България е богата и бедна. В градове, стъпили върху наследството на няколко хилядолетия, старото е отстъпвало неведнъж място на новото. Но и твърде често е оставено на времето и случайността да преценят коя сграда заслужава пощада и коя - да бъде забравена.

През 2005 г. националният конкурс "Сграда на годината" слага началото на инициативата "Вечните сгради на  България" с целта да подпомогне възстановяването и съхранението на  паметници на културата и обекти с важно историческо значение. Такъв е  средновековният християнски храм Боянската църква "Св. Никола и Св.  Пантелеймон" в София,  обявена от ЮНЕСКО за паметник на световното  културно наследство. В рамките на инициативата беше реставриран музеят  на уста Колю Фичето в Дряново.

Дебатите за десетте години поставиха няколко значими проблема и потърсиха възможности за разрешаването им.

Проблемите

Законът за културното наследство е твърде рестриктивен: вменява на собствениците и ползвателите много задължения и ограничени права.
Възстановяването на сгради - паметници на културата, е тромаво и времеотнемащо като съгласувателни процедури. Липсата на актуални и изчерпателни режими и предписания тормози и съгласувателния, и инвестиционния процес.
Възстановяването е по-скъпо от новото строителство.
Площите в тези сгради не са големи, а новите функции са затруднени заради ограниченията. Няма ясен регламент за допустимата намеса за всеки обект със статут на паметник.
Многократни промени в нормативната уредба, които са описани в различни наредби и допълнения, затрудняват ориентирането на инвеститора.
Не се отделят средства от държавата за популяризиране на недвижимото културно наследство и събуждане на обществения интерес към неговото опазване.
Кадрови колапс на Националния институт за недвижимо културно наследство – численият състав е под критичния минимум.

Препоръките

• Необходима е национална визия за опазване и развитие на културното наследство.
• Превръщане на Закона за културното наследство в стимулна норма, която да мотивира желание за влагане на средства в опазване на недвижими културни ценности.
• Неотложна актуализация на публичния регистър и създаване на специализирана кадастрална карта на недвижимите културни ценности, дигитализация на огромния документален архив с възможност за различни нива на електронен достъп до неговата информация.
• За инвеститорите и собствениците на недвижима културна ценност да се разработи наръчник за първите стъпки за успешна реализация на инвестиционното му намерение.
• Данъчните облекчения, които съществуват и за които се говори като нови допълнителни възможности в подкрепа на собствениците на сгради - паметници на културата, не са за пренебрегване, но не са достатъчни. Необходимо е "споделяне" на грижата с държавата, респективно общината, чрез поемане на т.нар. оскъпителни сметки за фасадната реставрация и пр.
• Държавна политика за популяризирането и брандирането на културното наследство, сградите паметници да станат обект на "колекционерска страст".
• Децентрализация на НИНКН и на ГД "Инспекторат по опазване на културното наследство" към Министерството на културата – създаване на оперативни звена по региони с правомощия за оказване на експертна помощ на инвеститорите и собствениците.
• За повишаване качеството на реставрационно-консервационните дейности да се изработят специални критерии към фирмите изпълнители, да се засили авторският надзор по технологичното изпълнение на строителния процес.
• Със Закона за културното наследство да се гарантират условия за облекчаване на съгласувателните и административните процедури, както и тяхната диференциация според статута и историческата стойност на сградата и зоната, в която се намира.
• Обвързване на процеса на опазване на културното наследство с приходите от туристическа дейност с оглед подобряване на средата и създаване на по-добри условия за туризъм.