различията спрямо ЕС, са слаби
- Отрицателни стойности на естествения прираст в страната и развитие на неблагоприятни демографски процеси
- Безработицата в страната е в рамките на средноевропейското ниво от около 10%, докато заетостта е по-ниска от ЕС
- Българските райони са сред най-малките по обем на създадения БВП в ЕС, като първенец е Югозападният район
- Значително изоставане на българските региони в подоходната политика
- Много нисък процент на разходите за социални услуги на фона на ЕС
- България запазва устойчиви показатели по отношение на развитието на туризма
 - България притежава потенциал за развитие на културното си богатство и за превръщането й в един от културните центрове в ЕС.
Социално-икономическо развитие на областно ниво е направено по обобщени оценки за 12 показателя: коефициент на естествен прираст; коефициент на миграция; коефициент на заетост; БВП на 1 жител; разходи за ДМА на 1 жител; брой нощувки на 1000 жители; доходи на лице от домакинство; равнище на безработица; използвана земеделска площ на 1 жител; осигуреност с транспортна инфраструктура; дял на студентите от населението; лекари на 100 хил. жители.
Направеният обобщен извод е, че на територията на страната има 6 области (София-град, Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора и Русе), които се развиват с темпове над средните за страната, което се дължи на 6-те областни града. В дъното на класацията неизменно са областите Монтана, Видин и Разград.
През последните години се наблюдават

2 модела на регионално развитие:

Първи: Център – периферия
Противоречието София - провинция се възпроизвежда на регионално равнище – Пловдив, Варна, Русе и съответната останала част на района, както и на областно равнище. Дори и в най-изостаналата област – Разград, има съществени различия между Разград и останалите общини/селища.

Втори: Двуполюсен модел
Примери на областно равнище са Кюстендил - Дупница, Ловеч - Троян, Стара Загора - Казанлък, Габрово - Севлиево и др. На равнище район от ниво 2 по този модел се развиват Северозападният (Враца - Плевен) и Югоизточният (Бургас - Стара Загора). На национално равнище като втори център през последните години започна да се оформя Варна.
Като се имат предвид тези факти, може да се направи изводът, че България се развива абсолютно неправилно в регионален план.

Формираните междурегионални и вътрешнорегионални различия могат да се преодолеят
с изготвянето на интегрирани планове за градско възстановяване и развитие – местните власти съвместно с гражданите и бизнеса да формират визията за развитието на градовете до 2020 г., посочи министър Павлова. За целта през 2011 г. бяха сключени договори за безвъзмездна помощ на стойност 21.2 млн. лв. с 36-те града - центрове на агломерационни ареали.
До края на 2012 г. общините бенефициенти трябва да изготвят проблемни и целеви анализи, визия за развитие на града и да определят до три зони за целенасочено въздействие, за които до юли 2013 г. трябва да бъде изготвен и внесен в МРРБ проект на ИГПВР. Проектът включва: избор на стратегия, в т.ч. на специфични цели; формулиране на програма за реализация; определяне на индикатори; идентифициране на проекти; бюджет; план-график; схема за управление; разработване на подробни устройствени планове; екологична оценка и оценка за съответствие; обществени обсъждания.  
Според министър Павлова интегрираните планове ще са основа за програмиране и получаване на средства от ЕС за периода 2014 - 2020.
 
Финансовият инженеринг
ще има водеща роля през следващия програмен период, уточни още Павлова. ЕК е поставила за цел трикратно увеличение на ресурса за финансов инженеринг за проектите по еврофондовете след 2014 г. За България освен по JESSICA, новият инструмент ще е подходящ за прилагане по оперативните програми "Регионално развитие", "Зелена България", "Транспорт и комуникации", "Предприемачество и иновации".
В ОПРР финансовият инженеринг ще се прилага в схемите за жилищна политика, подобряване на градската среда, зоните с потенциал за икономическо развитие в рамките на интегрираните планове, спортната инфраструктура, градският транспорт и туризма.
Освен по линия на Европейския фонд за регионално развитие финансовите инструменти могат да се ползват и за Европейския социален фонд иКохезионния фонд, като няма ограничения за териториален обхват или типове бенефициенти, подчерта Павлова.
 
180 млн. лв. за зелена и достъпна градска среда
Програмата с най-голям принос в развитието на българските градове – ОПРР, вече е отворила схеми за над 3 млрд. лв., или 97% от общия й бюджет за периода 2007 - 2013 г. Това, което остава като възможност за финансиране през 2012 г., е новата иновативна схема "Зелена и достъпна градска среда". С ресурс от 180 млн. лв. ще се даде възможност на 36-те големи града да реализират мерки за подобряване на физическата и жизнената среда като предпоставка за по-високо качество на живот и нови възможности за икономическо и социално развитие. Схемата ще бъде отворена през септември, като общините бенефициенти ще могат да кандидатстват с интегрирани проекти за подобряване на пътната и екологичната инфраструктурата - площади, улици, подлези, надлези.